Хроники от обратната страна на Луната
Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта.
И закъснялата усмивка,
разляна в скръб из вазите
на твоя взор...
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер -
но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече.
Дневник, Гео Милев
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване