Защото трябва да бъдем добри

Entry posted by Лиула · Април 5, 2014

634 прегледа

Всяка събота вечер в живота ми влиза страданието. Нахлува от екрана, то е ясно откъде ...

Ала идва и надеждата, че доброто го има и че то е възможно. Не като компенсация на страданието, а като идея на общността, която прави възможно лечението му.

Всяка събота вечер разбирам колко съдбата е пожалила мене и колко наранила тебе – съседа, любимия, непознатото дете в инвалидна количка в мола, молещият акордеонист пред хипермаркета, щъркелката Живка, захвърлената немска овчарка Сорена, колко много още ...

Всяка събота вечера живея чужди животи и си спомням за душата си – единственото място за спасение.

Всяка събота вечер обичам, че мога да страдам и да се радвам с радостите на другите и малките надежди по пътя – огромни за болния, дребни за здравия, същностни за мене.

Всяка събота вечер, всеки ден трябва да бъдем добри и във всеки миг да знаем и помним, че когато ние най-много се усмихваме – там някъде някой безпомощен страда.

И да не можем да го докоснем, нека само му пожелаем добро.

Не само всяка съботна вечер.