В събота, рано сутринта Б. отиде да играе Паневритмия. В осем без двадесет беше в горичката, на сформираната поляна, зад Тв кула. Имаше групи хора, които играеха някои от упражненията, дадени от Учителя. Няколко пъти успяваше да се включи и да ги изиграе и усещаше силата им, значението им. Енергията в тялото се балансира, има упражнения за връзка със земята и други за слизащата, нова, космична енергия...
Сега изигра 6-те упражнения. Беше благодарна на хората, които са си направили труда да ги намерят, изучат и предават на другите.
След това се подреди за Паневритмията. Заедно с приятелката си К. Имаше доста нови, млади и усмихнати хора... 
След играта, с К. решиха да отидат на Витоша. Преди това посетиха мястото на Учителя. Минаха покрай къщи и дворчета и се възхити на круша, отрупана с плодове. Жълти, сочни, нападали на земята, ранни круши... Определено и се хапваше този хубав плод. След няколко къщи отново видя круша, бяха друг сорт, още малко зелени и ги показа на К., усмихнато. Поеха с колата към Симеоново...
 Имаха си пътечка и се качваха от време на време до Ел Шадай. К. беше приказлива и искрена. Б. дори не помнеше как станаха близки, случайна среща, но сякаш нещо различно ги свърза и споделяха доста от специфичните си преживявания. Една от сродните души в сайта за учението...
 Стигнаха на поляната за Паневритмия. Излязоха на полянката, бяха я открили преди години по един вълшебен начин. Тръгнаха без да знаят накъде, в 7 часа сутринта, когато нямаше никой нагоре. Спряха се пред пътечката, която водеше натам, случайно. Чудеха се и изведнъж, Б. сякаш чу музика, почти едновременно си казаха-натам е, правилно... Излязоха на поляната и се спогледаха. Нямаше никой. Оказа се, че и К е чула музиката... Странно, някое невидимо приятелче им помогна. Бяха част от малката групичка, която игра за вълната Паневритмия, която се организираше...
 И днес така, тръгнаха без да знаят накъде, по друг път, който пак ги изведе на същото място, като вървяха през гората видяха малки диви ягоди. Сети се за поговорката - Мъничко, червеничко, цар от път отбива. Хапнаха цяла шепа ягодки. Птиченца чуруликаха и пътечката им се стори много приятна... Стигнаха на познатата полянка.
 Но сега имаше деца, бебенца, двойки - млади и по-възрастни... Седнаха за малко на сянка и решиха да хапнат. К. извади домашно приготвена баничка. При тях дойде млад мъж и ги попита дали са с автомобила спрян наблизо, но не беше техния. Почерпиха го с баница. След малко момчето се върна и донесе 4 сочни, зрели круши. И двете започнаха да се смеят и му благодариха. Желаните круши... След кратка почивка тръгнаха към Ел Шадай. Бавно и полека. Тази година Б. за първи път излизаше сред природата и това личеше по бавното вървене и умората. Нагоре вървяха с бавно и леко приведени.  Имаше доста нови табели с указание за пътечките. Както и табели с мисли на Учителя. Срещаха други хора, някои сами или на групи. Усмихнати, поздравяваха се, сякаш се познават. Нормално, в  планината, сред природата всички прегради и маски падат и се пази тишина, зачита се пространството. Хората усещат заряда на чистия въздух и вътрешната радост от приятната умора по пътя към върха се усеща в общуването... Прекрасен, зареждащ ден!

Ил