Слушате някой да казва, че му е тежко на душата. Друг казва, че му е тежко на сърцето и тъмно в ума. Къде е душата му и той не знае. Къде се намират умът и сърцето му човек знае, но кой ум и кое сърце чувстват тъга и тъмнина? Те не са. физическият ум и физическото сърце на човека. Друго сърце и друг ум има човек и с тях възприема явления и чувствания от духовния свят. Това са отвлечени неща, за които може да се говори само на човек, който е минал през тях. За да дойде до отвлечените работи в живота, човек трябва да започне от видимото и постепенно да отива към невидимото................

Кое е най-важното нещо в живота? В живота на всеки човек има нещо важно, което той сам трябва да съзнава. Всеки ден носи със себе си един важен момент. Кой е този момент човек сам трябва да го намери. Не намери ли този момент животът му става еднообразен и безсмислен.

Някой казва, че най-важното нещо в живота му е да бъде добър, умен, морален. Това са дадени величини, които се отнасят до всеки човек без изключение. За това не трябва да се говори. Има ли смисъл водата да казва, че трябва да бъде течна, или светлината да казва, че трябва да бъде светла? Това се разбира само по себе си. Земята не е земя, ако не е твърда; водата не е вода, ако не е течна; светлината не е светлина, ако не е светла. На същото основание казваме: човек не е истински човек ако не е добър, умен и справедлив. Ще кажете, че човек трябва да има твърд характер. Какво разбирате под думите „твърд характер"? Характерът не може да бъде твърд. Думата „твърд" подразбира нещо, което не се огъва. Щом не се огъва, то се чупи.............................

Когато говорим за доброто трябва да знаем, че само любещият човек прави добро. Щом се заговори за любовта хората или се страхуват, или се въодушевяват. Които разбират любовта, въодушевяват се от нея и я наричат слънце на живота. Наистина, изгревът на човешкия живот наричаме живот на любовта. Казано е в Писанието: „Старото слънце ще залезе, ново слънце ще изгрее.“. С други думи казано: старата любов ще залезе, нова ще изгрее. Когато новото слънце на живота изгрее, всички хора ще възкръснат. Казано е още, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят. Защо? За да дадат място на ново слънце, на нова луна и на нови звезди.

Ако разглеждате тази мисъл буквално, ще извадите едно заключение. Обаче в преносен смисъл тя означава, че старите идеи ще изчезнат както тревите и цветята растат, изсъхват и се заместват с нови. Идеите растат и се развиват както растенията, животните и хората..........................

Не е лесно човек да живее по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на някакъв режим, той трябва да го спазва редовно, както акробатът спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известен режим, човек все трябва да работи нещо. Не иска ли да прилага известен режим, той ще създаде във физическото или в духовното си тяло някакви натрупвания, които се отразяват вредно върху психическото му състояние. Някога човек има разположение на духа си, иска да направи едно добро дело, но изведнъж го налита мъка, скръб, някаква тежест, и той се отказва от доброто, което е намислил да прави. Той си казва: аз ли се намерих да мисля за доброто на другите хора? Всички хора трябва да мислят както за своето добро, така и за доброто на своите ближни без да се смущават кога ще го реализират. За добрите желания човек не трябва да поставя никакъв срок. Да прави човек добро е отлична идея, но тя не е излязла от ума на един човек само. Много хора мислят върху тази идея. Тя излиза първо от Бога и минава през много човешки умове. Следователно дойде ли някаква идея в ума ви първо проверете отде иде тя и тогава я приемайте. Като я приемете, намерете съответно място за нея и започнете да я поливате, да я храните, докато закрепне.........................

Не е лесно човек да живее по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на някакъв режим, той трябва да го спазва редовно, както акробатът спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известен режим, човек все трябва да работи нещо. Не иска ли да прилага известен режим, той ще създаде във физическото или в духовното си тяло някакви натрупвания, които се отразяват вредно върху психическото му състояние. Някога човек има разположение на духа си, иска да направи едно добро дело, но изведнъж го налита мъка, скръб, някаква тежест, и той се отказва от доброто, което е намислил да прави. Той си казва: аз ли се намерих да мисля за доброто на другите хора? Всички хора трябва да мислят както за своето добро, така и за доброто на своите ближни без да се смущават кога ще го реализират. За добрите желания човек не трябва да поставя никакъв срок. Да прави човек добро е отлична идея, но тя не е излязла от ума на един човек само. Много хора мислят върху тази идея. Тя излиза първо от Бога и минава през много човешки умове. Следователно дойде ли някаква идея в ума ви първо проверете отде иде тя и тогава я приемайте. Като я приемете, намерете съответно място за нея и започнете да я поливате, да я храните, докато закрепне. Като говорим за любовта, ние имаме пред вид Божията Любов, а не човешката, проявена на земята. За любовта се говори въпреки това. Хората си задават въпроса обича ли ги Бог или не. Да се задава такъв въпрос това значи да не разбират какво нещо е Божията Любов. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Може ли да се питате обича ли ви Бог? Веднъж знаете, че Бог е Любов. Това показва, че всяка Негова проява, малка или голяма, е любов. Трябва ли да питате водата готова ли е да утоли жаждата ви? Няма смисъл да се задава такъв въпрос. Водата има свойството, като влезе в устата на човека, а оттам в стомаха, в корема му, да утоли жаждата му. Въпросът не седи в това готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но в това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влезе тя вътре. Обаче ако очаквате водата да дойде при вас и да влезе направо в устата ви, без да се приспособите към нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край вас, без да уталожи жаждата ви. Към горделивите и тя е горделива; към смирените е крайно внимателна и услужлива.Като не разбират законите на любовта съвременните хора се проявяват като аристократи. Те седят на едно место и чакат любовта да им дойде на крака. Любовта не се подчинява на неразумните и невежи хора. Тя е готова да служи на всеки, който я познава и разбира. Ако сте жадни какво трябва да правите? Ще потърсите някой извор да уталожите жаждата си. Щом намерите извора, ще коленичите пред него и ще пиете от водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно вие трябва да отидете при извора а не той при вас. Любовта е великият извор на живота, при който всеки сам трябва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постъпи ли така, той ще се натъкне на големи разочарования и противоречия. Какво виждате днес? Всички хора бягат от любовта, разочаровани са от нея. Майката, бащата, децата, учителите, държавниците са разочаровани от любовта. Къде бягат? В гората. Като отидат в гората и прекарат там известно време отново ще ожаднеят и ще кажат: няма какво да се прави - ще отидем на извора да се напием с вода. Колкото да бягате от любовта, пак ще отидете на извора със стомната си да налеете от нейната вода. Който пие от водата на любовта, той се радва на здраве и дълъг живот. Като пие от водата на любовта, човек има възможност да полива и отхранва в себе си нейните семенца, за да може един ден да се храни от сладките й плодове. Не само човешкият живот, но и животът на всички живи същества се поддържа от плодовете на любовта. Когато хората се обичат, взаимно си помагат и животът им става лек.Въпреки разочарованията на хората от любовта те пак се стремят към нея. Защо? Те съзнават, че разочарованията им се дължат на нещо неправилно в любовта, което е вмъкнато от самите тях. Всъщност истинската любов не води към никакви разочарования и противоречия. Една от причините за разочарованията на хората е тяхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовта, човек трябва да се освободи от всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовта и да се ползва от нея. Иначе той ще слуша да му се говори за любовта но ще я разбере толкова, колкото немузикалният човек разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напряга се да я разбере, но в края на краищата, ако е българин, казва: по-добре да бяха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснак, ще каже: по-добре да бяха ми изсвирили един казачок, да си поиграя малко. Турчинът ще иска да чуе някакво маане. С една дума казано: само онзи може да придобие любовта, който я разбира, който е готов да я приложи.Като изучавате проявите на човека виждате, че той се движи постоянно между скърби и радости. Видите ли, че някой е много радостен, играе, скача, ще знаете, че след кратко време, след няколко часа или няколко дена състоянието му ще се превърне в скръб. Понеже природата обича вълнообразните движения човек не остава дълго време в скръбта си. От скръб той минава в радостно състояние, отдето след време се натъква на нова скръб. Тъжните чувства се предават по дълги вълни, а радостните - по къси. Изобщо има чувства, които могат да се предават само чрез бърз темп, а други - чрез бавен. Човек минава през скърби и радости за да разбере живота в неговата целокупност. Ако не мине през смъртта, той не може да разбере живота; и ако не мине през живота, той не може да разбере смъртта. Който разбира вътрешния смисъл на живота, той вижда вътрешната връзка между всички явления, между всички хора, вследствие на което не изпада в заблуждения и противоречия. Той знае, че ако един човек придобие известно благо,. и другите хора могат да го придобият.............................

Какво представя Духът? Казано е в Писанието: „Бог е Любов, Бог е Дух". Като цитират този стих, религиозните мислят, че познават Бога като Любов и като Дух. За да Го познаят, те трябва да Го обичат. Какво трябва да правят, ако наистина Го обичат? Какво прави човек с хляба? Той казва, че обича хляба и го яде. Следователно, ако обича Бога, човек трябва да изпълнява волята Му. Изпълнението има отношение към обичта. Също така има отношение и между яденето и обичта. Какво разбирате под думите „изпълнение на волята Божия"? Да изпълни човек волята Божия това значи да обича всички живи същества, които Бог е създал: птици, млекопитаещи, хора, богове и т.н. В съзнанието на Бога всички птици съществуват като една птица, всички животни - като едно животно, всички хора - като един човек, всички богове - като един Бог.Когато говорим за боговете ние не разбираме същества, създадени от човешката фантазия, но ония светли и възвишени души, дошли на земята между хората да ги научат на неща, които те не знаят. След грехопадението боговете напуснали земята и оставили царете вместо тях. Днес царете управляват хората. Ще дойде ден, когато царете ще се оттеглят и отново ще дойдат боговете. Това значи, че се е завъртяло колелото на живота. Казано е в Писанието, че когато земната тръба започне да тръби, всичките земни царства ще станат царства на Господа Бога нашето. Това е епохата, която предстои да дойде. Тогава всички хора ще влязат в съприкосновение с Божествения свят. Това значи да дойдат благоприятни условия за човечеството. Условията, при които Христос дойде на земята, бяха неблагоприятни, защото Сатурн царуваше тогава. Сатурн не можа да запази Христа, не благоприятстваше и за учението Му. Обаче от времето на Христа досега условията са изменени вече. Сега настава нова епоха на земята - най-красивата епоха, която се състои от малки и големи периоди. Тя е епохата на Слънцето - зодията на Слънцето. Тя е творческа епоха и носи с себе си благоприятни условия за постижения. Който разбира законите на Слънцето всичко може да постигне. Всички хора се обръщат към Слънцето с думите: Слънце на моята душа. Значи между външното, физическо Слънце и Слънцето на душата има известно съотношение.Като ученици вие трябва да имате ясна представа за нещата. За пример като говорите трябва да знаете смисъла на всяка дума и да я употребявате на мястото й. Каква е разликата между думите „обич“ и „любов"? Вие можете да обичате болен човек, а да любите здрав. Думата „обич" означава състрадание, милосърдие към някого. Любовта пък означава стремеж на човека към Бога, към центъра на Битието. Затова думата „любов" започва с буквата „Л", която се пише във форма на планински връх. Като се стреми към върха, човек проявява всички красиви качества и добродетели на своята душа - милосърдие, състрадание и др. Обаче в любовта има поляризиране, слизане надолу. Слизането е необходим процес, защото върхът етъмен и човек не може да се задържи за дълго време там. Между човешката и ангелската любов има нещо общо, затова ние представяме любовта във вид на два върха, две букви „Л" свързани заедно. На двата върха се намират човекът и ангелът. За да влязат в общение те трябва да слязат долу, понеже от единия до другия връх няма никакво съобщително средство. Да се качваш в любовта е едно нещо, а да слизаш, това е друго нещо. Като люби, човек непременно трябва да се качва и да слиза. При качването си той изразява своя стремеж, а при слизането си той реализира нещата. Когато работи за да реализира своите желания, човек непременно ще изпита мъчнотии и страдания. Следователно който е на върховете, той всякога е щастлив; който е слязъл долу, той е нещастен. Когато двама души се обичат, всякога ще има някой нещастен. Този закон се потвърждава навсякъде в живота. За пример когато мъжът и жената в семейството се обичат, слугата им непременно ще страда. Те стоят на върховете, а слугата е долу и работи.  Следователно ако казвате, че хората са нещастни ще знаете, че причина за тяхното нещастие са боговете. Те се качиха по върховете, а хората останаха долу да им работят.И тъй, да люби човек, това значи да има стремеж нагоре към върха, но същевременно той трябва да знае как да реализира своя стремеж. Не е достатъчно човек да се стреми да яде, но той трябва да знае как да яде. Ако яде много и неправилно той върши престъпление; ако остава гладен и не си дояжда, той пак върши престъпление. На човека се препоръчва нито да преяжда, нито не да си дояжда. Същият закон има отношение и към любовта: ако изискваш от някой човек повече, отколкото той може да ти даде, ти вършиш престъпление; ако си индиферентен и изискваш по-малко, отколкото той може да ти даде, пак вършиш престъпление. Всеки човек е длъжен да има отношения към своите ближни, но тези отношения да произтичат доброволно, от любов. Всяка свещ може да даде определено количество светлина. Не изисквайте от свещта повече светлина, отколкото тя може да ви даде. Като ученици вие трябва да живеете правилно и разумно. За това се изисква вътрешна норма, вътрешна мярка, чрез която да мерите постъпките си и да ги определяте като правилни или неправилни. Вие не можете изведнъж да изправите отношенията си. За да бъдат отношенията и постъпките ви такива, каквито са днес, това е резултат на работа от хиляди години насам. Днес колкото да плачете и да се молите, дъщерите и синовете ви ще бъдат това, което сте създали. Те могат да се изправят само ако сами пожелаят и започнат самостоятелно да работят. Желанието им да работят самостоятелно се определя от съзнанието им. Ако в човека не се яви желание да се свърже с Първата Причина, с разумния свят и не работи съзнателно върху себе си, той ще остане такъв, какъвто е сега. Ние виждаме примери в живота както в отделните личности, така и в цели народи. Онзи, който е работил над себе си, е изпреварил другите. Християнството в едно отношение е направило много нещо, но в друго е останало назад. Едно време хората са. били по-жестоки, днес са. по-милосърдни. Обаче едно време, когато воюваха, те си служеха с естествени средства и по-малко хора се избиваха. Днес, когато науката изнамери много средства за избиване на хората, милиони хора се убиват. И след това ще кажат, че съвременните народи са културни. Това не е истинска култура. Какво направи християнството в това отношение? Вината не е в принципите на християнството, но в самия човек, който използва енергиите на християнството вместо за добро за зло. Христос дойде на земята да покаже на хората, как трябва да живеят. Той отвори вратата на ада и пусна всички затворници оттам, като им показа нов начин за живеене. Вместо да използуват този начин за добро, те го използуваха за зло. Те приложиха на земята учението на ада.В света съществуват условия за изправяне на човечеството. Двете страни на буквата „Л" показват, че в човека става раздвояване. Въпреки това в него пак съществува стремеж към върха - общият интерес на страните на буквата „Л" - център на сливането. Оттук вадим заключението: ако духът и мисълта не се слеят във върха, човек не мисли правилно. Не става ли сливане на духа и на ума от една страна, и на душата и на сърцето от друга, човек изпитва особени ограничения в мисълта и в чувствата си, които му причиняват страдания. Той страда, мъчи се, без да знае защо. Искаш да се освободиш от тия страдания, но не можеш. За да не страдате излишно, казвам: „Не взимайте пари на заем от богати хора, които нямат вътрешно разположение да дават. Не приемайте в дома си хора, на които не можете да услужите.“. Тези хора се нуждаят от пари, а вие ще им говорите за Бога. Те ще търсят начин да ви използват. И в единия, и в другия случай ще се създаде известна дисхармония във вас без да можете да си помогнете............................

Днешното знание важи само за днес; утрешният ден изисква друго знание. Днешната любов е важна за днес; утрешният ден се нуждае от друга любов. Днешното слънце топли само днес; утрешният ден се нуждае от друга топлина. Всеки ден се нуждае от специфична топлина на слънцето. Това не трябва да ви смущава, но да знаете какво се иска от вас. Ако търсите известно знание, трябва да знаете защо го търсите. Днес всички хора търсят Христа по свой начин. Всеки иска нещо от Него. Проповедникът търси Христа, за да придобие от Него светлина, да разбира по-добре Словото, да го предаде с красноречие, да привлече повече слушатели. Лекарят търси Христа да придобие повече сила от Него, да стане виден лекар. Майката търси Христа да може с Неговата сила да отгледа красиви и здрави деца, да се учудват хората, че е могла да роди такива деца. Не са лоши тия неща, но в основата на това търсене на Христа лежикористолюбието. Користолюбието не осмисля живота. Какво е постигнала майката със своето користолюбие ако дойде един млад момък и отнеме нейната здрава и красива дъщеря? Той ще я задържи за себе си. Има смисъл майката да търси Христа да отгледа добри синове и дъщери, които да образуват със своите възлюбени два върха на милосърдие и състрадание.

Следователно, който иска да използува разумно силите на Христа, нека се откаже от стария живот, който е внесъл раздори, недоразумения, нещастия в света. Нов живот, нова любов е нужна на човека. Новата любов носи изобилие в света. Дето има изобилие, там отсъстват всякакви раздори, недоразумения, нещастия, болести и др. Новата любов носи хармония между хората. Хармонията подразбира допълване. Следователно хората трябва да се допълват така, както цигуларят със своята цигулка, писателят със своето перо, мозъкът с мислите, които идат от Божествения свят, сърцето с чувствата, които идат от духовния свят. Мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът, ръцете, краката на човека изпълняват своята служба дотолкова, доколкото са. в зависимост от възвишения свят. Всяко нещо в света има смисъл дотолкова, доколкото крие в себе си нещо Божествено..........................

Днес за Рождество Христово искам да ви дам едно правило, което трябва да прилагате. Това правило е следното: бъди доволен в недоволството си. Че дошли противоположни мисли в ума ти, това да не те смущава. Да бъдеш доволен в недоволството, това е вътрешен процес. Външно кроткият човек не е още доволен. Човек може да говори тихо, едва да се чува, без да е кротък. Друг някой говори високо, а всъщност е кротък човек. Щом е далеч от тебе, разбира се, че ще говори високо. Ти трябва да чуеш какво говори този човек. Човек може да говори по различен начин: с устата, с очите, с главата, с различни движения. Както и да се разговаряте с човека важно е във всеки поглед, във всяко движение да виждате Божественото. Ако и вие изявявате Божественото в себе си, разговорът е правилен.

Тъй щото, когато двама души се разговарят, трябва да знаят човешкото ли се проявява в тях или Божественото. Без да съзнава и разбира нещата понякога човек прави такива движения, които го поставят в разногласие със силите на природата. За пример, някой коленичи и така се моли на Бога. Той не знае че като коленичи, влиза в съгласие със земята, а в разногласие с небето. Друг повдига ръцете си нагоре, моли се. Така поставени ръцете това показва, че този човек не знае какво да прави. Това не е молитва. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични. Това се постига само тогава, когато човек е свързан с възвишения разумен свят.

Следователно, когато иска да се предаде на размишление, човек трябва да застане прав, със спуснати ръце отстрани на тялото, десният крак малко напред. Това положение показва, че той е във връзка с възвишения свят, отдето слизат разумни същества да му помагат. Човек трябва да прави движения, да се упражнява, да направи удовете си активни. Това не е достатъчно. Той трябва да прави такива упражнения, които да му предават нещо. Ако се движи без да печели, движенията му са. безпредметни. Турците казват: „Който не печели, губи.“. Много естествено. Движения, които не придават нещо на човека, водят към загуба. Вместо да прибави нещо към енергията си, той я изразходва. Ето защо на човека се препоръчва чист, хармоничен живот, който се придружава с ритмични и правилни движения.Като ученици вие трябва да спазвате известни правила. Сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да се свържете с Бога, отдето идат светли и възвишени мисли и благородни чувства. Щом мисълта и чувствата ви са възвишени и движенията ви ще бъдат хармонични. Не се занимавайте с обикновените човешки мисли, които са подобни на чук, който постоянно удря и руши. Чук, който постоянно удря, нож, който постоянно реже, в края на краищата ще се изхабят. Не се поддавайте на такива чукове и ножове. Ако употребявате енергията си безразборно в една вътрешна борба животът ви ще се обезсмисли. Истинският живот не седи в изразходване на енергия, но в градеж и придобивки. Истинският живот се основава на любовта. Дето любовта царува, там има възвишена мисъл, там има свобода. Свърже ли се веднъж с любовта, човек трябва да пази тази връзка, да не я прекъсва. Връзката с любовта е едно от най-благоприятните течения в природата. Тя е вълна, която повдига и облагородява човека.Когато се говори за любовта, хората разбират земната любов. Не се занимавайте със земната любов. И да не искате тя все ще се прояви, но поне съзнателно не я предизвиквайте. Ако водата има утайки, те сами ще се утаят на дъното. От вас се иска разумност, да неразмътвате водата. Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да се чистите. Да се чисти човек това значи да придобива онова здравословно състояние на организма си, при което всички мрачни мисли и отрицателни чувства се утаяват на дъното и се изхвърлят навън. Само при това състояние човек може да работи добре и плодотворно.

Да се чисти човек това не значи да разглежда своите отрицателни прояви и да се самоосъжда. Това е патология, болезнената страна на човешкия живот. Патологията е наука за силни хора. Тя е наука за далечни времена. Вие трябва да се занимавате с положителната страна на живота, която се отразява благоприятно върху човешкия организъм. Здравият проявява любовта и вярата си правилно. Ако е християнин, той разбира любовта както Христос я е проповядвал и прилагал. Христовата любов изключва всякакво съмнение. Обичаш ли приятеля си, ще му вярваш абсолютно. Щом ти му вярваш и той ще ти вярва. Като се заговори за Христовото учение мнозина намират, че то е неприложимо. Ако Христос дойде преди две хиляди години на земята и проповядваше учението за любовта, защо след две хиляди години то да е неприложимо? Още днес човек може да бъде добър и любещ - от него зависи. Доброто, истината, любовта са. вложени в човека от времето на неговото създаване. Няма защо днес да става добър или любещ. Днес той трябва само да прояви това, което е вложено в него. Богатството и благата са. в самия човек, а той ги търси вън от себе си. Защо? Защото не се е вглъбил в своята душа, в ума и сърцето си, там да ги намери. Докато е на земята той очаква да намери това, което търси, на небето някъде. Като отиде на небето вижда, че и там го няма. Той се чуди къде е богатството му: на земята го няма, на небето - също. Къде е то? В самия него....................

Желая ви сега Христос да се роди във вас. Това наричам Рождество Христово. Вие живеете в много важна епоха. Надали някога сте живели в по-важна епоха от сегашната. От две хиляди години насам вие не сте имали по-благоприятни условия от сегашните. Сегашната епоха носи благоприятни условия за постижения и за придобиване на блага.

И тъй, помнете следните неща: песимизмът се е родил в света преди Христа, във времето, когато е царувал Сатурн. Когато Марс имал влияние на Земята хората се научили да се бият и да воюват помежду си. Когато Юпитер имал влияние на Земята, хората се занимавали със създаване на различни религиозни системи, с теории за личните чувства и достойнства на човека. Когато Венера имала надмощие на Земята, хората приложили любовта между мъже и жени. Луната научи хората да фантазират. Меркурий ги научи на особен ред и порядък в сметките, в търговските им отношения. Днес Слънцето указва силно влияние върху Земята. То учи хората на правилно живеене. То им показва начин за изпълнение на волята Божия на земята. Всички планети имат две страни на въздействие: добра и лоша. Обаче в Слънцето всичко е добро.Като ученици вие трябва да следвате пътя на Слънцето. Превърнете всичко лошо и отрицателно в себе си в добро. За да постигнете това използвайте Слънчевата енергия.Каквото лошо носите със себе си от миналото, изнесете го на слънчевите лъчи да се превърне в добро. Не се обезсърчавайте. Знайте, че условията, които имате днес на земята, са. много благоприятни. Ако не ги използвате и на небето да отидете, нищо няма да постигнете. Вие ще се намерите в един съвършено чужд свят, в който не можете да се ориентирате. Колкото време и да ви остава на земята използувайте го така, че да се свържете с енергиите на слънцето, да направите връзка между сегашния и бъдещия си живот. Направите ли тази връзка, като отидете на небето ще бъдете готови и за тамошните условия. Като се приготвите за разумния свят, вие ще напуснете земята със светла, огнена каляска, придружена от два ангела. Там ще ви приемат с песни и музика, ще ви разведат из цялата Вселена да видите какво Бог е сътворил. Докато дойде новата епоха вие ще живеете на земята, дето управлява архангел Михаил със своя огнен меч. Дълго време още мечът на архангел Михаил ще играе важна роля на земята. Дето се докосне този меч все ще чисти. В личния, в семейния, в обществения, в народния живот става голям преврат, какъвто никога не е ставал, но всичко ще бъде за добро. Защо? Защото условията на сегашната епоха са много благоприятни. Това ще опитате и вие, ще се уверите в истинността на думите ми.

Като ставате сутрин от сън, кажете си: сега Бог царува на земята и управлява света. Сега Христос царува. Сега и архангел Михаил царува и чисти света със своя огнен меч. Няма да мине много време, когато всички земни царства ще станат царства на Господа. Иде време и сега е, когато на земята ще има едно стадо и един пастир.

Т. м.

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

20. Лекция от Учителя, държана на 7. януари 1930 г., София. - Изгрев.

(Александър--със съкращения )

https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=1640&status=1&high=рождество&fbclid=IwAR14D3lmgF41kKvYwnOAcGKtP7rWK-3w6YxejIGxC4Sv0HNfRmSN4lR0dP8#result_start