Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога.   [Идеята: "Христос, в мен" означава, че отказвайки се от своята временна физическа форма, трябва да приема и да отгледам, в себе си, Идеята за принадлежността ми към Единното Съзнание на Великото Цяло; "да се влея", мислено, в Идеята за Целокупния Живот, където не съществува никаква  частна собственост]. Първото нещо е, да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния Живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите. Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот. Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.

Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на Живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“.

Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта.

Ето изкуството – най-малкото.

„Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна.

След туй опитайте 5 минути, 10 минути.

Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.

Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък.

Тогава ще повикате вашия Свещеник: „Ела, Служителю на Бога Живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“.

[Петър Дънов – Учителя: „Душата на човека е неговата църква, а Духът е Свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-Душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо, човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи. Човек, като стане дете, се намира в Царството Божие, и като престане да е дете, не е в Царството Божие.“ – Из: „СЛУШАТ МОЯ ГЛАС“ ]

Ще повикаш и Владиката на твоя живот. А кой е този Владика? – Твоят Дух.

Ще повикаш и певците. – Кои са те? – Твоите добри чувства и желания.

Ще кажеш: „Елате да запеем, да служим на Господа, в този издигнат храм“, и тогава ще дойде Христос и като намери това събрание свободно от онези, които продаваха в него гълъби и тям подобни, изпъдени навън от него, Той ще каже: „Мир вам! Дойде денят на вашето Възкресение, днес ще бъдете с Мене в рая“.

Вие знаете ли дълбокия смисъл на думите на онзи разбойник, разпънат от дясната страна на Исуса: „Господи, помени ме в Царството Твое!“ Той беше човек, който бе изпъдил навън всички гадове, и затова Исус му рече: „Ти си човекът, който ще бъде с Мене днес в рая“. Изпъдете из себе си всички гадове, свини, лисици, вълци. А другият от разбойниците, разпънат от лявата страна на Христа, какво каза? – „Ако наистина си Син Божи, слез и ни освободи.“ – Как ще го освободи, когато той не е изпъдил, из себе си, всичките гадове, когато той е роб на своя егоизъм?

Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния Живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.

И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание, да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на Земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос, и Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът; значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мене, когато познаете за Бог Моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал Живот Вечен Мене, ще даде такъв и на вас“.  Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога.   

[Идеята: "Христос, в мен" означава, че отказвайки се от своята временна физическа форма, трябва да приема и да отгледам, в себе си, Идеята за принадлежността ми към Единното Съзнание на Великото Цяло; "да се влея", мислено,  в Идеята за Целокупния Живот, където не съществува никаква  частна собственост].

И Християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този [преходен физически] живот, за да придобием оня, който е именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите чувства, щастие, дава сила на Духа да побеждава всички. Да престане страхът в света от беднотия. То е Христовото учение.

Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“.

Може да поискат да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“.

Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете.

Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие.

Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“.

Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие.

Най-после, трябва да страда за Христа. В това страдание, вие ще намерите Истинския Живот.

И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във Възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкреси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него.

Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием Вечен Живот.

Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен живот.“

Из: „Необходимостта да познаваме Бога“