Прозорецът на дъщеря ми
Entry posted by Багира ·
680 прегледа
Кучето
Вървеше по калната улица куче. Бездомно, мокро и гладно. Мина кола- изпръска го. От сплъстената козина закапа кал. Край една сергия продавачът го изрита ядосано. Сякаш то бе виновно, че търговията му не вървеше. Но кучето понесе болката и обидата и отмина мълчаливо. Коремът му, залепен за гърба, безмилостно скърцаше. Ето, в края на улицата вече се виждаше заветната кофа за смет. То спря пред нея, едва се подигна на слабите си задни лапи и подуши боклука. Намери мухлясала твърда коричка хляб, аха да я налапа, но изгладнял старец пъргаво я измъкна и го пропъди с дъжд от псувни. Студеният вятър режеше въздуха. На тротоара пристъпваше от крак на крак премръзналият продавач, в надеждата да припечели някой лев, за да нахрани децата си. Кучето го заобиколи отдалеч и слезе по стълбите в подлеза.Сви се в един ъгъл да спи, с надеждата поне в съня си да не чувства глад. Но настъпващата нощ доведе в подлеза няколко дрипави изнемощяли бедняци. Един от тях се приближи до кучето и го изхвърли от сухия ъгъл. Кучето тръгна отново по тъмните улици. Безсилно, едва влачеше премръзналите си лапи. По калната муцуна се стичаха бисерни сълзи, а в ушите му пулсираше с тъпа болка една мисъл: "Горките хора!"
Щица
2 Коментара
Recommended Comments