Плач ли чух... или смях,... или песен -

безвъзвратно се скри зад завоя.

Профуча по съседната релса

във посока, обратна на моята.

Всеки ден тъй животът отвежда

сто съдби, сто лица, сто целувки.

А с протрити обувки Надеждата

от купето съседно поглежда.

Тaзи скитница с поглед печален,

неповикана, плаха, невзрачна,

обикаля света ни глобален,

уморена дори да заплаче.

Неочаквана обич ни сепне

и забързани с двеста задачи,

из тунелите мрачни понесени ,

пак се питаме, питаме, ...значи...

смях ли чух...или плач, ...или песен.