Благодаря за беседата! Толкова много имам още да уча, да се променям. Правя малки стъпчици, опити..

...Има някои хора, които много мислят. Много мислят и пресмятат. Други за нищо не мислят и не пресмятат. На онзи, който всичко премисля, и пръстите му показват това. Хора, които са пресметливи, обръщат внимание на фактите, имат друг строеж на пръстите. На онези, които не са разчетливи и гледат общо на всичко, пръстите им другояче са построени в основата. На онези, които не обичат да се хранят, които са неглиже в яденето, пръстите другояче са построени. И главите им са по същия начин сътворени. Сега вие ще извадите заключение: от нас зависи тогава как да си построим къщите. Къщите, хубави или не, вие сте ги построили така. Направили сте едно седло или един самар за коня. Построили сте един гем. Нима този кон за вашия гем е създаден? Създали сте гема за кон, туряте го на главата му и казвате: "Каквото аз казвам, това ще правиш. Ще вървиш в правата посока." Рече ли да върви надясно, веднага дръпвате лявата страна на гема. Този кон пита: "Защо ме теглиш?" Казвате: "В правия път да вървиш." Този прав път прав път ли е за коня или е прав път за онзи, който го ръководи. Всеки един от вас казва: "Аз вярвам в правия път." Това е въпрос. Че ходите в правия път, не се съмнявам, но че вярвате във вашия прав път, в това се съмнявам.

Сега, ако ви говоря и вие се съмнявате, какво добива човек, като се съмнява? Човек по някой път трябва да се съмнява. Но да допуснем, че вие се съмнявате в себе си, каква полза ще имате от такова съмнение? Човек може да се съмнява в своя ум. Човек може да се съмнява в своето сърце, пък може да се съмнява и в своето тяло. Боли ли ви крак? Ако много ви боли, вие се усъмните, че няма да може да направите екскурзията, за която мислите. Казвате: "С този болен крак на екскурзия не мога да отида." Искате да предприемете нещо, но сърцето ви куца. Според мене и сърцето има крака. Умът и той има крака. И лицето, и очите, и устата, и те имат крака. Аз тъй си го представям както малките деца. Сърцето си представям като млада мома, ума си го представям като млад момък, тялото си го представям като едно малко дете. Те са двамата големи братя, че и двамата влезли, казват: "Ха, Иванчо, тук една малка работа да направиш." Ръката ти бръкне, вземе нещо, тури го на място. Казват: "Много хубаво направи." Те заповядват, ти слушаш. Братът седи в третия етаж. Сестрата седи във втория етаж. Иванчо е в сутерена. Но някой път сутеренът е влажен.

Тази крива линия (фиг. 1) представлява идеалиста, който е щедър, иска да даде, има добро желание да даде и да върви по правия път. Този човек представя хубавата мисъл. Питам, този живот, който се събира между тия двата върха, благоприятен ли е? Двата върха са толкоз високи, че тази местност помежду им образува едно езеро. То не е поле. Значи тук може да живеят само рибите. На тия върхове, горе, е идеално място, но какво може да посадите на тези върхове? По някой път чувствате, че ви е студено. Тия, високите места, са хладни сърца. Като се качите на тези върхове, не може да имате топли сърца, може да имате светли умове, които да светят като фар. Но питам: Кого ще осветите? Ще осветите езерото, ще осветите рибите. Рибите имат ли нужда от фарове? Нямат нужда. Сега всичкото изкуство е, че това езеро трябва да се обновява, на тази вода трябва да й се намери място.

Това е ред и порядък в света. Това е съвременният живот. Това е българският хомот. Тези линии (фиг. 2) със стрелките — това са жиглите. Казвате: "Ха, Иванчо, тури си главата, ха, Драганчо, тури си главата, тури жиглите. Ха и колата сега да потегли." Те двамата теглят, колата върви. Питам: След като впрегнете два вола на едно място, какво се постига? Но работата е, че тия волове не по свое желание вървят, впрегнали са ги там. Те са недоволни от положението, което имат. Но ако ги попитате защо са впрегнати, казват: "Съдбата е такава." И вие допускате, че съдбата е такава.

Вие създавате един навик. Най-първо ви казват: "Я близни от тази чаша, една чаша с винце." Близнете, доста хубаво винце. То дава сила. Изобщо се препоръчва винце на старите хора, които са на осемдесет-деветдесет години, понеже стомахът им отслабва. Препоръчват пет-шест-седем-десетгодишно вино за уякване на стомаха и за разположение. Даже писателите, като пийнат малко винце, пишат по-хубаво. Днес по една чаша, утре по една чаша или по една глътка, сутрин една глътка, на обяд една глътка и вечер, докато дойде един ден, когато не пият по една глътка, но по една чаша пият. После казват: "Една чаша е много самотна, хайде още по една чаша, брат и сестра да станат." После казват: "Две чаши са много самотни, хайде да се увеличи семейството." Изпият и трета чаша. Но с три чаши работата не става, изпият и четвърта чаша. Но трябват и слуги, да работят и почнат по пет, шест, седем, осем чаши на ден да пият. Онези, които пушат тютюн, по колко цигари изпушват? — По тридесет-четиридесет цигари изпушват, а на някои и две кутии не им стигат. Взема цигарата, пухка, мисли, че много право мисли. Вдига дим. Много се пуши сега на земята. В астралния свят има два пъти повече пушене, отколкото на физическото поле. Аз виждам хората, когато пушат какво им е положението. Някой взел една пура, турил я в устата си и така разсъждава и пише. Побутне лулата и пак продължава да пише. В астралния свят от двете страни на устата си имат по една пура. Гледаш, бутне лявата лула, бутне дясната лула. Ако влезете в умствения свят, по три пури пушат в устата, отстрани на устата по една пура и една в средата перпендикулярно. Може и три лули да има, и трите димят. Сега вие искате да си представите на физическото поле, като как е тази работа. На земята три лули може ли едновременно да има в устата си човек? Виждали ли сте човек с три лули?

Ние наричаме тия неща навици. Казвате: "Без лула не мога." Понеже мислите, че не можете, затова не можете. Лулата ще дими. Питам: Правили ли сте отчет, като живее човек петдесет-шестдесет години и има една лула, колко ще похарчи, за да поддържа живота на лулата си? Една лула с един лев може ли да мине на ден? Десет лева трябват. Триста шестдесет и пет дни по десет лева правят три хиляди шестстотин и петдесет лева на година. Той живее деветдесет години, колко ще похарчи? Знаете къде е загубата. Има една загуба в света. Парите ги харчите за нищо и никакво. Като ви дими лулата, ще гледате как димът излиза навън. Като се занимавате много със своята лула, освен че няма много да научите, но ще загубите и това, което имате. Един навик е подобен на лулата. Всеки лош навик ще ви създаде много неприятности. Например имате една лула, влизате в едно общество, където хората не пушат. Някой път са влизали при мене хора, които пушат, и казват: "Моля, позволявате ли ми да пуша?" Казвам: Бих ви позволил, ако сте поп. На попа с кандилницата бих позволил да ми кади стаята с тамян, но понеже не сте поп, не позволявам.

Сега аз говоря за лулата, но имам предвид навиците. Ние имаме доста навици, които ангажират част от нашата енергия и най-хубавото си време го изживяваме за тях, така че не може да схванем действително хубавото. Станете сутрин, лулата ви е гладна. Яденето й не е хубаво сготвено и заради лулата вие се сърдите - как така да няма ядене за лулата? Трябва да пушите с тази лула - трябва тютюн. Сърдите се, че лулата не е яла или се сърдите, че имате само една лула. Аз не зная как казвате, какво правят с лулите? Опъват ли ги. С такъв един навик човек изгубва най-хубавото. Всяка минута в живота има предназначение. За разумния живот хубавото време е строго предназначено. Щом изгубите хубавото време, сменят се вълните. Ритмичните вълни не са еднакви. Има прилив на хубавите условия в живота, има и един прилив на лошите условия. Ако вие не събирате положителните енергии, идват неблагоприятни условия на живота. Всеки седем години се сменят условията, в които каквото посеете, това ще пожънете, в смисъл, че се формират навици, възпитание, развива се тялото. От една до седем години - това е детето. От седем до четиринадесет години - това е вече втората фаза, започват да се развиват чувствата му. От четиринадесет до двадесет и една година се развива неговият ум. Или в първите седем години расте тялото. Децата изобщо обичат да ядат, те служат на стомаха. Вторите седем години те служат на своето сърце, в третите седем години започват да мислят малко. Затуй учениците от четиринадесет до двадесет и една година стават поети. В гимназията пишат стихове почти всички. От двадесет и една до двадесет и осем те стават разумни. Тогава настава един критически период от три години и ако оживее човек, ще стане, ако не оживее, отиде. Ако до двадесет и осем години вие не уредите живота си, както трябва, оттам насетне много мъчно може да се справите. Нещата се повтарят. От двадесет и осем години нагоре вие сте в четвъртия период, влизате в крайния предел, в причинния свят. В този период са всичките възможности. Остават други три свята, които ви засягат. Наричат това идеен живот на човека, блянове на живота. Мислите за оня свят, но нямате нищо определено. Къде е раят, не го знаете. Някой ви казва: "Вътре в главата." Някой казва: "Вътре в сърцето." Но къде е всъщност, не го знаете. Така е всичко разбъркано, че не знаете в главата ли е, в сърцето ли е. Какъв рай може да има в човешката глава. В една такава малка глава какъв рай може да има. Казват: "Всичко е в ума на човека." В тази, сегашната глава рай не може да има. В туй сърце рай не може да има. Други казват: "Раят е в тялото на човека." И в тялото на човека рай не може да има. Представете си, че вие сте затворени в един замък, може векове да сте живели в този замък, но той има малки прозорци. Представете си, че тия стъкла са млечни, матови и вие усещате, че вън, извън тия прозорци може да има нещо. Някой ви казва: "Всичко е тук, в този замък. Ти имаш осветление, всичко имаш, задоволен си вътре." С години прекарваш там. Казвам: Ако ви затворят с години да седите в нашия салон, може ли да бъдете щастливи? Ако живеете в един такъв салон 90 години, ще познавате всички кьошета, какво има вътре, колко лампи, колко греди, всичко ще знаете. Питам: Какво ще ви ползва това знание, което сте научили вътре? То е вашето минало. Вие се спъвате от това, като изучавате какви сте били в миналото. Самите вас миналото не ползва. Има едно минало, което само на филм трябва да го гледате. Представете си, че сте били едно време един слон, въртели сте си опашката, хобота, тук сте откъснали един лист, там сте откъснали един лист, един клон. Тук сте се подпрели, там сте се подпрели. На училище не сте ходили, книги не сте чели, никакви философски възгледи не сте имали. Били сте един голям слон, ръководили сте цялото стадо, влезли в едно езеро, излезли от езерото, минавали из гората. Какво сте направили тогава? Никоя книга не сте написали, никое здание не сте съградили и закони не сте създавали. Но аз разглеждам въпроса другояче. Това слонско тяло е един замък, в който живеете. Вие сте мислили, че като слезете на земята и имате тялото на един слон, всичко ще ви върви напред. Но питам: Каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Много хубави работи има направени от слонова кост. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост и бяха много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени от друг материал...

Мисля си за моята Лоринка. Прекрасно, много изстрадало дете, но обичащо. Изпълнено с любов. Тя си замина на 23 години. Но изпълни мисията си. Беше дошла да ни научи на безкористна любов, научи ни да даваме и да сме милостиви. С раждането си още тя ме насочи да чета беседите и да търся други светове, обяснение за случващото се, да решавам задачите си в този живот. Много й дължим всички в семейството,  благодарни сме, че беше част с нас. Бог ни я изпрати и сега Бог се грижи за душата й. Знаем, че сме заедно завинаги, защото ни свързва Любовта.

...Всякога, когато в нас има едно единство, това показва степента на нашата мисъл. Ако това чувство в мисълта започне да ни безпокои, показва да бъдем внимателни. Ако се усилва лошата мисъл, приближаваме се до предмета. Тогава трябва да държим дистанция. От злото да се отдалечим. Ти може да се приближиш и да се отдалечиш от злото. Ти може да се приближиш до един водопад и може да се отдалечиш. Ако се приближиш до водопада, ще паднеш в едно голямо противоречие. Трябва да изучаваме законите на мисълта. Някоя мисъл може да бъде толкова силна, че може да причини цяло разстройство в твоя мозък. Чувството може да бъде толкова силно, че може да разстрои цялата ти симпатикова нервна система.

Та най-първо трябва да изучаваме законите на Божествената хармония. Тази хармония може да се изучава. Молитвата е един начин за хармониране. Човек трябва да се моли да хармонира ума, сърцето и тялото. Той трябва да мисли добре, за да се хармонира. Трябва да чувства добре и трябва да постъпва добре, това са методи за добиване на хармония. Но казвам: Как ще постъпите добре? С този човек, с когото вие искате да образувате хармония, сте два противоположни полюса. Не може да завържете с него никаква връзка, ако не турите помежду вас друго някое живо същество. С някои хора, за да се хармонирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. Някой път трябва да прекарате дванадесет души в мисълта си, докато се хармонирате с един човек. Светските хора изучават този закон. Когато имат някой човек, който ги мрази, ще намерят отдалече някой негов приятел, та да каже той една дума. После ще намерят втори, трети, четвърти, докато се намерят седем-осем души да му говорят и в него все ще стане промяна. Изобщо духовните хора не изучават законите, те казват: "Господ ще уреди въпроса." Има и друг закон. Ако искаш някой човек да ти помага, да те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш доброто. Няма да му казваш, че го обичаш. По този начин ти може да го разположиш да измени своето отношение към тебе.

По някой път вие искате Господ да ви слуша. Че вие правите същата погрешка. Вие отивате при Бога със съмнение. Казвате: "Бог мене не ме слуша, с други работи се занимава. Ще се занимава ли с мене, дребния човек." Вие отивате при Бога и имате една определена мисъл за Него. После не отивате с едно отворено сърце, ами криете нещо в себе си. Искате пред Бога да се оправдавате. Някои пък пред Бога ще се обвинявате. Господ не обича нито да се обвинявате, нито да се оправдавате. Бог обича да му представите нещата тъй, както са. На детето майката казала така: "Иванчо, няма да буташ туй дърво с ябълки." То откъсне и после казва: "Откъснах, много съжалявам, че откъснах, без да искам откъснах." Какво наказание ще му наложите? Друго дете ще каже, че някое друго дете го е накарало. То адвокат става. То употребява бялата лъжа, не е право, че го накарали. То само се накарало.

Много пъти ми казват: "Да нямаш лошо мнение за мене." Казвам: Ако вие говорите френски, пък не говорите, както трябва, ще имам мнение, че вие не говорите добре френски. Може да сте филолог по български, може български да говорите много добре, но френски не можете. Има случаи и самите англичани не могат да произнесат някои английски думи. Езикът се мени. Произношението на думите и то се мени. Една английска дума се е изменила, че добила противоположно значение. Думата "prevent" на английски преди двеста години значела "Накарай ме, Господи, да направя това." Сега значи "Забрани ми, Господи." Как е станала тази еволюция в думата?

В нас едни състояния преди две години са действали по един начин, сега тия състояния действат по друг начин. Когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже смесват религиозното чувство с личните чувства. Защото малкият мозък има чисто физически чувствания, пък има и духовни чувствания. Някой път чувстванията на ума, на сърцето и на тялото се смесват и стане една каша. Не може да ги различим, но физическите чувствания се отличават, те са много конкретни. В духовните има по-голяма широта, по-свободни са. А това, което наричаме Божествено в Божествения свят, има изобилие, няма тази теснота. Сега е много мъчно да се обясни. Някой път на физическото поле туриш нещо много близо до очите си, само него виждаш. В духовния свят отдалече виждаш другите предмети. В Божествения свят свободно виждаш. Ти можеш да виждаш всичко, без да те препятства нещо. Всички ония желания, които имаш, които те препятстват, говорят, че си дошъл много близо до желанията. Някои от желанията може да отдалечиш от себе си. Например пияницата мисли, че без вино не може. Все чашата държи в ума си. Онзи, който е свикнал с парите, мисли, че без пари не може. Но парите са резултат на неговата мисъл. Богатството пък зависи от неговия ум. Парите зависят и от неговото сърце, и от тялото му. Най-първо, ако има една хубава връзка между сърцето и тялото, парите ще дойдат, отвсякъде ще дойдат. Един цар, който има една държава, може ли да се оплаква от сиромашия. Ако се оплаква от сиромашия, той е вече детрониран. Ако е цар, дето и да пише, ще му дадат пари. Щом е детрониран и да пише, нищо не му дават. Щом ти искаш нещо и не става, ти си детрониран. Ти се чудиш защо не става. Някой казва: "Като помисля нещо, и става." Колко пъти може да помислиш и не става работата.

Все ще се намерите в положението на ония двама светии, които живеели в гората и все спорили за един въпрос. Единият казвал, че бобът трябва да се вари със сол. Той, като готвил боба, турял повече сол. Другият, като го готвил, не турял никак сол. Питам сега: Със сол ли да се вари бобът или без сол, как мислите? Моето мнение е, че без сол трябва да се вари бобът, после да му турите толкова сол, колкото искате. Че трябва да се соли бобът, но не трябва да се осолява общо сготвеният за всички, защото моят вкус не е мярка за останалите. Някои са по-чувствителни към солта, някои - не. Те поддържали това философски. Единият казвал: "Бобът сам трябва да се осоли." Е, той варял боба без сол. Другият поддържал, че бобът трябва да се осоли и го осолявал.

Сега тия неща са само за обяснение. В дадения случай не ползват никого. Това, от което в дадения случай човек се нуждае, то е мисълта му да бъде динамическа. Тя е, която образува връзка между хората. Съществуват три връзки. На физическия свят съществува връзка, която свързва телата на хората. Ако погледнете, ще видите, че всички хора са свързани физически. И духовно имат по една нишка и Божествено пак имат по една нишка. Ако тия нишки са скъсани, работите не стават. Това, което ще ви кажа, е станало в Цариград. Един българин, който започнал да работи в духовните работи и духовете започнали да му говорят, отива при един мисионер и му казва: "Господ ми каза да ми дадеш три хиляди лева назаем." Мисионерът му казва: "Ти си сбъркал. Ако Господ те е пратил, аз трябваше да ги имам тия пари. Криво си дошъл при мене." Ще идеш да пиеш при онази чешма, която има вода, там ще пиеш. Отидете на чешмата - суха. Криво сте разбрали.

Пътуваме по Рила, пълно с вода, но не искаме да пием от езерата. Двама души, приятели, вървят с мене, казват: "Няма нито един извор тук. Има реки, но не искаме да пием от тях." Рекох: Да ви заведа. Завеждам ги на едно място, няма извор. Казвам: Започнете да ровите. Започнаха да ровят, че изровиха онази чешмичка там. Поровиха и намериха извора. Казвам: Тук трябва да има извор. Но трябва човек да знае къде да рови. Не че аз създавам извора, но зная къде е туй течение. Всяка една мисъл си има път, по който върви. Всяко едно чувство и то си има път, по който върви.

Сега всинца трябва да се пазите. Гледам някои казват: "Той е беден брат." Не е права тази мисъл. Нито един брат, който седи тук, не е беден. Един човек с една здрава глава, с едно здраво тяло, беден може ли да бъде? Ако някой е много беден, да му помогнем. Лесно може да му помогнем. Иска да диша, може да му дадем въздух, колкото иска. Хляб иска, може да му се даде. Може да му се даде, но да очаква аз да го храня, то е погрешно схващане. При това човек никога не трябва да става паразит. Ако ние искаме да ни помогнат хората, има една опасност да изгубим хубавото в нас. Ако един човек иска да помага, той, като помага, развива в себе си хубави чувства. Ако си милосърден, правиш добро на себе си. Раздаваш в себе си Божественото милосърдие. С това се благославяш. Ако се молиш, развиваш също хубави чувства в себе си. Сега ги ползваш. Ако обичаш хората, себе си ползваш. Хората са обект за тебе, за да може да се развива в тебе Божествено чувство. Когато те обичат, ти си обект за тях, да се развие в тях хубавото. Ако те обича някой, печели той. Ти си обект, от тебе се учат. Едновременно, когато хората са обект за вас, се ползвате и вие, за да се усъвършенствате. Когато те са обект, вие се ползвате. Пък когато вие сте обект, те се ползват. Някои казват за някого: "Аз го обичам." Радвайте се, че можете да обичате. Щом обичате някого на земята, то е само отражение. Не може да обичате един човек на земята, докато не го обичате горе. Вие не може да обичате човека, ако не обичате Бога. Не може да обичате хората, ако не обичате себе си. Най-първо започвате да обичате себе си. Тази идея е: Обичаме Бога, Който е в нас. Тъй ако обичаме, ние сме на правата посока. Ако обичаме себе си и намираме, че някой не е като нас, то е друго. Всеки човек мисли, че другите хора не са като него. Хубостта седи, че никой не е като другите. Всеки един се отличава с особени черти, които другите нямат. Туй е творчеството на Битието. Всички хора съставляват едно тяло с голямо вътрешно разнообразие. Вие се радвайте, че никой не е като вас. Вие се радвайте, че не сте като другите. Радвайте се, че един за друг сте условия. Тогава казвам. Има една условна любов. Има една възможна любов. Има една разумна любов. Условната любов, това е физическата любов. Възможната любов, това е духовната любов. Разумната любов, това е Божествената любов. Условната любов — това са външните условия. В какво седят външните условия? За да обичам един човек, той трябва да бъде жив. За да обичам една ябълка, тя трябва да има плод на себе си. Щом има този плод, аз мога да я обичам. Между ябълката и мене вече има една връзка.

Всички трябва да бъдете като плодни дървета. Ще бъде жалко, ако те не ви обичат. Трябва да се разберете, защото вие представлявате плодни дървета. Христос казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките." Кой от вас няма да обича една лоза, която е увиснала с грозде? Кой от вас няма да обича един ум, пълен с хубави мисли? Той не работи за себе си, но целия си живот е посветил за доброто на другите, за доброто на себе си, на ближните и на Бога. Той служи на Бога, на ближните и на себе си. Ако вие всички посветите живота си да служите на Бога, на ближните и на себе си, може тогава да се каже: ето едно идеално общество.

Първото нещо е отучете се да лъжете. На всички казвам: Оставете настрани всички черни и бели лъжи. С нашите черни лъжи имаме двадесет и девет хиляди лева борч за електрическата енергия (инсталация), петдесет и двама има, които не плащат, а седемдесет плащат. Другите турят ютии, туй, онуй, крадат енергия. Братството ще плати. Че кое братство? Ние изразходваме хиляда, хиляда и двеста, някой път две хиляди киловата електричество в месец. Хиляда киловата по четири лева и половина, то са четири хиляди и петстотин лева. Вземете по седем лева за киловат. Имаме хиляда киловата, остават две хиляди и петстотин лева на месец. Къде отиват парите? Колко души има, които никак не плащат? Не е хубаво. Не мислете, че не може да плащате. Вие се осакатявате така. Всеки един от вас, трябва да мисли, че може да плати. Да работи, ще му създадем работа, да изкара пари и да плати. Ние не искаме да бъдете тунеядци един за друг и да се използвате. Така се заразяват един от друг хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуска. Че ние тук минаваме за братство, минаваме за хора, които не лъжем, другите хора имат доверие в нас, а ние какво правим. Че ако ние не дадем пример за честност, за какво сме тук? Всеки тук прави, каквото си иска и казва: "То е братство." Когато е за работа, ги няма, като дойде за ядене, всички идват. После мнозина минават, чупят клонища. Не всички правят това, няколко души има, забелязал съм, го правят.

Казвам: Ние сега се приготвяме да служим на Бога. Как ще служим на Бога за в бъдеще? Целият свят все от такива погрешки страда. Те са стари навици, с които трябва да се справим. Трябва да се живее добре, за да имаме Божието благословение. Бог благославя всякога ония, които вършат волята му. И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от рая. Когато Господ го търсеше, скри се той и най-после Господ го намери и казва: "Какво търсиш тук, защо не се обади, когато те викам?" Боя се от тебе. "Защо се боиш, защо по-напред не се боеше, а сега се боиш?" Казва: "Онази жена, която ми даде, стори с мене това, измени ума ми." Тази жена, това е светът, който ни изменя. Желанията в сърцето са, които изменят ума, изменят нашата мисъл. Те са формата на нашето сърце. То е, което изменя нашите мисли. Тогава умът ни и сърцето ни се заблуждават. Не може да извършите волята Божия, то се отразява върху тялото. Този Адам е главата, Ева е сърцето...

Влюбване_и_любов

Знам, колко често ми се налага да послъгвам в живота. За да оцелея физически, хем да излъжа света, хем да следвам своя си път вътрешния... Голяма сила и смелост са нужни за промяна. Например работодателя ми иска да казвам, че една стока е хубава, скъпа, а тя не е. Лъжа. И така изкривявам всичко... Лъжем се, че се обичаме, лъжем се, че сме добри, лъжем себе си, Бога... Тъжно е. Еволюцията  ни подминава.