Цитат

Колкото и да ви говоря, може да ви говоря още сто години, ако вие не възприемете това, вие се намирате в положението на човек, който е на брега на морето и пише на пясъка: „Бог е Любов.“ Дойдат вълните, казват: „Не е любов.“ Изтрият написаното. Ти пак пишеш: „Бог е Любов.“ Вълните казват: „Не е любов“ и изтриват. Целия ден вие пишете, те заличават. И в края на краищата, кое ще излезе вярно? Казва морето: „Дотогава, докато ти пишеш на моя бряг, ти си глупав.“ Когато напишеш в душата си и започнеш да живееш по тая философия, че аз да не мога да го залича, то е любов. Тази любов, която всеки може да заличи във вас, вие сте при морето и пишете на пясъка. Вие напишете да живеем по любов. Заличи го. Любов е само онова, което остава в тебе, което те прави силен, мощен, което те прави безсмъртен. Нашата цел е да станем безсмъртни. Казвам: Любовта само ще ви направи безсмъртни. Не туй безсмъртие, което очакват хората. Те мислят, че тялото ще бъде безсмъртно. То е една хижа, която няма какво да бъде безсмъртна. Ние ще оставим тия въпроси. Душата на човека е нещо велико, за което човек няма представа. Тя е образ на Бога. Величието на човека седи в неговата душа, понеже човек е създаден по образ и подобие. Душата е онзи Божественият образ. Един ден, когато видим тази Божествена душа в нас, ние още не я познаваме. Тогава казва псалмопевецът: „Когато видя лицето ти, душата ми ще се изпълни с всичката пълнота и аз ще бъда доволен от живота“. Казвам: Един ден ще видим онзи, който живее в нас, не вътре в тялото, но в онзи мисловия свят. Вие виждали ли сте този свят, какъв е? Когато любовта е във вас, тя има едно качество, че лицето започва да свети. Мойсей, който седя 40 дена на планината, като се върна от планината, светеше лицето му, че евреите не можаха да го гледат, та той трябваше да тури едно було. Не можеха да издържат светлината на тази любов.

Постиженията на човека

16 неделно утринно Слово 4.II.1940 г. 5 ч.с. Изгрев