В живота има две противоречия: Злото и доброто – еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението. Ще се храниш с онази Храна, която е Жива. Христос казва: „Аз Съм Живият Хляб.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ще дойде някой и казва: „Не съм ли аз прав?“ Казвам, не си прав, понеже мисълта ти не е в хармония с Божията мисъл, Любовта ти не е в хармония с Божията Любов, твоята Истина не е в хармония с Божията Истина.

Какъв е този живот, в света? [Живот на дисонансите и отхвърлянето, вместо живот на хармонията и приемането.]

Казвате: „Какво ще стане?“ Ако вървите по този път [на дисонансите и неприемането, вместо на хармонията и приемането], тъй ще бъде.

Ако вървите по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта, по пътя на Истината, ще бъдете господари на смъртта, ще бъдете господари на сиромашията, ще бъдете господари на болестите, ще бъдете господари на всичко.

Ако не слушате [вътрешния си Глас; т.е. Гласът на Бога], ще бъдете роби [поради неразбирането си, на света], нищо повече.

В живота има две противоречия.
[Привидно, доброто противоречи на злото, и злото, от своя страна, привидно, противоречи на доброто. Но това е илюзия; това е заблуждение на обективния ни ум. Всъщност, в света има само добро; една част от доброто е разбрано и тази част – ние наричаме добро, а другата част от доброто, която, към този момент, не е разбрана – ние наричаме зло. Злото, в света, е неразбраното добро.]

Злото и доброто еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението.

Ще ядеш хубавата Храна – Словото.

Ще се храниш с онази храна, която е жива. Христос казва: „Аз Съм Живият Хляб.”

Из: „И рече им”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто, от злото [т.е. благодарение на злото]. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Поради неразбиране на живота, хората взимат една от Възвишените Идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване, като казват: „По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази Идея, в себе си, от мене човек няма да стане.“ Така всеки отделен човек постъпва със своите Възвишени Идеи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане.

Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него.

– Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.

Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло [свързано с болестите], седи в неразбиране на живота.

За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати [защото личността е оказала съпротива, вместо да се смири и да даде път на Душата].

Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на Любовта.

Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога.

Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса.

За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната?

Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи.

– Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света.

Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.

Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто, от злото [т.е. благодарение на злото]. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.

Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена, каквато и най-видния философ в света. Хората се хвалят със съчиненията на някои поети, писатели, философи или учени. Де седи цената на тези хора?

Ако Библията има цена и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, но на онзи велик Дух, който ги е подтикнал да пишат и им е диктувал, какво да пишат. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им диктувал, да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст и с една ръка? Тъй щото, и Свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка. Тя е писана с всичките пръсти на ръцете и на краката. Тя е писана с очите, с ушите, с устата с космите на главата – всичко е взело участие в написването и. Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал.

Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек. Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си! Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли! ”

Из: „Наклали огън“