Прозорецът на сина ми
Entry posted by Багира ·
987 прегледа
(За съжаление карам по спомен. Оригиналът невъзвратимо изчезна... Синът ми беше на 9 години, когато го написа.)
Листото
Есенният вятър вече обрули почти всички листа. Клоните на стария дъб чернееха в посивялото есенно небе. Само едно малко листо се беше вкопчило в клончето си. Бездната под него изглеждаше толкова страшна!!! Какво се случи с неговите братя? Там, в студената мокра земя? Как да се пусне, как да отиде и то там, като е толкова страшно, далеч, студено и мокро?
Листото трепереше ли, трепереше. Дните минаваха, ставаше все по- студено, вятърът виеше все по- страшно, а земята под него изглеждаше все по- черна. Една нощ, така, както стискаше здраво родното си клонче, сънува сън: Че дъбът е отново покрит с прекрасни зелени листа, и птичките пак се надпяват сред тях. Като се събуди, разбра, че всъщност няма нищо страшно. И че то вече е готово за пътешествие. Усмихна се. Отпусна се в ласкавите ръце на есенния ветрец. Той внимателно го понесе на леки кръгове към земята. И тя го приюти в меката си прегръдка.
5 Коментара
Recommended Comments