...Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание.

Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек.
Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по неволя, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание.

Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите
Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение.
И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение.
 

Нежност_и_грубост