„Добрата молитва" 

Каква беше темата от миналата ви лекция? („Едно любовно писмо.") 

Има две условия, когато не могат да се разберат любовните писма. Когато е много студено, когато имат много студ в тях. Или когато имат много жар. 

Четоха се темите „Как се справям аз със съмнението". Прочете се темата „Питате ме дали ви обичам". 

„Духът Божи" 

В живота има два вида мъчнотии. Едните аз ги наричам механически, а другите - органически мъчнотии. 

Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Матей, от шестнайсети до трийсет и първи стих. Това, което ще ви чета, това не се отнася до обикновените хора. То се отнася до един, който е възлезнал вече в пътя на посвещението. 

Погрешката, в която всички пропадат, е следната. Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора. При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен." Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен. Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари. 

При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват. Много пъти някои свещеници за една служба пострадват. Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен." Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага?" От чисто човешко гледище. Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях. 

Някой казва: „Не се плаши." Лесна работа е това да се каже. Някой казва: „Избягвай мъчнотиите." Лесна работа е да се каже това. Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар." Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх. Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх. 

Да кажем, че тебе не те е страх от змията. А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар. Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде. Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии. 

Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това." Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето. Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до". Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене." Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие? Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите. Защото човек може да знае, и да не може да го направи. 

Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството. Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо. Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост. Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения. Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш? 

Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост. Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен. Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа." И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда." А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път. И ние много мъчно можем да ги разберем. Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови. 

Ще ви приведа един контраст. Представете си, че на една лекция вие сте гладни. Аз ви държа една реч. Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите. Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение. Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа. Сега яденето." В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа. 

Кои са основите на човешката свобода, на човешките права? Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права. Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго. Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право." Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш. Нямаш никакво право да вземеш дял. 

Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране. Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие." Ти дал ли си? Взел ли си? Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие? Ти казваш: „Аз мисля за Бога." И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син. Ти казваш: „Аз върша волята Му." Това нищо не значи още. И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си. 

Та казвам, ние вземаме основни положения. Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща. А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може." Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си? Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко. Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат. 

Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие. Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали. Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер." Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е?" „Кефе кедер." Неразположен си. Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш." Чудни са хората. 

Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката. Или пък някой киха. Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние. Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени. Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти. 

Та казвам, при сегашното състояние, след като сте слушали много лекции, някой казва така: „Човек трябва да има морал." 

Какво разбирате вие под думата морал? Има едно съвпадение. „Мор" на английски значи „повече", а на турски „ал" значи „вземай". Значи „морал" - „вземай повече". Някой казва: „Той няма морал", значи - не знае какво да взема. „М" е съставена от две „л". „Л", турена два пъти, става „м". В латинската азбука „м" е направено от две „у". Тяхното „v" е нашето „л" обърнато. [...] И нашето „л", обърнато нагоре, е тяхното „v". А буквата „v" в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V" има в рогата на козела. Едно противоречие е то. А пък щом се пише като българското „л", тогава има друго значение. 

Думата „любов" започва с буквата „л". Буквата „л", обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа. Що е любов? Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта. Що е любов? Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока. Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление. 

В българската дума „любов" втората буква е „ю". „Ю" в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i. Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю" е „о". Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i" с „о", това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие. Едно упорито същество е човекът. Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега. 

По-добър език от геометрията няма. И човек първоначално е построен геометрически. Това е езикът на невидимия свят. 



Значи в латинската азбука „v" означава слизане. В славянската азбука „л" означава обратния процес, процес на възлизането. Това става перспективно гледане на въпроса. При закона на слизането „v" е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л" е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение. Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в", а долната е българското „л". В латинския език както се пише, „l", за нас е българското „е" - по същия начин пишем „е", само че в по-малка форма. 

Аз не искам сега да ви обясня причините. За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми. Това е начин на съзнанието. Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p". Това на български е „р", а на латински е „п", а пък българското „н" е латинското „n". Българската буква „т" у латинците е „m". Това са сега външни знаци. 

Искам да ви кажа, че най-красивият език е геометрическият език. Геометрията е най-старинният език. Посветените, когато искат да говорят, всички пишат с геометрически форми и всяка форма си има свое съдържание, посока на движение. 

Графологически, когато един човек пише българската буква „л", аз вече го зная какъв човек е той. За мене е важно да зная дали са сплотени неговите чувства, или не. Може буквата „л" да се пише така. Това „л" ще покаже основното състояние, в което се намира човек. Човек, като пише, той изучава своите вътрешни състояния. Защото често във вас стават вътрешни промени, за които човек хабер няма. Хубаво е да изучаваш почерка си, да видиш как пишеш българското „л". Всеки от вас да изучава своя почерк и тогава ще имате една ясна представа за себе си и ще откриете някои състояния във вас. 

Сега може да дадете почерка си на някой графолог и той по почерка ще открие някои вътрешни ваши черти. Тези, които се занимават с графология, при латиницата обръщат внимание как се пише френското „t". Те обръщат внимание къде се слага напречната чертичка, дали се пише горе, по средата или по-долу. Същото е и при буквата на латинското „m". То може да се напише така, но може да се напише и така, че двата върха да бъдат еднакво големи. А може да го напишете така, че единият връх да е по-голям, а другият - по-нисък, а може първият да е по-нисък, а другият - по-висок. 

Какво означават тези неща? Това ще ви разправя, понеже е вече открито. Когато първият крак или първият връх на „м" е по-висок, а вторият е по-нисък, ти казваш, когато пишеш на приятел: „Аз мисля за себе си, и после за тебе. А защо да мисля първо за себе си, то е друг въпрос." Не е лошо, че човек мисли за себе си. Той казва така: „Имайте предвид, че в сегашното ви състояние, в което се намирате, каквото и да ви говоря, аз никой път няма да пожертвам своите интереси за твоите. Ще ти помогна, но не разчитай, че ще пожертвам своите интереси за твоите. Това никога няма да го направя. Мога да направя нещо за тебе, но натурата ми е такава, че не мога да пожертвам своите интереси." Ако е религиозен човек, той иска да каже: „Имай предвид, че аз своите убеждения не мога да изменя." Ако пиша на жена, ако пиша на мома или момък или ако пиша на Господа, или ако пиша на дете, в дадения случай всеки един ще има една основна идея. Някой пише: „Ние искаме да жертваме всичко за Бога." Да жертваме всичко за Бога - да, но не и за хората. 

Но казвам, Христос се пожертва. Христос не се пожертва за хората, Той се пожертва за Бога. Ти казваш, Христос се пожертва за тебе. Това е второстепенно. Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му." А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря." Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе. То е друг въпрос. А пък ти казваш: „Христос за мен умря." 

Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря." Казвам, там е жалкото. Той не говори истината. Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога." Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога." Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра." За кого? „За Бога. За да изпълня волята Му." Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа." Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш. Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа." Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират. 

Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали. Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги. Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил." Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник." С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира. Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни. Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни. 

Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен. Никога не се пресищай. Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен. Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави. Ти не си го проучил. 

Някой път казваме: „Да направим това, онова", но нямаме вътрешно побуждение и нямаме ясна представа как да го направим. 

Колко положения има в миналата лекция? Каква беше миналата лекция? (Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян. Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян"? Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка. 

Сега се говори за живота. Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените. Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя." Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне!" Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата. Това е морал. Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията. 

Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка." Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка. Не си ти причината. Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът. Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии. Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби. 

Допуснете, че вие сте един учител. Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат. Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат. А пък факт няма налице. И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат. При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист. 

Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия. Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях. Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли?" Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате. И вашата голота никой няма да вижда. Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек. 

Адам беше гол в рая, понеже не разбираше. Той не беше в любовта. Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон. Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат. Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече. И Писанието казва, че бяха голи. А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека. 

Може да остане мисълта: „Какво да правим ние?" Няма какво да правим. Напиши ти главната буква „М" и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л" и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р", и после - малката буква „р". И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние. Ти трябва да имаш ясна представа. Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа. 

Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Силата е вече в изпълнението. Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие. Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя. А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават. 

Пресечната на главната буква „М" с напречна черта е същата хоризонтална черта. Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи. Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи." Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал." Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи." А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече. Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях. Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме. 

Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии. Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света. Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре. Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи. Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно. 

Изпейте сега някоя песен, която никак не сте пели наскоро. 

„Киамет зену" 

Трябват ви някои практически правила за сегашния живот. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него. Да се роди съвършено отново. Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е. 

Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях. Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време? Да кажем „любов" как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов". (Олга изпя: „Бог е любов".) 

Някой пее думите: „Не знаеш ли ти, че аз те обичам?" (Учителят изпя тези думи много високо и след това ги изпя с много нисък глас.) 

Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои. Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич. И пиша на книгата: „На моя обичен приятел." И свършен е въпросът. 

Пишеш едно писмо: „Аз ви обичам и съм готов да направя всичко заради вас, да се жертвам за вас и да ви бъда верен докрай." Могат да се говорят тези работи, аз ги наричам дребни работи. Хубаво е да се турят в една гозба червен пипер, черен пипер, лук, но това са външни процеси. Досега вие се познавате много малко. Вие си познавате само вашите външни дрехи. Вие носите един кожух. Този кожух не може да го оставите, понеже вън има 40, 50, 60 градуса студ. И аз не мога да ви познавам - носите кожух. Как ще го хвърлите? Щом хвърлите този кожух, ще отидете на онзи свят. 

Като казвам, че не може да се измените, аз разбирам следното - понеже условията не позволяват да се измените. Ако времето отвън стане топло, 25-30 градуса топлина, вие ще хвърлите кожуха и вашите лице, ръце ще се виждат. А пък се стегнете в кожуха. С това подразбирам следното. При условията, при които сега живеем, невъзможно е да се изменим външно, понеже условията са толкова трудни, че не можеш да хвърлиш кожуха си. Аз давам това само за обяснение. 

А пък като дойде Божественото, тогава е възможно. Тогава ще стане. Както цветето, което се разцъфтява от пъпката. Като дойде Божественото, тогава са възможни нещата. Това не трябва да ви служи като обезсърчение, а за едно насърчение. Вие мислите, че нямате кожуси. Имате кожуси. Като срещнеш някой човек, кажи си: „Много се радвам на кожуха ти, и аз го нося. И като стане по-топло, ще го хвърля." Не се заблуждавайте от външната привидност. 

Сега аз изключвам морализирането. Някой казва: „Мисля, че онзи е по-добър, а този е по-лош." Това са относителни неща, да кажеш, че човек е по-добър или по-лош. За мен може да е много лош, а пък за друг може да е много добър." Някой казва: „Онзи не ми дава, много лош е." А пък за друг човек казваш: „Този ми дава, много е добър." Един учител пише двойка на един ученик и казва: „Този е много лош." Учителят пише на ученика шесторка и казва: „Този е много добър." Това са относителни работи. И между вас - същите правила. Някоя сестра отишла при някого, отнесли се добре и казва за нея: „Много добра е сестрата." Някой човек минал край тебе неглиже и ти казваш: „Съвсем се изменил той." Вие сте като малките деца, за малките работи си изменяте разположението. Ти казваш: „Онзи не ме поздрави." Онзи ще ти каже: „Ще ме извините. Вън има 45 градуса студ, толкова е студено, че като си отворя устата, ще замръзне устата ми." 

Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии. Десет години сме в Школата." И казвате какво е казал Учителят. Че вие например още не знаете. Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен." Казвам: „Има 100 градуса студ." Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има. Измерим температурата - имаш 120 градуса студ. Пращам ти подарък още един кожух. Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия. 

При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва. Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя. Оптимистично трябва да гледате на работите. Механическият живот изисква сега тези условия. И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени. Само че просветеният знае. 

„Отче наш" 

Двадесета лекция на Общия окултен клас 

13 февруари 1935 г., сряда, 5 часа 

София – Изгрев 

Общ Окултен Клас 
13.02.1935 05:00 Сряда, София