Бих искала да бъда аз прашинка

невидима , безгрижна , но с Душа

да рея из простора - невидимка,

така няма да съм никога сама !

Тогава ще съм с вятъра другарка

на облаците ще летя без страх

гръм , мълния са моята закалка

така ще стана силна като тях !

Небето ще е моята завивка ,

в тичинките ще срещам вечерта

тревата , ще е моята покривка

росата , ще е моята храна .

Е ! Как си мислите с такава комбинация,

ще бъда най- щастлива на света

ще разрешавам всяка ситуация

така , че никога да не греша !!!

Прашинке моя , слез сега при мене

в моя земен свят чудесен

с капчица роса в моя ден ,

да го превърнем с тебе в песен !!!