октомври 25, 2019 Mangurov

ПЪТЯТ    КЪМ     АЗА

(статия за американско антропософско списание)

 

Димитър Мангуров

 

 

През лятото на 2000 г. пишещият тези редове беше удостоен от Светия Дух във волята си с Откровението, че Учителят Беинса Дуно – по известен със светското име Петър Дънов – е настоящият Бодхисатва и бъдещ Буда Майтрейя. Всеки, който е запознат от антропософията с Мистерията  на кръга от дванадесет Бодхисатви, пребиваващи около Христовия Аз на духовния план „Будхи”, би трябвало да прояви интерес към дейността, извършена през ХХ век от седмия поред слизащ на Земята бодхисатва, чиято мисия до издигането му в „чин” Буда започна с приемането на „небесната тиара” от Гаутама Буда в VІ век преди Поврата на Времената, но ще се разгръща чак до средата на V-то хилядолетие след Христовото Първо Пришествие в условията на излъчен и действащ в човека Импулс на Този, Който е Пътя, Истината и Живота. В този смисъл Беинса Дуно е първият християнски Бодхисатва. Поради ограниченията, налагащи се от размера на статията и намерението Христовата Азова Мистерия да бъде представена по правомерния според нас начин в започналото от ХХ век нататък Християнство на Светия Дух, тук само частично ще се докоснем до делото, извършено от Учителя след вселяването на Бодхисатвата в човека Петър Дънов на 07.03.1897 г.

От Духовната наука знаем, че в 1899 г. завърши 5000-годишният период на „тъмната” епоха Кали юга. Тогава Беинса Дуно призовава в град Варна първите си трима ученици, представители на трите големи клона в екзотеричното християнство – православие, католицизъм , протестантство – и започва в тесен кръг, с избрани лично от него хора, да провежда през следващите години събори, с които полага началото за формирането на „Веригата на Божествената Любов”. Това са християнски тайнства, извършвани до 1914 г., а после започва 30-годишният период от приблизително седем хиляди публични лекции, стартирал с „Ето човекът!”. На съборите са използвани свещени предмети-символи, съхранявани през останалото време в специално изработено за целта куфарче. Подредбата им е по начин, чрез който нагледно ни се разкрива Христовата Мистерия в нейния висш смисъл.

На посочената снимка най-горе се намира изработената от дърво тояжка, върху която във възходящ ред са поставени четири халки, представящи четирите „естества” (според протоколите от съборите) на човека – животинското, човешкото, духовното и божественото. Върху три от халките са изобразени съответно пентаграм, хексаграм и равностранен триъгълник. В полукръг са разположени на два пъти по шест еднакви сребърни пасхални чаши с различни символи върху тях, а централно помежду им ярко се откроява по-голяма чаша с Христовия образ, съпровождан от двете си страни с други две, подобни на дванадесетте. Под Христовата чаша виждаме сребърна чиния-поднос за поставяне на нафората. Най-долу лежи двуостра камичка-меч с три надлъжно лъкатушещи по острието линии. Върху едната страна е гравиран знака на човека – пентаграма, а от другата – знака на „Веригата”. Някои хора го смятат за подписа на Учителя. Същият знак го има и върху най-долния край на тояжката с пръстените. Според Учителя камичката представлява „Силата Господня”, с която „обсаждат Варна”. „Обсаждат”, защото след един век от Варна щеше да тръгне нещо спасително за света. Какво ни говори подредбата на предметите?

На „върха” в йерархичния ред на съществата стои Абсолютът. Неговата непознаваема страна, известна на изток с името „Махапарипралайя” ще си остане завинаги такава, дори за гигантските Серафими, но за да я има Вселената, Абсолютът решава да разкрие „част” от Себе Си. Според точния превод на Новия Завет, направен от Емил Бок,  тази част я разпознаваме в названието „Бащинска Основа на Света”. За по-кратко – Бог. Разкриването Му в Откровение (Махапаринирвана) протича на три етапа, но за Него е едномоментно и все още не е еволюция. На първия етап разкрива Себе Си на Себе Си като безграничен Аз. Дали абсолютното е Аз. не можем да знаем, защото дори в Аза то се ограничава, но че се изяви като такъв в Откровението, е вън от съмнение и равенството на Фихте Аз=Аз е в пълната си сила.

До момента на Откровението Бог е обект, а в Откровението става овътрешнен субект, Аз-Съм и това е полагането на Началото вътре в Своята безначалност. Началото е Словото- Христос, съединяващо обекта със субекта. От единството-единица на първия етап преминаваме към разделението-двойка на втория, за да се премине към третия. Положил вече Началото, Бог встъпва в отношение със Себе Си и се открива в трите Ипостаса: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Те са единосъщни в субективността на Неговото съзнателно всесъзнание и Той е тяхното неизречено единство, но ако останат единни, без „противопоставяне” помежду си, новият цикъл на еволюционно развитие става невъзможен и непознаваем за всички същества, които щяха да „изплуват” от „кристалното небе” на състоянието пралайя в новосътворената Вселена и се стигне чак до появата на онова същество със свободна воля, в което да се изяви като пълнота на потенция за развитие Самият изначален Бог.

Трите Ипостаса пристъпват към изява навън в другобитието на манвантарата Стар Сатурн и тук Духовната наука говори за Първи, Втори и Трети Логос, действащи като принципите Атма, Будхи и Манас. Всеки от тях сам за себе си е принцип на единство в еволюцията, но вътре в цикъла Стар Сатурн – Бъдещ Вулкан генералното единство го осъществява носителят на Принципа Аз Съм, Христос-Вседържателят, получил тази „привилегия” директно от Бог. Христос получи „всичко”, т.е. възможността да осъществява единство. Предстоеше Атма, Будхи и Манас да се излъчат като Субстанция, Живот и Идея и от тях бъдат създадени физическото, етерното и астралното в новата Вселена. От срещата и противопоставянето на Субстанцията с Идеята, в Живота се породиха всички форми на съзнание, еволюиращи съгласно основния закон, валиден за цикъла: „Във Вселената еволюира всичко и всичко еволюира по пътя на седемстепенната метаморфоза”. Удържайки във висше единство метаморфозите, Вседържателят-Христос същевременно слиза по степените на еволюцията и привежда Живота на Мировия Аз в отношение с живота на Азовите същества, разположени по тези степени, които персонализират принципа на Живота вътре в Манвантарата. Всяко същество става Аз, когато премине човешката си степен на развитие, а Христос е носител на „вечната Богочовечност” (според философа Н. Лоски), Той е „Небесният Човек” и затова може да участва по най-непосредствен начин в появата на истинското чудо в Сътворението – Аза. Веднъж придобит, той е неунищожим и се изявява във все нови и нови форми. Ако в предишния цикъл, преминал под регентството на Бог Отец, случващото се винаги пребиваваше в условията на вечност, то в цикъла на Бог Син главният двигател на развитието е разделението и непрекъснатата метаморфоза в живота на настоящето. Крайно важно е да се направи разлика между двете роли, изпълнявани от Христос: на системообразуващия Принцип Аз Съм във Вселената, осигуряващ нейното единство, и на Ипостаса Бог Син, подател на живота вътре в цикъла. Смисълът на езотеричното християнство се състои в осъзнаването от човека на Христос като носител на Вечния Азов Принцип, обединяващ в Единство вътре в цикъла даже самата Света Троица, и че този Принцип трябваше веднъж да слезе на земен план в съсъда Исус от Назарет, за да свали състоянието пралайя вътре в манвантарата и промени нейните закони, без да се налага одухотворяване и издигане до Висшия Девакан, т.е. „ не наруши” основния закон за седемчленните метаморфози. Човекът стои в центъра, където се срещат принципите на развитие на пралайя и манвантара и Христос слезе именно в този център. Какво точно направи и как е отразено то в предметите от куфарчето?

Христовият Аз Съм е носител не на пригодения от Бог Син  живот за цикъла, а на абсолютния Живот директно от Бог. Този Аз Съм (голямата чаша) тръгна под формата на Дух-Живот от Махапаринирвана. Придружаваха го Азовите принципи на Бог Отец и Бог Свети Дух (двете малки чаши) по пътя през зодиакалния кръг (дванадесетте малки чаши) в посока надолу през всички нива на съзнание чак до свързване в манвантарата (чинията-поднос) с „нищото”-съзнанието на минералното царство. Дървената тояжка с пръстените е символ на живота и ни показва целия път на Христовия Аз-Дух Живот до жертвата на Голгота. Дори и отвъд нея. Азовите принципи на Бог Отец и Бог Свети Дух Го съпровождаха, но те не слязоха толкова ниско, а останаха във висините на съзнанието от зодиакалния кръг. Христос само използва Мировия кръст на Светия Дух, образуван от четири съзвездия, за да слезе по него в Исус на Богоявление и спаси от смърт дара на Бог Отец – Човека-Дух, който като субстанция стои в основата на всичко еволюиращо във Вселената. Излъченият чрез Духовете на Волята дар беше изгубил връзка с идеята от Светия Дух в човешкото отражателно мислене, появило се след древното митологично мислене за първи път в V-ти – ІV-ти век преди Христовото идване и еволюцията вървеше към стопиране без възможност за преход към нови Азови форми на живот.

Спасителят остави на Слънцето под охраната на Плерома Своя Човек-Дух, а в Исус (Натановата душа) се свърза с вградения във физическото тяло на човека от Престолите още на Стария Сатурн общочовешки зачатък на Човека-Дух, прониза го със Своя Аз и оживен го възнесе като чистия индивидуален Човек-Дух в Своята сфера на Духа-Живот. Той възкреси формата, идеята на физическото тяло, а минералните му съставки ги остави на смъртта – единствената реалност в нашия свят. От Гроба на Голгота се издигна безсмъртното физическо Тяло на Възкресението, единната за цялото човечество форма, пронизана от индивидуализиращото космическо съзнание – Христовия Аз. Като единната субстанция на Човека-Дух, това тяло-форма може да се размножава и всеки човек е длъжен със собствени сили да овътрешни своята си част от него в своята си форма, дарена му от Духовете на Формата. Тялото на възкресението живее (но неосъзнато) във всеки, като Аза на цялото човечество, но може да стане индивидуално осъзнато достижение благодарение на свръхсетивната ни връзка с Натановата Душа, защото именно тя пребивава в нас като Христова Сила, поради всеобщия си и едновременно индивидуален характер.

Спасителят се свърза и със земните природни царства, ставайки новия планетарен дух, а на Петдесятница чрез Светия Дух влезе в нисшия „аз” на човека, изпълвайки и оживявайки го със същностното съдържание на Своя Аз-Дух Живот. По този начин човекът осъществява връзка с индивидуалния си субстанциален Аз, който е промислен за него от Самия Бог.

Това е „мечът” донесен от Христос на човечеството. Камичката-меч стои най-долу в куфарчето и е двуостра: може да ни потопи завинаги в егоизма на „аза” и животинската природа, но също така можем  да се издигнем от „аза” към безсмъртната си индивидуалност и станем част от „Веригата”. Гравираният пентаграм го показва. Потенцията и за двете я има в сегашната ни „азова” форма, дарена от Елохимите, с която синтезираме в единство троичната душа. Когато изпълним тази форма с Христовия Аз, субстанциалният ни Аз е способен да синтезира в единство троичния ни дух и преминем към одухотворяване дори на минералното царство. Трите лъкатушещи линии на камичката символизират именно изявата на троичния дух и същевременно принципа на Единство, осъществяван от Христос в манвантарата по отношение на Ипостасите в Светата Троица.

А знакът на „Веригата”, поставен в долния край на тояжката и върху обратната страна на камичката ни показва, че включването на човека във „Веригата” започва с преодоляване на животинската му природа, стаена в нивата на подсъзнанията. С тази нисша природа се свърза Христос през 1936г. След като в края на ХІХ век в манихейски смисъл извърши втората Си Жертва, приемайки в Себе Си цялата формирана около Земята през последните пет-шест века тъмна сфера от лоши мисли на хората, за да я трансформира в Светлината на духовното познание и се подготви за Второто Си Пришествие, започнало към 1933-35 г., през 1936 г. чрез посредничеството на Беинса Дуно Спасителят слезе от светлинния чак до топлинния етер и жертвено се свърза с човешката нисша природа, раждайки по този начин в душата ни качествено нови сили за обръщане на злото към добро. Без тях няма как да се изправим срещу Антихриста.

Тялото за Ариман се роди (вероятно в Америка) на 11.08.1999 г. по време на обхваналото Европа слънчево затъмнение. През 2029 г. съсъдът ще навърши тридесет години и в него ще се всели самият Сатана. Човечеството чрез неправомерен механичен, хигиенистичен и евгенически окултизъм подготвя триумфалното му идване по незнаен за сега за нас начин. На 05.04.33 г. беше денят на Христовия триумф с Възкресението. Ариман се стреми Тялото да бъде овътрешнявано от хората по неправомерен начин и ще направи всичко възможно в тази насока при земното си пребиваване. На 05.04.2033 г. обаче, ще бъде изобличен като анти-Христа и ще приключи вселяването му. От човешка гледна точка този ден ще бъде триумф за нас и ден на краха на Ариман, защото не е успял да подлъже абсолютно всички, но от космическа гледна точка, същият ден ще бъде негов триумф, защото ще е свършил добре работата си в материални условия по подготовка на човека да го разобличи точно в тези условия. С това ще се ликвидира голяма част от кармата на самия Ариман, доброволно приета  по висш Промисъл от него.

Ако Христовото събитие премина неразбрано от човечеството, то Антихриста трябва да бъде разпознат и изобличен от индивидуалности с християнизирана съзнателна душа, способна да приема Духа на Истината , носещ не само христовия Дух-Живот, а даже и Човека-Дух. С тях ще изпълним както Божието намерение за настоящия цикъл, но и ще подготвяме следващия – цикъла на Светия Дух. Като Творец и Единен Бог на нашия еволюционен цикъл, Христос пребивава вече в следващия, подготвяйки го. И го прави заедно с Духа-Утешител, слязъл директно от пралайя, а също и с онзи Човек-Дух, останал в Плерома на Слънцето.

С Христос в Аза си човекът може да се включи в това велико дело, като започне да овладява висшето единство на битие и съзнание – Аз-единството и за целта трябва да се подготви с преход от логиката, появила се за първи път в Сократ, Платон и учениците им, към седемстепенната логика на съзерцателното мислене, стояща в центъра на антропософската методология. Формата на логическото, в която се зароди „аз”-феноменът, простираща се дори до панлогизма във философията на Хегел, остава празна обвивка, ако не породи в себе си мислене, водещо до споменатия синтез на съзнанието с битието, на идеите с възприятието. Със съзерцателното мислене съзнателната душа се християнизира и постига субстанциална връзка с Тялото на Възкресението.

Но е нужно още нещо, което имаше предвид Щайнер, когато говореше, че в края на ХХ век ще започне излъчването на „свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята“[1]. И той беше излъчен като Синтез в „аза” на човека между двата езотерични християнски импулса на ХХ век – тези на Антропософията и на Бодхисатвата Беинса Дуно. Когато в него се срещнат християнизираното познание от Антропософията с новите морални сили от Мистерията в 1936 г., човекът започва да намира себе си, да намира Аза си. Този Импулс беше роден като седемчленно същество след изминаването на целия път от най-радикалните възможни теза, антитеза, синтез, съзерцание, морална интуиция, морална фантазия, за да се изяви под формата на морална техника в периода 2000-2007 г. във Варна през пишещия тези редове. Затова Учителят „обсаждаше” преди стотина години Варна с онази камичка–меч. Синтезът на двата импулса е новият органон за всяка от следващите цивилизации и води до правомерното използване на камичката, с която подготвени ще срещнем Антихриста.

Друг път към Аза няма и няма да има в оставащите векове на Пета културна епоха!

[1] Р.Щайнер, „Кармични връзки“ т.6, 20.07.1924 г.