Защо е необходимо страданието?

Страданието е първият фактор, който намества мислите, желанията и действията на хората на тяхното място. Страданията са най-хубавите разтривки, масажи, които наместват мускулите, костите, да дойдат на своето истинско място. Всякога, когато имаме една болка, ние я разтриваме. И всякога, когато имаме едно страдание, то е наместване. Обаче това не е определение на страданието. Има нещо съществено в страданието. Страданието е една велика сила, която подготвя пътя за Божествената любов. Онзи, който не страда, той не може да изпита любовта. Първо трябва да изпиташ страданието, за да опиташ после любовта. Противоположности са необходими.

~

За някой момък, преди да се годи, преди да се ожени, най-красивото нещо в живота, това е любовта. Щом се годиш, туй е първият акт на измамата. Ще ме извините, но аз ще ви покажа где е фалшът на годежа и на женитбата. Нямам нищо против истинския годеж, но казвам где са психологически тия несъобразности с Божия закон. Ако любовта е израз на Божествения дух, ако Бог е любов, ако Бог е свързал две души, ако той живее в тях, защо искат те да се годят? След годежа идва женитбата. Защо? Да се осигури пред външния свят, пред обществото, че той се годил и оженил, да не би един ден да измени, да се откаже и да се ожени някой ден за друга мома. Затова се годяват и женят хората.

Следователно годежът е едно недоверие. Ако момата иска да се годи за момъка, тя изказва едно недоверие. Ако момъкът иска да се годи за момата, той изказва недоверие. Ако и двамата искат това, нищо. Но обикновено това го искат майката, бащата, роднините. Те казват: „Хайде да се годите.“ Недоверието в тях, те живеят в едно лицемерие. Питам, е, като се годят и оженят, осигуряват ли се? Казват: „Да се осигуря, да няма две жени.“ Хубаво, днес в света съществува ли моногамия? Моногамията се проповядва навсякъде, не безбрачие, еднобрачие. Но съществува ли то? Не съществува. Защо не съществува? Не съществува, понеже любов няма в хората. Аз ще ви докажа това с аргументи.

Ако вие дадете на един човек съществена храна, която е необходима за организма му, той ще се нахрани и няма да търси друга. Но ако му дадете храна, която не е полезна за него, той ще я повърне след половин час и ще търси друга. А полигамията – многоженството, показва, че хората не са на правия път.

~

Най-първото педагогическо правило, което трябва да имате всички без разлика, без изключение на мъже, жени, деца, братя, сестри, свещеници, учители – всички ние трябва да искаме нашият приятел най-първо да люби Бога.

Жена ти да люби Бога, този Бог, който е не само светлина отвънка, но и светлина отвътре – живата светлина, която трябва навсякъде. Тя него трябва да обича. Люби ли него, и тебе ще люби. Но поискаш ли ти да станеш обект на жена си, то знай, че си развалил своето щастие.

Ами че за да бъдеш ти обект на жена си, трябва да обичаш, да разбираш нейната душа и да бъдеш толкова внимателен, че с нищо и никога да не накърниш нейните чувства. Разбирате ли вие? Някой казва: „Душата на жената била дълбока.“ Да, дълбока е душата на жената, дълбока е и душата на мъжа. В какво седи тази дълбочина?

Следователно обектът на нашия живот най-първо трябва да бъде страданието. Аз считам като геройство на съвременните хора туй, да издържат страданието. И питам съвременните хора тъй: „Ти готов ли си да страдаш?“ „Не искам да страдам.“ Тогава мъжът ще я постави на най-страшните противоречия, които могат да изпъкнат в нейния съвместен с него живот. Той да ѝ каже: „Представи си, че един ден аз може да те оставя, може да се влюбя в друга някоя жена, може един ден да стана цял демон.“ Изобщо той трябва да изнесе пред нея най-черните страни на живота, а тя да му каже: „Каквото и да е, аз само тебе обичам.“ Тогава, като ѝ представи тия неща в отрицателна смисъл, след като ѝ чете тази молитва, и ако тя се съгласи на всичко, тогава и двамата са на правия път. А ако почнат да си гугуцат още първоначално, да си обещават хубави работи – тя да обещава, той да обещава, те са на кривия път. Те трябва да започнат живота си без пет пари.

Страданието в нас, и то е една неорганизирана сила в живота. И докато организираме тази сила, докато я турим в действие, тя ще произведе в нас известни резултати. Туй е философски казано. Ако можем да издържим на тия противоречия в живота, ние имаме Божествената любов.

Сега в съвременния живот ние вярваме, че Бог е идея заради нас. Питам тогава, Бог, който е толкова съвършен, който е всемъдър – нека кажат тия съвременните религиозни хора защо Господ е допуснал всичките тия противоречия. Да опита нашата любов. Казва Господ: „След като ви дам най-ужасните страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, това е истинската любов. Защото, ако ви дам най-големите блага и ме обичате, това е естествено нещо. Ако всеки ден ви правя услуги и ме обичате, това е в реда на нещата.“ Така е и в природата. И сега Господ по същия начин постъпва, противодейства на нашите желания. На някоя жена ще даде един мъж, той ще се разболее и ще умре. Ще ѝ даде четири-пет деца, всички ще измрат. Казваш: „Искам да се осигуря, да се оженя, да не остана кукувица в този свят.“ Е, ожениш се и след като народиш четири-пет деца, умре мъжът ти и децата ти, и пак останеш кукувица. Казваш: „Не искам кукувица да бъда.“ А пак останеш кукувица.

Питам тогава, где е неговата любов? Земята не е място на любов, земята е място само на изпити, т.е. ние можем да живеем на земята и едновременно да имаме Божественото състояние на рая, онзи Божествен живот, щастливия живот, а може да изпитаме и най-ужасните страдания. Значи едновременно можем да сменяме тия състояния – от мене зависи това. Някой път мога да преувелича нещата, да имам известни илюзии. Онзи, който разбира законите, може да се справи лесно с тия страдания. Онзи, който обича, който разбира моя закон, аз трябва да му покажа всичко, каквото има да пострада заради моето име.

Ако вие нямате желание да пострадате за великото Божие име, ако вие не сте готови да пострадате за тази любов, в какво седи вашето достойнство? В какво седи моето достойнство, ако не съм готов да пострадам за туй великото?

из "Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми (За Името Ми)", Неделни Беседи, 20 май 1923 г.