Книгата представлява първи опит за систематично изложение на методологията на духовната
наука на Рудолф Щайнер. : 

,,Индивидуалният живот на човека се крепи на опита от мисленето, чувстването и
волеизявата. Те образуват в душата неразривно единство, но доминиращата роля сред тях,
несъмнено, играе мисленето, мислещото съзнание. Без значение доколко го е развил в себе
си цивилизованият съвременник, в рязко изменилите се с настъпването на XX век условия
главната задача, и даже дълг на съществуването му е разбирането, от какво се обуславя и
движи това съзнание."

,,Познанието, от антропософска гледна точка, има ценност само в тази степен, в която то е способно да
повиши ценността на човешкото битие."

,, Интересно е още да се отбележи, че в края на краищата с проблема за промяната на
съзнанието беше заинтересувана, и даже нещо повече, няма да е преувеличено ако кажем:
беше обсебена практически цялата съвременна цивилизация. Но тя прави това в смисъл,
който не отговаря на задачите на бъдещето ѝ. Всичко, с което имахме работа през изтеклото
столетие — и за това всички хора трябва да си дадат ясна сметка, — се свеждаше само до
различни опити така да се повлияе на съзнанието, че да се предизвикат в него устойчиви
промени в предварително зададена, неотговаряща на целите на индивидуалното развитие
посока. Работа от такъв характер се е водила и се води с помощта на постоянно
усъвършенстван набор от средства. В състава му влизат: идеологията, масовите внушения,
парапсихологията, постиженията на научно-техническия прогрес, такива неща като генните
манипулации с хранителни продукти и непосредствено със самия човек, психотрониката и
др. Използвайки ги поотделно и в различни съчетания, се опитват да върнат индивидуалното
съзнание към груповата форма дотолкова, че редукцията му да бъде закрепена в
наследствените и другите видови белези в човека.
Опитите за контрол над съзнанието отдавна вече са престъпили границата на чистата
наука. Практическата магия е оплетена с материалистичното естествознание. В определен
вид тъмни мистерии на материализма (те не са плод на научната фантастика) работят над
овладяване на други, различни от мислещото, предметно състояния на съзнанието. —
Такава е едва ли не главната особеност на нашето време и тя стои под знака на радикалното
зло.
По такъв начин, дали го иска човек или не, той чисто фактически пребивава в два потока
на развитие: възходящ и низходящ. При това последният сякаш сам го носи. Там е
достатъчно само пасивното отдаване на това, което ни носи корумпираната цивилизация и
субкултура. В първия поток, напротив, може да се постигне нещо само с цената на постоянни
индивидуални усилия. С извършващата се тук мутация се твори нов вид човек — Homo liber,
свободният човек. Ако първата мутация в нас е осъществила природата, втората —
еволюцията и културата взети заедно, третата човек може да предизвика в себе си
единствено сам, умело възползвайки се от плодовете на Антропософията.
От методологията ѝ е предвидено включването на понятията за свръхсетивното, добити
чрез мисловна обработка на реалния свръхсетивен опит, в състава на познанието,
организирано на строго научна основа. Само мъглявите мистични преживявания на
свръхсетивното, отделяйки сетивната опитност от свръхсетивната, опитите да се ограничи
познанието само до едната от тези области безнадеждно отчуждават съзнанието от битието,
и тогава съзнанието лесно се релативира. Битието на съзнанието може да бъде само
духовно, и затова даже трябва да ни се струва някак противоестествено, ако на съзнанието
се отказва правото да познава духовното като свръхсетивна реалност.
Най-пълноценни, отговарящи на същността на нещата думи за проблема с
надаряването на съзнанието с битие, са казани в Евангелието: „Ако се не роди някой от вода
и Дух, не може да влезе в Царството Божие“. (Йоан 3, 5)
„Да се родиш от Духа“ — означава да промениш цялата троична структура на своето
същество: тяло, душа и дух. Това, собствено, е станало с разумния човек, но в него тогава „от
плътта“ се надигнало рефлекторното мислене и станало наследствен признак. Поради това
в душата на човека започнала борба с плътта, появили се ученията за противоположността
на материята и духа, на Аза и света и т.н. Свободният човек е този, който е победил плътта и
е станал вид сам по себе си, родоначалник и наследник на собствения си индивидуален дух.
Той е дотолкова автономен, че е способен сам на себе си да предписва нравствения закон;
защото той се е освободил от подчинението на плътта. Но такова състояние предстои да се
достигне. Пътят към него е дълъг и труден. Той започва там, където разумният човек става
способен да се уповава сам на себе си в чистото мислене "