Абзаци от интервю с уникалния поет Константин Павлов, който днес щеше да навърши 81 години. RIP

С кои поети и писатели поддържате приятелства?

Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък. И с други подобни поддържам приятелски отношения.

Вашата представа за кентавъра?

Във всеки случай кентавърът ми е по-любопитен, отколкото конят или човекът, взети поотделно. Странно е, че кентавърът ме въодушевлява не като мит, а като еклектика от едно произволно слепване на две същества. Какъв чудесен ефект

Защо на кръста бе разпънат Христос, а не жена?

Защото разпъната жена възбужда еротични представи.

Кого бихте взели в ковчега на Ной, кучето или коня?

Като поет ще избера и двете. Но по-безкористен е изборът на кучето. От обща житейска гледна точка кучето е по-„безполезно" нещо. Изобщо в ковчега бих взел всичко безполезно. За полезните неща има много ноевци, които винаги ще ги предпочетат.

Пушкин, Лермонтов, Есенин, Маяковски! Поети, рано загинали.

Това са рисковете на професията. Това са свръхчувствителни хора. Цял живот тренират свръхчувствителност и когато прескочат критичната точка, по своя или чужда вина... обществото се успокоява. Те са неудобни хора. Създават чувство за вина на останалите. И все пак точно с това „каре" не бих седнал да играя карти.

Къде е магията на словото?

Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова - малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост.

За кого пишете?

За себе си. Гледам на моите неща като на дневник през времето. Адресът не е насочен към никого. Отговарям за това, което пиша, само пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то започва да съществува „обективно".

П.С. Интервю, предоставено от поета Неделчо Ганев