Всяко нещо, се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката / т.е. *връзката-на-безусловната-Любов*, която не е поляризирана. В смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и припознава – и "положителното", и "отрицателното"; т.е. Тя еднакво отдава правото на всички Същества и поддържа всичко, в равновесие. „Някога човек отдава правото на силния, някога - на слабия, а някога - на всички Същества. В последния случай, той живее в Божествения свят.“ П. Дънов
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

К: „Вашият ограничителен имплант – е

отговорен за двуизмерното ви мислене, но –

надарените с равновесие –

трябва отдавна да са били в състояние – да се справят с тази задача.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Как да бъдем безусловно позитивни, в света...  (Или – как да преодолеем ограничението на импланта): Съществува феноменът – линейно време и съответното му – линейно, биологично съзнание, на низшия човешки порядък, на Земята. Това е днешното ограничено човешко его-съзнание. То мисли – въз основа на само една гледна точка и се придвижва, последователно, от точка, в точка, в течение на времето. Затова е ограничено.

Алтернатива на линейното време е – холографското, или нелокализирано, космическо време.

А алтернатива на линейното, биологично съзнание (на низшия човешки порядък на нещата), е – квантовото съзнание, на Висшия Божествен Порядък (на Нещата, Вселената, който – се преплита – с човешкия порядък, у всеки човек, на Земята).

Квантовото съзнание е израз на холографското, или нелокализирано, космическо време... (Така, от гледната точка на линейното, биологично съзнание на един днешен земен човек, може да се каже, че квантовото съзнание – "едновременно е навсякъде".)

Чисто квантово съзнание – имат Възвишените Светли Същества във Вселената ...

За хора, които (чрез осъзната вътрешна работа, върху самите себе си),  се подготвят да напуснат ограниченията на линейното време, като влязат в холографското, или нелокализирано, космическо време – се казва, че се подготвят за квантов скок, в съзнанията си.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Чистотата, в духовен смисъл – това е овладяно низше его; овладян, от Душата – низш аз... Само Душата, т.е. нашата Божествена квантова индивидуалност – притежава качеството "чистота".

 

Низшият аз, т.е. нашата личност, с която сме известни в обществото – (с учебна цел), можем да оприличим на тежка "работна престилка". Тя е направена от плътна, неустойчива материя и е осеяна  с множество "петна” от „кал"(калта е символ на криви модели на мислене, чувстване и постъпване), целта на които  (съвсем най-общо казано), е, на един по-напреднал етап от еволюцията си  – да разпознаем; в смисъл – да различим – истинската брилянтна чистота  на квантовата си Душа.

 

Това става тогава, когато Святият Дух (т.е.нашият  Вътрешен Учител)  – хвърли подходящата светлина върху тази наша физическа "работна престилка" (предназначена само за земната лаборатория за събиране на житейски опит. Така, нека  да приемем, по условие, че  физическата личност, с нейните прояви, изразяващи се в мисли, чувства и действия – е като една зацапана работна престилка, в мочурливите земни условия,  която е наречена, в литературата  – наше низше его/аз)...  .

 

Значи:  "Работната престилка" (принадлежаща на по-висшата ни същност; т.е. на  Душата ни)  – е наречена още – наше низше его/аз; личност, също.  За да я видим, каквато е (но от една по-висша перспектива) – Святият Дух – хвърля „духовна светлина” (т.нар.„Виделина”), върху нея...  Едва тогава, ние виждаме и се убеждаваме, от опит, че това – наистина е само една – "работна престилка" – на една по-Висша Същност  ( а именно – нашата квантова Душа).

 

Тази квантова Душа/индивидуалност  – може да се проявява и пряко (т.е. без "работната  си  престилка"), чрез физическото тяло, когато егото/личност е овладяно  (образно може да се каже, че тогава Душата е без  "работната си  престилка", защото вече е завършила земното опитно училище/лаборатория).. Тогава и само тогава, може да се говори за чистота на едно Същество, проявено на земния план. Обикновено, такива чисти Същества  са учители (и те не са въплътени, а са вселени ; те са без кармичен отпечатък).

 

Значи – като"работни престилки" – означаваме  тези същества; низшите егота – известни, сред нас, като: Боян, Роси, Вили и пр. Всички те са проекции, но (замъглени) „криви” – на една Божествена своя същност, от която са произлезли. Криви са, поради плътността на материята, в която са потопени  и се проявяват; т.е. те не могат, изобщо,  да бъдат прави, в такава плътност (и никаква „правота“ – не се очаква, от тях, по принцип).

 

 Обаче,  благодарение точно на тяхната „кривотия”, то  истинската, (т.е. по-висшата)  правота на Божественото  – може да бъде различена и разпозната  . Така че – да бъдем – с ОТНОШЕНИЕ на безусловна благодарност и  признателност – към всяко земно  его, без никакво изключение... Това е много сериозно и важно, за разбирането/осъзнаването на Битието...

 

Егото е ценен, но много мъчителен етап в човешката еволюция... Мъчителен е, защото, когато си в него – си несъзнателен, относно причините за страданията си, които ти идват не само в повече, но ги виждаш и като несправедливи, тъй като самия ти си потопен в собствената си илюзия, продуцирана точно от твоя его-ум... Обаче – когато страдаш, ти не различаваш, все още,   илюзията и не знаеш, че тя е предназначена – да те учи, чрез страданията  и че илюзията има благородната и полезна цел , касаеща пробуждането на твоето  различаване и разпознаване на по-Висшето ти  естество, което е твоята Истинска Същност; говорим за Душата ти, като Висш твой Аз... (Имаш и още такива, но това е друга тема – темата за Аз Съм Присъствието)... 

 

Винаги намирай  БАЛАНСА, когато се изказваш, за да си прав (от една по-висока, достижима за тебе перспектива, разбира се)... Всяко нещо, се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката/*връзката- на- безусловната- Любов*, която не е поляризирана; в смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и еднакво припознава – и "положителното", и "отрицателното"; тя еднакво отдава п-рав-ото на всички Същества  и поддържа всичко, в равновесие...

Така и ние трябва да се стремим, към най-високата степен на равновесието, която ни е достъпна. )...

За низшия човешки порядък – това е непреодолимо противоречие, защото този човешки порядък е едностранчив (половинчат ; той е порядък на половинките), и затова той не търси, във всяко нещо –  онова РАВНОВЕСИЕ,  върху което е основана – цялата Вселена.  Затова  – човешкият порядък – е „крив”– низш, страдащ,  а не  е – „прав”– Висш; радващ се, какъвто е Божественият Порядък на Нещата...

Ако  някой иска да напусне страданията, трябва да излезе от човешкия порядък и да влезе в Божествения Порядък... В Божествения Порядък на Нещата – страданията са невъзможни...

 

 Но и без „кривото”, принципно, не може. Т.е. –  „кривото”, е само относително. Така: „кривото” нещо е „криво”, само в сравнение с (т.е. само  относно) второ нещо, което е по-малко криво от първото. Но и то, второто нещо  – е повече криво, от някакаво трето нещо. Третото  – е по-право от второто и по-криво от четвъртото нещо и т.н. и т.н. във възходяща градация, до самия връх на пирамидата на Божествената реалност...

 

И защото ние, еготата (т.е. мъжете и жените), сме на самото дъно на „кривотията“ (казва се: измерението с най-ниски вибрации, където Душата е слязла, облечена в его, за да издържи на „зверските” условия, на плътната среда)  – затова нямаме ясна представа за правите, т.е. по-Висшите, Реални Неща... Важно е да се знае също, че тъкмо тази полезна „кривотия“, е т.нар. Илюзия; тя е винаги относителна...

 

Еготата (т.е. личностите) – са сред най-„кривите“ неща, в най-плътната материя, погледнато – от една специфична гледна точка. Обаче от друга, също такава  – те са „мъченици-герои”, достойни за поклон... Всичко проявено, първо  –  е полезно за Великото Цяло и второ – то е относително. С други думи –  едно и също нещо – може да бъде „засечено” и като „право”, и като „криво”, в зависимост от Гледната Точка на Наблюдателя.

 

Въпросът е – ние да се научим да приемаме – еднакво – всички гледни точки на Причинната равнина...Не е ли точно това безусловната Любов... Това е Божествената Любов, която е извън всяка поляризация, и която (за разлика от човешката любов), обема безусловно всичко...

 

Та –едва когато Святият Дух ни прати Виделината си – чак  тогава  – виждаме ясно, за да направим избора си – за, или против – тази чистота, изразявана единствено  от Душата ни, при условията на овладяно его (т.е. пряко, без посредничеството на егото, което изкривява  мислите, чувствата и постъпките ни, съгласно природата си и това, както вече  казахме – е за добро, от гледна точка на Цялото; на Бог. Но ще го разбереш, когато системно започнеш да размишляваш за частите и за Цялото. Всички Същества – са части на едно Върховно Същество, наречено, напр. Бог, Източник; Творец, или по друг начин; все едно как).

 

Въпросът тогава,  когато Святият Дух ни прати Виделината си  –  е хамлетовски –  да продължим ли да бъдем представяни, пред Невидимите Възвишени Същества (които имат такова висше различаване, което на нас ни липсва, все още) по "работна престилка", или да „съблечем” – "работната престилка" и така да приемем нашата Висша Индивидуалност, за наша текуща идентичност... Обаче тогава, личността (т.е. предишните ни мисли, чувства и постъпки), изчезва (постепенно)... Не че физическото тяло, изчезва (няма анихилация), а вътрешните его-атрибути на старата личност – старите мисли, чувства и постъпки – те, именно, постепенно се трансформират, в Светлина (по определен ред), така, че външното плътно тяло –  повече да не е израз на низшия его/аз, а да е израз на стремежа на чистата  Душа... (Затова е практиката за приемане на духовни имена; новото, духовно име – е символ на сменената вътрешна идентичност – от  низша – его/аз, към Висша – Душа/Висш Аз.)

 

Парадоксално е (парадоксално е, обаче само – от гледна точка на човешкия линеен ум, а не по принцип) – но и двата избора са добри; в смисъл, че няма никакво осъждане за тези, които пожелаят да продължат да бъдат представяни, като черноработници, на Земята;  по "работни престилки"–  т.е. като  низши егота...  Те вършат чудесна работа, в полза на Цялото; на Вселената...

 

Разликата е само във вида и обема на страданията, които продължават да понасят низшите егота, действайки  в човешки порядък, т.е. идентифицирайки се със земните си личности, защото  разбират  Битието – само от гледната точка  – на низшия човешки порядък на нещата...

 

Затова, само при изключителни страдания на личността (т.е. на низшия его/аз) – хамлетовският въпрос  – „да бъдеш, или да не бъдеш” – се разрешава, от дадено его-същество – благоприятно, в полза на Душата (т.е. на индивидуалността, наречена, Висш Аз). Тогава – настъпва процес – на Новораждане, в Духа; т.е. в квантовостта; влиза се, постепенно,  в Божествения Порядък. А  личността (т.е. предишните ни стари мисли, чувства и постъпки) се разтваря; трансформира се е в Светлина, в полза на Душата/ Висшия ни Аз (като всичко ценно; т.е. паметта и есенцията на жизнения опит – се съхранява за Вечността и си остава, с нас, завинаги)...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Каръл: „Вашият ограничителен имплант – е

отговорен за двуизмерното ви мислене, но –

надарените с равновесие –

трябва отдавна да са били в състояние – да се справят с тази задача.”

Из: "Финалната епоха"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Човек трябва да намери онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговите състояния. Това значи да дойде човек до Божественото Начало, в себе си. За да дойде до това Начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но да има готовност, в себе си, всеки момент – да върши нещо, заради Нея.“