Мили приятели, нека Оная воля, която винаги е била благосклонна към пътя ни, пак в Своята сила да е в душите и сърцата ни. А ние в смирението си под Неговото слънце като Божия Истина да Го изповядаме във всичката си безкрайност, наречена безсмъртие на нашата душа.

Сега ще имаме възможността да надникнем в една друга тайна на Битието – тайната на така наречените духовни вълни – това, което е същина в живота на човека; това, което аз наричам хронология на човешкия дух в историята. Духовните вълни наистина са една хронология на човешкия дух в историята ни. Трудно е човек да надникне вън от полето на съществуването си, за да знае тяхната присъственост в другите духовни сфери, но тази присъственост като реалност в книгата на Битието е отбелязана. И точно това ще се опитаме да разчленим или да преминем през всички тези станции и пристани на човешката душа, за да я намерим вече в Океана, където няма да има и духовни вълни. Защото духовните вълни са само степени в усвояването на Бога, Който е у нас, но Той не може да бъде усвояван, когато е в Самия Себе Си.

И затова ще наруша хронологията на това, което официалните и окултни науки дават за тези пристани. Защото наистина човечеството ни почва своето битие като цивилизация от това, което натрапчиво наричаме Духовната вълна на Правдата, последвана от Духовната вълна на Любовта, Духовната вълна на Мъдростта, чаканата Духовна вълна на Истината, чаканата Духовна вълна на Свободата. Но аз имам малко по-друго виждане и ще се опитам да ви поднеса частица от него. Отделен е въпросът какво е Духовната Вълна, какво е – като еманация на Логоса, като една специално вложена ритмика на волята за Сътворението, която трябва постепенно да Го изведе и в обратен път да Го върне. Искам да поговоря за една друга тайна, която е голямата идея за Еволюцията. Не може да се разделят духовните вълни от закона или принципа на Еволюцията, защото те ще бъдат обезсмислени, ако не дават този вървеж.

Първа Духовна вълна – това е вълната или Божествената идея за произхода на човека. Както учат някои метафизични школи по отношение битието на човека, Бог е трябвало да се себесъкрати, за да направи място на това, което ще роди. Без да се губи, Той дава пространственост (като фигура, разбира се), за да сътвори онова, което в нашето битие наричаме венец на живота. Дали това е венецът на живота? Безспорно не. И когато минем в други полета, когато ще осъществяваме други култури, тогава вече ще видим дали човекът е венеца и дали той, който е наречен „Бог в развитие“, е и свършека.

И така, от идеята за произхода на човека, а тя е вън от него, започва едно битие. Когато Бог взема от сътвореното, за да го направи и му вдъхва „път“, и започва от него да еманира великият принцип на раздвоеност, която е единство, защото Самият Бог се раздвоява (това са големите идеи – разделянето или раздвоението в Единството), и след това от сътвореното същото го направи, защото Ева, която излезе от Адам, е в Адама и те са една и съща плът – тогава започва едно битие. Но в човека вложеното – именно Бог в развитие, ще трябва да минава през различните йерархии и тук е идеята за духовните вълни. Тази Духовна вълна аз наричам и идеята или борбата за себе си. Това е – борба за себе си или както много често го употребявам – егоцентризма. Егоцентризмът е себесъзнание, което трябва да се откъсне от пещерния праг, за да напусне стадото и големият да може да води стадото, т.е. да индивидуализираме, да се себепознаем, да търсим една свобода от пещерата. След това да търсим една свобода от тотема, да търсим една свобода от гадаенето и магията, защото с вещината на пробуденото знание ние получаваме частица от свободата за съответната духовна вълна. Затова аз наричам егоцентризма (борбата за себеосвобождаването, борбата за себесъзнанието, че вие не сте стадо, а сте нещо) Първа вълна – Духовна. Тя се съпровожда, разбира се, от всички други аксесоари или пособия, които помагат на човека да се себесъзнава – тотема, гадаенето, магията... Те са придружителите. Основното в Първата Духовна вълна е идеята за борба за себесъзнание – да се персонифицирате, да станете Ипостас, която на върха на развитието, в петата или шестата вълна на човечеството ще видите като втора Ипостас на Бога. Представете си колко дълга е пътеката от пещерата, когато нямате още себе си, до Голгота, когато сте вече Ипостас на Бога. Ето пътя на еволюцията, за да се даде осмисляне на вълните. И всяка поотделно гради, като руши онова, което е било обвивка или завеса на зрението, но крайно необходима за стадия, в който сте били. И тук е великото – рушиш и изграждаш. Тук е голямото. Това трябваше да направи пещерният човек – да излезе от прага на пещерата и да каже: „Вървете с мен“. Това е голямата идея за водачеството – егоцентризмът. Разбира се, когато сте вече Ипостас у Бога, да бъдете егоисти е престъпление, но да стоите в стадото хилядолетия също е престъпление. И тук е тайната на идеята за Свобода – да събуди у вас нещо от Онзи, Който ви е сътворил. Единство в мнозинството и мнозинството в единството!

Втора Духовна вълна – това е, според мен, вълната, която ражда идеята на митологията. Стадият, когато вие сте богове, но стихии; когато вие сте се качили на кораба на аргонавтите и отивате да търсите Златното рухо – нещо, което нито ръждясва, нито го пояждат молци. Идеята за Златното рухо е Духовна вълна на митологичното, въображаемото, творческото у човека. Идея, която постепенно ще умъртви паметта, понеже беше претоварена от много пещерен живот и от много паметности в света на обикалящото ви, за да роди вълната на звука, ръката на краската и поетическото въображение. Златното рухо! Съществувало или не, това няма никакво значение. Там в Колхида, казвали, било, там имало и една Медея. Въображение ли е? Не е важно – важното е, че е една духовна вълна, която ви импулсира или която ви удря от брега на безсъзнателното към брега на стихийното. И ще отидете, и ще снемете от златния овен, ще снемете Златното рухо на пробудената вече душа, на осъзнавания Бог в стихийност.

Това е митологичната вълна. Тя криеше още един велик закон, тя криеше закона Зевс да убие Кронос. Какво трябваше, кое тласна еволюцията? Времето – времето, което даде събуждане на пещерния; времето, което определи еволюцията. Трябваше да се убие Кронос, защото времето беше дало вече еволюцията, трябваше да се донесе Златното рухо. А в стихийните богове нямаше много добродетели, нямаше и Правдата. И митологичният свят създаваше конфликта, защото конфликтът е съпровод на еволюцията. Той е духовна потреба; той е нуждата, която може да ви изведе към процеса на познанието. В преценката на митологичното мислене, вие ще имате една настъпваща бавно познавателност – символа, азбуката. И вие ще я видите вече така добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието. Когато се взе Златното рухо, когато го наметнаха – с кого беше съпровождано? С големите личности. Там беше Херкулес, там беше Орфей, а имаме информации, че там беше и Есхил. Есхил писа тезата: Трябва да страдаш, за да се развиваш. Той написа за страданието, което донесе огъня или огъня, който трябваше да мине през страданието. Той ви даде идеята за Прометей. Идеята за Прометей е огънят като страдание и страданието като огън! Ето защо от човешката история се загуби „Освободеният Прометей“, а съществува само „Прикованият Прометей“. Човечеството загуби писаните скрижали за „Освободеният Прометей“. Защо? Защото ведно с Азбукито, което трябваше да бъде и една хармония на пробуденото човешко съзнание, трябваше и една друга тайна да бъде открита – тайната как ще падне Зевс, който уби времето. А Прометей знаеше тайната как ще падне Зевс. Огънят винаги знае! Огънят знае повече от боговете, защото те бяха човеци-богове, както винаги съм ги наричал стихийни богове. Те бяха двубоя между получовека и човека. Ето, тези импулси, тези плисъци са митологичната вълна. Тя е духовна, защото ценностите, които остави, не бяха само стихийните богове, за които знаете, че няма определени добродетели – половин ден са тук, половин ден са там. Двубоят е в най-големия образ, наречен Прикования Прометей. В душата на прикования Прометей остана идеята за освобождаването и остана една друга тайна – как ще падне върховният Бог. Виждате ли колко тайни е криел този митологичен свят и сега, когато го слагаме на фокуса на духовните вълни, да разберем какво ни остави. Той винаги ще оставя в душата на човека търсенето. Търсете Златното рухо! Дали ще намерите кораба на аргонавтите, дали ще намерите тези велики имена, които ще ви донесат победа, като Орфей, като Херкулес... А вие сами знаете Херкулес кога става – когато извърши дванадесет чудеса, за да бъде признат. Това са азбучните истини, които човекът трябва да научи. И тъй трябва да бъдат дадени те – чрез тези духовни вълни. Безспорно, след това в разкошната дреха на митологичното въображение се губи някак си живецът. Но трябва да знаете, че наистина митологичният свят е една духовна вълна – тя като същност и тя като образ. Като образ тя е поетичното въображение, изразено във всички паметници, а като същност тя е идеята за търсенето. А човекът не може да бъде просветлен, ако не търси. И вие виждате след това Христос какво казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Матея 7: 7). Аз се спирам само върху тази митология, въпреки че митологията не е само в Елада. Индийската митология е много по-разкошно облечена и в някои свои тезиси е много по-уточнена. Там ще намерите много повече духовни ценности, отработвани от поведението на митологичното същество. Но понеже за нашата култура, близка и позната е повече тази митология, затова се спирам предимно на нея. Иначе във всяка митология вие ще намерите един ясен въпрос – въпроса за Златното рухо, т.е. за търсенето. Каква е подмамката, това е отделен въпрос. За да търсиш, трябва нещо да се е събудило, а едно Златно рухо е това, което дразни, което иска, и търсенето е мотивирано. Дали с вземането на Златното рухо ще се получи оня голям конфликт между Язон и Медея? Тук също може да намерите странностите, когато два принципа могат да се разминат, когато една добродетел или едно благо иска непрекъснато да му се дава възнаграждение. Един Язон може винаги да каже на своя кораб – напред. И една Медея, която не получавайки пълните си благодарности, е готова да убие децата си, за да смути принципа Разум. Защото Медея е принципът Чувство, а Язон е принципът Разум. Язон отиде да търси, а Медея само каза къде е. Медея си послужи с магия, защото я владееше. Значи тя имаше остатък още от егоцентристкото поведение. И точно затова извърши този грях, ако мога така да кажа, когато убива децата си, когато няма спирачка за ревността си, защото принципът на Чувството е трудно овладян. Той може да спре удовлетворението си само в една добродетел, а принципът на Разума или мъжкият принцип, както е казано, има една неспирност – да дава път на своя кораб, да не спира търсенето. А кога човек ще победи в себе си Медея (защото той е и Медея, и Язон), кога ще я победи? Ето че ще идват други духовни вълни, които ще приложат своите енергии, за да възпрат неовладяното в принципа Жена. Този период е периода, в който се решава съдбовността на човешкия род. Той и като фигура е даден, защото знаете двубоя между Уран, гигантите и Зевса. Това е, когато се минава от четвъртата коренна раса и се върви към петата. Когато човечеството ще има своя ковчег на Ной. И все пак, когато говоря върху тези духовни вълни, трябва да ви кажа, че това е къс от човешката история и затуй внасям в преднина себесъзнанието или егоцентризма, за да не оставя историята на човечеството в духовните тласъци само на някакви 5, 6, 10, ако щете и 20 хиляди години. Историята на човечеството е с милиони години и затуй говоря за пещерното състояние или борбата за себе си, борбата за получовека и човека.

Трета Духовна вълна можем да наречем вълна на цивилизацията, защото тя в своята теза за защита и развитие поставя основни принципи. И тогава мога да кажа, че това, което ражда цивилизацията, е въображението, а онова, което ражда религията, е идеята за съвършенството. Религията бива укрепена от догмата, а цивилизацията ще съпровожда догмата, защото тя изсмуква скритата в нея духовна идея. Човечеството в религиозното си битие изначало ще има догми, а след това то ще се освобождава. Но цивилизацията е въображението, творческото въображение, което може да вземе от догмите, за да създаде възможната усвоимост. Една догма може да я направите толкоз ясна и тя пак да бъде догма. Но за зрението, за човешкото възприемане, тя трябва да мине във въображение, дадено като цивилизация, която след това ще се опита да разтълми догмата. И тъй ще падат догми, но религии няма да се раждат без догми. Цивилизацията ще расте с оглед на това, каква духовност е дала на въображението човешко, за да създава цивилизация. Не могат да се късат тези неща, защото те са сложени в кръга на духовните вълни. И коя е тази духовна вълна? Правдата. Правдата е вече индивидуализирана духовна вълна. Докато в борбата за егоцентризма духовната вълна оставаше отвъд нас, в митологията наблюдението ни даваше играта – в Правдата ние имаме вече една манифестирана духовна вълна, която градира поведение, правила и казън. Правдата ляга в основата на всички религии, които вече са запазили физиономии за нашето познание. Вие ще я видите в Юдаизма; вие ще я видите толкоз добре изразена в Будизма, дори там в осмичния път е казано – права мисъл, право дело, право вглъбяване...; вие ще я видите в Зороастризма.

Правдата като духовна вълна е едно сътворено и усвоимо поведение на Божеството в закона. И не напразно винаги се казва – Закона, Завета, даден от онзи, който води, от онзи, който е пратен. Заветът е обречената връзка на неразкъсваемост между човек и Божество! Един само да изповядва този завет е вече обвързаност – един само, това е обвързаност! И точно това официалните религии са направили. Защото този един, който получи Завета, го даде като насъщен хляб на хилядите, а след това на милионите. Това е третата Духовна вълна – вълната на Правдата. Колко голяма е разликата между един Будизъм и един Индуизъм, колко голяма е разликата между едно Старозаветие, един Юдаизъм и една митология, която съществува ведно с него, която не запретяваше да си имате божества. Една митология и един Юдаизъм, който казва, че нямате право да имате друг Бог. Но тук има една особена будност – това е будността да съзрете внесения в душата ви страх. В митологията няма страх от боговете, макар че те като стихии могат да ви нанесат беда, но няма двубой за страх, няма и отговорност като изпитание, за да получите причастие. Там вече е казано: Познай себе си и ще познаеш боговете! А в закона за Правдата, в Духовната вълна за Правдата всяко ваше нарушение ще бъде наказано, всяко непризнание на този Бог ви носи казън жестока. Можете ли да си представите каква голяма далечина, а съществуват едновременно. Защото Юдейската религия е 1400 или 1250 години преди Христа (различни са датите), а ние имаме освобождаване от религиозността на митологиите едва някъде към III – IV век след Христа. Значи 1500 години две успоредници вървят. Човекът във вълната на Правдата се покорява с чувство на преклонение и страх пред Бога, а митологичното същество няма чувство на страх и си издига за богове своите императори или своите духовни вождове. Пропасти! Повтарям, какво е трябвало да изживее човечеството тогава, за да може да мине от моста на митологията към моста на Правдата? Това е да позволи в душата му да влезе идеята за страха. Тя също има своята основателност като плисък, като борба, като пробуждане, въпреки че нейното дълго присъствие калцира човешката душевност и страхът става по-властен от съвестта – губи се съвестта. Защо? Защото има страх от наказание, макар че съвестта е съдник. И вижте каква несъвместимост се получава между строгостта на заповедите и неизпълнението. И много пъти съм казвал за грешницата. Водят само жената – мъжът е невинен! Къде е тогава съвестта? Това е неприемливо.

Какво е трябвало човекът да научи от религията или Духовната вълна на Правдата – будността на разума в разчленение. Разумът се разделя, за да преценява, а душа се просветлява, за да се развива. Но разделянето е било, защото осезанието ще трябва да идва по две различни линии – линията на вътрешната будност и линията на фрапиращата и натрапващата екзотеричност (външната страна на едно изповедание). Тя е, която внася знание чрез ум да правим раздалечения. Това е вълната на Правдата. И в същото време колкото и дълбок да е, Буда оставя идеята за страданието за побеждаване, а не идеята за страха. Аз не критикувам религиите им, аз само говоря пътищата на духовните вълни какво дадоха. Вместо да се победи страха, те внесоха отговорност на ума, а умът е най-спекулативният, докато светлинката на будното око или интуицията не го овладее. Умът е спекулативен, както Медея е ревнива. Това са страшните неща на духовните вълни! И ние за всяка трябва да имаме своето знание и без да ги упрекваме в изповеданието на тези, които още ги изповядат, да знаем защо, за да можем да премерим как светът ще върви в бъднини. Защото на нас ни престоят бъднини и много добре е казано в предговора на Агни Йога „Заради бъдещето устремяваме мисъл“. И Правдата узакони религията като догма, докато цивилизацията се твори само от въображение, изваждайки го от религията.

Четвърта Духовна вълна е вълната на Любовта. Тя е, бих казал, овладяната светкавица на Зевс. Идеята за Любовта наистина разкъса небосвода на всички религии, които я предшестваха, родени от вълните на Правдата, митологичното съзнание и егоцентричното съзнание, които са трупали знание, обособявали са личността, която трябва след това да се нихилира. И това можеше да го направи само една нова духовна вълна. Разбира се, всяка духовна вълна носи едно знание, носи едно сетиво, носи един излив, който като благодатния дъжд на Зевса опложда. Така че тази вълна може да бъде вече съпроводена с идеята на древна Елада за красотата, макар че тази красота беше изблик на прозрение. Тя е, която даваше другия лъч – лъча на културата, която трябва да съпровожда учението за Любовта, лъча на изкуството, който трябва да съпровожда това, което в цивилизацията като въображение трябва да бъде изведено. Но в областта на културата или по-скоро в областта на изкуството това въображение трябва да бъде необуздано, за да може да ви създаде епоса на една древна Индия, да ви създаде, епоса на една Елада. Самата идея за върховенство е идея, която побеждава всекидневието! Ама че не са съвършени боговете на Олимп, това е вярно. Те не можеха да бъдат съвършени, защото бяха в правдата, а даже трудно я имаха. Не е съвършено и поведението на юдеите в тяхната теза за греха и възмездието. Но в Учението или Духовната вълна на Любовта тези листи трябваше да окапят. Беше настъпила една благодатна есен на зрялото в ума на човека, на постижението на човешкото желание – във всичката митология и в егоцентричното състояние бяха узрели. И трябваше да дойде не разграничаването, а Единството. Защото Любовта е единство! Тя е единство като възможност на духовност, която излива сърце и ум. Трябва да ги съчетаем. Защото Правдата е дадена и във вашия ум тя стои, тя си прави разграниченията. Любовта трябва да събере и да намери взаимност между Правда и идея за прощение. Защото тайната на вълната на Любовта е прощението – „Прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6: 37). Тук също имаме върховенство като повеля, но то не е за отмъщение, а за прохождане. Човечеството от идеята за Правдата и митологичното съзнание трябваше да проходи в идеята за прощението. Болезнен ход, но необходим, заради еволюцията. Това е, когато някъде кораба ви ще срещне подводните рифове – рифовете на Правдата, рифовете на митологичните сблъсъци. Но чрез Любовта, чрез обичта се надделяваха. И затуй Той можеше да каже: „Обичайте враговете си“ (Матея 5: 44).

Нещо друго вече идва в тази вълна, най-същественото – отварянето на Ада! Колко дълбоко този Ад е бил, е въпрос на прозрение, но трябва да се слезе в егоцентризма, трябва да се слезе в митологичното съзнание, трябва да се слезе в учението за Правдата. Те пращаха своите души там в Адеса. Това даде учението за Любовта – слезе Христос в Ада и изведе на живот. Онова, което предшестваше – изгоря. Изгоря егоцентризмът, изгоря митологичното съзнание, изгоря правдата. И Той рече: „Обичайте враговете си“. И най-съвършеното нещо в това Учение или в тази Духовна вълна е, че тя посочи едно друго царство, което се наричаше Царството Небесно. Единствен в световната история Христос и като Учител, и като Духовна вълна, и след това като религиозно учение освободи душите на хората от веригите на греха и на земните задължения, за да ги качи в едно Царство, което Той нарече Небесно Царство. Това е една тайна – това е духовна вълна, която изнесе човечеството много далече. Колко е осъзната, колко е приложена – това са съвършено други неща. Човечеството може и десет хилядолетия да не приложи „Обичайте враговете си“, но то няма да може пък да бъде и това, което му каза „Аз и Отец едно сме“ (Йоана 10: 30). Трябва да правим разлика между ученията, които са школски и духовните вълни, които са всемирности, които са еманация на Планетния и Абсолютен. Те винаги ще проникват в битието на човека. Ама хората са лоши... Това е, защото още са във всички тези светове, които ви изброих. Но духовната вълна съществува, както въздухът съществува и без бремето на отговорност ние го дишаме и живеем. Тя е в нас и кога този въздух е по-чист, кога ще се излекуваме от главоболието на своята правда, която не всякога е достатъчно божествена, кога ще се излекуваме от митологичните съзнания... Важното е, че тя е. Може да бъде поставен въпросът, когато е имало митологично съзнание, имало ли е любов? Да, винаги. Любов е имало, но като Духовна вълна е, когато Христос я дава. Правда е имало всякога и ще има, но Правда като Духовна вълна е съвършено друго. Имало ли е егоцентризъм? Да! Ще има ли алтер его (алтруизъм)? Ще има! Но бавно вървим... Да, безспорно че бавно, защото си мислим, че сме кралимарковци. Но ако в душата си направим Крали Марко, тогава няма да вървим бавно. Но искаме само с крачката си да бъдем Крали Марко, а не с душите си. Е, разбира се, че не може, защото и той сигурно не е могъл, само че легендата хубаво го дава. Може би да му спестят някои от греховете спрямо българския народ, но това е история, не е духовна вълна.

Пета Духовна вълна – това е вече духовната вълна на Мъдростта. Тя има битието си в огъня. И цялата история на човечеството е било да се взима огън – огън, на който се топлят човешките души; огън, който спасява човешките души и огън, който пише скрижалите за човешките души. Това е вълната на Огъня, който е дал всички религии. Защото във всички религии има мъдрост – мъдрост като пулсация на Твореца. Но религия на Мъдрост тепърва ще има, както човек никога не е бил лишен от любов, но Христос даде учение за Любовта; никога не е бил лишен от правда, но Буда, Моисей и Зороастър дадоха Правди – учеха хората на Правда. И понеже има в душата на човека вложено всичко това – човекът е един Бог в развитие – те само събуждаха или преливаха, или ослънчваха битието му, за да осъществява една Духовна вълна. Така че Огън като Мъдрост е имало – Огън негасим, Огън непояждащ, Огън, който черта върху каменните плочи на Синай десет Божи заповеди. Огън, който чрез съсредоточаването си, още в старите религии се говореше, че носи семето на оплождането, на вечното. Защото той има своята присъственост в Причинния свят – ето защо йерархиите ще вървят така. Огънят, който е вложен в човека – това е Кундалини. Но какво е Кундалини? Кундалини е божественият знак у нас – той е, фактически, ограниченият Бог. Защо? (Бързам да се поясня, някой да не се съблазни, че имаме ограничени богове.) Защото едва в седмата Духовна вълна, когато сме божествени, нямаме нужда от Кундалини. Затова казвам, че Кундалини е ограниченият Бог у нас, чрез който ние можем да излизаме и да ставаме всемирни. Това ще даде и дава Мъдростта – огъня на знанието, приложен като стълбата, която свързва човека и небето, земята и небето. Те са тайни, който доказват само една истина – че има живот!

Шеста Духовна вълна е Духовната вълна на Истината, която човечеството ще дочака. С разгръщането на вътрешната ни просветеност, с усвояването на света, който ни заобикаля, то се променя в своята цивилизация и в своето биополе, за да улесни нашето пробуждане в Ноосферата, както казваме, в сферата на Всемирния Разум. Тази именно тайна, чрез Истината, която ще освободи Бог у нас, ние ще можем да кажем тогава, че идеята за безсмъртието е била една реалност, неоспорима във възможността да я осезаем във всяко свое приложение и тогава да сме освободили религията от това, което наричаме догма. Тогава няма да има догма, а ще има съвършенство като религия без догма. Това е една духовна вълна, която има човечеството да изживее, като в него е сложен съответния духовен пласт, на който тя ще се изяви. Ако нямаме тези пластове, ние не ще можем да изживеем една духовна вълна. Затова говорих за егоцентризма, където пластът на загубеното его трябваше да се бори за себе си. Ето че идва моментът, когато съвършенството и познанието на безсмъртието, ще ни дадат религия без догма. А това е голямото. Но това не е предвкусване на тайна, а жива реалност, която някои хора имат в своя живот, независимо кога са живели и какво са дали. Идеята за религия без догма – това е съвършенство! И ако някои школи са чертаели такива пътища и са имали смелостта да кажат, че „Няма религия по-горе от Истината“, навярно са имали прозрението, че това е пътят на съвършенството и това е религия без догми. И те си поставиха за задача да чертаят религия, философия и наука. Това, което съпровожда, е екзотеричното – чрез външния свят да сме подпомогнати в своята задача за прозрение. Това е храмът – там ще отиде да се помоли; това са неговите патерици, чрез които той върви по стълбите към освещението. Това е пирамидата, това е обрядът, това е Учението. И в същото време онзи съвършен и свят езотеризъм – вътрешният, сгърнатият Бог, събудил се, тръгнал, живеещ. Ето това аз наричам вълна на Истината.

Дали Истината ще бъде религия, щом казвам, че това е една религия без догми? Ако човешкото съзнание е зряло до такава степен, че няма нужда от догмата, защото тя е разтълмена, защото то ходи във всички полета, неговият най-съвършен и върховен пласт е, който му дава храна на будността – тогава наистина има една религия без догми. Как ще бъде наречена тя – това е проблем, който времето ще роди. Може да бъде наречена „една наука за божествата“. Но аз я оставям за другата – за седмата Духовна вълна.

За мен това е вълната на Божествеността. Тя вече не е духовна вълна. Божествеността не може да бъде пулсирана като духовна вълна. Тя не може да бъде сложена в рамки – това е Божественост. Нямате нужда от духовна вълна, вие сам сте Божество, което живее себе си, защото Кундалини е освободен. Онзи малък Бог в развитие вече също го няма и тогава нито можете да произвеждате, нито да се стимулирате от фактори, които нарекох екзотеричност. Какви фактори са те вече? Вие сте, който може да сменя света, а не светът да ви сменя! Не храмът, не пирамидата, не биосферата, не ноосферта, не – вие. Ето това е една колкото далечна, толкоз и близка за отделни хора вълна или същност – Божествеността. Това е седмия етап. И не случайно седем лъча работят върху развитието на нашата планета – лъчът на Администрацията, на Религията, на Философията, на Изкуството, на Науката, на Предаността, на Делотворството. Седем лъча, които в края на краищата, също ще се загубят, щом вълната Божественост не е вълна, а живот. Това е Живот, който не може да бъде прекъсван. Това е когато Бог не умира – умират божествата през които сме минали. Бог не може да умре, но божествата като съзнания, като духовни вълни, като поведения на изповяданото – те умират! И Зевс умря, и Кронос умря, и Мойсеевата Правда. Но когато сте усвоили и приложили Христовата Любов, макар да е частица от божествената Любов, божествата ще умират – Бог никога! Бог не може да умре, защото Той е живот! Единственото непобедимо в това, което можем да наречем Планетно себесъзнание, това е Живота. Смъртта е победима – Животът е непобедим! В такъв случай, какво ще кажем тогава за Божествеността – че тя е Живот. Затова съм имал дързостта да казвам: Човекът не живее, а съществува.

Така в тази ходена и недоходена пътека, наречена религия или знание за Бога, тя създава и хляб, и култура. Човек не може да се лиши от своята биосфера, но човек не бива да се губи и от своята Божественост. Повтарям, че плътта е толкоз свята, колкото я направим, защото тя е също от Божията същност. Различните религии ни дадоха своето, а какво сме взели в хилядолетията, ще се познае в утрешния ден, когато осъществяваме една от тези духовни вълни. Някои ще са в Духовната вълна на Любовта, други ще вдигнат крак и ще минат в Духовната вълна на Мъдростта. Някои още бродят в своето митологично битие, някои още са старозаветни в Правдата си – дано надделеят. А трудно е да се каже колцина в световността на Планетата ни имат своята Божественост. Тя не е трудно достижима, защото е обещана от Бога на човека. А човекът е, който трябва да реши кога и как ще се качи по стълбите на Божествената вълна. Но Истината като Духовна вълна трябва да го освободи в идеята за безсмъртието. Тогава ще знае, че напразно е имал страх от смъртта. Тя не съществува!

Ваклуш

Пловдив, 1993 г.