До тръпнещо начало

и листенца на розата в бяло,

по изопната струна и тяло

до стълба небесна стояло...

От лунни коси е вплетена,

с въздишки на цветя поена,

от камбанен звън изчетена

в трепета на клепки стаена...

И миг във Вечност превърнат

оттекващ през времето,

от полъха на вятъра прегърнат

дошъл през порта на бдението...