Археометърът-Сент-Ив Д'алвейдър, извадки 2
Entry posted by Слънчева ·
1117 прегледа
Езическото образование и християнското възпитание
(Не е случайно, че Учителя дава Науката и Възпитанието, като основни методи за бъдещото Учение, дадено ни в беседите)-моя бележка
Езичеството е едно регресиращо, ментално и управленско Състояние от същността си до крайния си резултат. Неговата формула е: Primo mihi et sequere naturum*
*(Първо на мен, после на останалите!)
То е винаги симптоматично за Революция, а не за Еволюция. То произтича от едно опорочено образование, плод на опорочено възпитание. Едното се отнася към другото, както Имам към Съм!, но едно опорочено от самото себе си или от средата съм, което покварява всичко и превръща дори истинските неща във фалш.
По своя характер то е философстващо и политизиращо, антирелигиозно и антисоциално. Езичеството е философстващо и антирелигиозно, защото подчинява универсалния Разум на индивидуалния, двата обективни критерия на първия - на субективността на втория. То е политизиращо и антисоциално, защото това подкопаване на Волята и Законността се противопоставя на Легитимността.
Периодично, в своите исторически кризи, хронично в своята онтологична природа,това болестно състояние е естествено за човешкия дух в упадък, лишен от двата си истински критерия, които ще изследваме по-късно: Науката и Живота. То напразно издига собствената си Филомания в система под името Философия и дори Теософия, неговата същност е анархията и тази анархия е Fiat Voluntas mea! - (Да бъде моята воля!)
Това е волята на Човека. Да се издига тя в Принцип, да се изравнява с неща, украсени с имена като Провидение и Съдба, това означава да не се зачита никакъв принцип. Това означава да се създадат три божества, от които двете са излишни, в това, наистина е интелектуалната същност на Езичеството - Политеизъм преди всичко!..
Що се отнася до масата от книжници изоставили Орфическото Слово заради собственото си пустословие, те са толкова далеч от Истината, която е Живот, колкото и последните роби. Във Философията те никога не видяха нещо повече от собствената си Филомания към безкрайно празнословие, казуистика и диалектика, към менталан и управленска анархия. И въпреки всичките си усилия, това интелектуално-плебейско съсловие, издигнало се в управляваща класа, си остава профанизатор на изгубената София-(Мъдрост)...
Духовенството и псевдодуховенството, за разликата между които ще говорим другаде, използват клишето на същата тази Анархия в толкова много трудове и при толкова много ученици. Те пък от своя страна, го отпечатват върху всичко Наука, Изкуство и Живот, Законодателство, Политика и Нрави. Но, колкото по-нататък се върви, толкова повече калъпът принизява имитацията, която и без това е стерилна и смъртоносно-опасна за християнския дух и за нашите раси...
По този начин всеки дипломиран индивид, от принца-престолонаследник, до последния семинарист или гимназист, има същото тривиално образование и същия банален манталитет. Единствено има малка разлика във възпитанието там, където съществува християнско огнище при условие, че това огнище е успяло да възпитава. Но тази възможност става все по-рядка, даже е изключение, заради разпокъсването на богатството, поради лишаване на съществуването му от неговите корени, заради икономическата анархия - плод на същата класическа система, неспособна да води света, който иска да управлява. Във всеки случай религиозните образование и възпитание приключват за всички, неясно с чистата и проста катехизация.*
*Запознаване с основните принципи на християнската вяра.
...Не е необходимо да си велик духовник, за да разбереш, че Светлината на Тайнствата на Отца и на Светия Дух, отсъства тотално отгоре до долу в тези светски йерархии. Но в същото време, същата тази Светлина, продължава в тайнствата на Сина, Първосвещеник и Цар на Вселената, творящото Божие Слово, Въплътен, Възкръснал и Прославен е изцяло замъглена от менталното и управленско езичество.
Все пак образованието трябва да служи на Живота, а не обратно, както Законът е направен за Човека, а не Човека за Закона, според словата на свети Павел.
Всичко това е методът на Божието Слово, формулиращо Живота във всичко и тук става въпрос за социалния живот. Възпитанието предшества образованието, защото първото се отнася до съществуването (до Съм), а второто до притежанието (имам). Едното е основно, а другото спомагателно. Но природата на класическия Дух замества Божието Слово със своето празнословие и тленното узурпира духовното. Той иска да бъде едновременно възпитаващ Разум и държавнически Разум, вечни глава и ръка. Следователно той изключва Възпитанието, защото политическата имитация на езичниците изключва "Съм" и се превръща в демоничен притежател...
стр. 30/34
3 Коментара
Recommended Comments