Главното постижение на Юнг не е обозначаването на сянката като такава , нито теорията му за архетипите. Основния му принос е утвърждаването на идеята че , човешките същества споделят един аз . ,,Кой съм аз " зависи от ,,Кои сме ние"- единствено ние можем да сътворим свой ,,аз" .Фройд предизвиква огромно вълнение , когато заявява че азът има скрито измерение , изпълнено с импулси и желания за които не си даваме сметка. Юнг , наи изтъкнатия му ученик, осъзнава че учителя му малко бърка .Несъзнаваното не се отнася до ,,мен" , а до ,,нас" . Несъзнаваните импулси и желания идват от историята на човечеството . Според Юнг всеки от нас е свързан с ,,колективното несъзнавано". Представата че вие и аз сме създали свои отделно , изолирани азове е илюзия. Всъщност ние черпим от огромния резервоар на човешките желания, стремежи и митове .Именно в това споделено несъзнавано живее сянката .

Едни хора са социални, други -асоциални но никой не може да излезе от колективния ,,аз" . ,,Ние" винаги ни напомня , че никой не е изолиран от останалите .Азът който вие и аз споделяме е от основно значение за оцеляването ни. Помислете върху начините ,по които се опирате на колективния -,,аз" . Ето примери: Когато се нуждаете от подкрепата на семейството и приятелите.

Когато ставате член на някоя партия

Когато се включвате като доброволец в благотворителна кампания или социална деиност

Когато вземате решение да се биете за страната си или да я защитавате по друг начин

Когато се идентифицирате със своята националност

Когато мислите в духа на ,, ние , срещу тях "

Когато случилото се някъде бедствие окаже лично въздействие върху вас

Когато сме завладени от колективен страх.

Илюзия е да си мислите че можете да не участвате в това ,,ние" , въпреки че всички се опитваме .Обществото е забило невидимите си куки във всеки от нас , и изтисква полагаемото се.Във време на война ви се разрешава да бъдете пацифист , но това ви праща на първата линия . Не ви измъква автоматично от колективната сянка , където войната се ражда от яростта, предразсъдъците ,, натрупаната обида , недоволството и тъмния уязвим аспект на национализма .Може би дискредитирания термин ,,расова памет" е приложим , въпреки че ни кара да се чувстваме неловко . В същото време милиони хора нямат проблем да правят изказвания от рода на :типично мъжка реакция ; жени шофьори . Афиширайки лоялност , ние сме във мрежата на колективното несъзнавано .Изборът да участваме или не , се превръща в централен момент . И ние ежедневно решаваме възникващите въпроси : Какви са моите социални задължения?

Какъв е моят патриотичен дълг ?

В кои случаи съм длъжен да се съобразявам с обществото и в кои не съм ?

Доколко съм свързан с другите ?

Какво дължа на хората в неравностойно положение?

Мога ли да променя света?

На тези въпроси съзнателния ум не може да даде цялостен отговор или пък най верния . Под повърхността , в света на несъзнаваното ,съществуват импулси ,предразсъдъци , неудовлетворени желания ,страхове и спомени , които са част от всеки човек , защото ,,ние" формира нашата идентичност в същата степен , както и ,,аз" .

Несъзнаваното има цел и тя е да ни държи несъзнателни .Намираме се в състояние на дуалност . Сянката ни е обгърнала в мъгла от илюзии. Нашият раздвоен аз е първата и най вредна илюзия .Както всичко в живота, създаването на сянката е процес . Никой не се опитва съзнателно да укрепва сянката , въпреки това го правим постоянно .Тя получава сила когато : Пазим тайни от себе си и от другите .потайния живот дава на сянката материал , върху който да гради . Форми на потайност са отричането; умишлената измама ;страхът да се разкрием такива кавито сме ; съобразяване с условията в дисфункционално семейство.

Храним чувство за вина и срам.Всички грешим , никой не е съвършен . Но ако чувстваме срам заради грешките си , сянката добива все повече власт

Осъждаме себе си и другите,. Ако не можете да намерите начин да се освободите от вината и срама , най лесния изход е да решите , че вие или другите ги заслужавате.Осъждането е вината , сложила морална маска ,за да прикрие болката .

Изпитвате нужда да обвините някого. Когато решите , че вътрешната ви болка е морален въпрос, без проблеми ще обвините някого , когото чувствате по слаб от себе си по някакъв начин

Пренебрегвате собствените си слабости, като същевременно критикувате околните . Това е процесът на проекция , който мнозина не виждат или не разбират напълно .Но винаги когато се опитате да обясните дадена ситуация с намесата на Бога или дявола , вие проектирате . Същото се отнася и до идентифицирането на ,,тях", лошите , който причиняват всички проблеми . Ако вярвате че проблема е в тях сте проектирали собствения си страх , вместо да поемете отговорност за него

Отделяте се от другите.Ако започнете да чувствате , че светът е разделен на ,,тях" и ,,нас" , естествено ще определите вашата страна като добрата и ще я изберете Това отделяне усилва страха и подозрението , върху които сянката вирее много добре

Мъчите се да държите злото на разстояние . Хората са убедени че злото се спотайва на всякъде . Истината е че , създателите на илюзията са заблудени от собственото си творение . Нещата са се подредили така че сянката е получила огромна сила.

по написаното от Дийпак Чопра ,,Колективната сянка"