* * *

Ще идва на тласъци като сляпа Луна,

пътуваща в нищото, отблясък от спомен

за ранени крила...

Бяла лозница ще вие снага,

нар безмълвно отронен;

взорът й ромонен шепот,

стичащ се в ручей поломен...

Ще бъде топла в съня ти,

мека уханност, в която потъваш;

бели нозе, след които ще тичаш,

забравен, заминал... без дъх и себе...