Шумотевицата като прикритие
Онова, което трябва да премълчим, споменаваме най-много.
Иронии.
Всъщност празен шум, не струва.
В Аркадия бе различно - онзи свят, когато бяхме първобитни и щастливи, ми каза -
не ме следвай, искам да виждам след мене само сянката си.
Всъщност, нищо.
Не се чуват ръкопляскания.
Залата е празна.
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване