Тихо!

Тихо!

Тихо!

И ми простете, моля ви, ще млъкна.

И вече няма да говоря - зная,

че във морето няма нищо - нищо

и във земята... В скока си към нея...

Единствено дълбоко в паметта ми,

по-скръбно обетована от всички

небета - са добрите ми другари.

Отломъци от жестове... Усмивка...

по-точно сянката й. В паметта ми

лица и фигури с пирамидална

(сикстинска) композиция. Любими,

неповторими същества, с които

живея аз сред живите - безшумно -

до рамото - отляво - на смъртта.

В памет на великия Христо Фотев, който точно на 25 март, щеше да навърши 80 години.

Поклон!