Ревматизмът, както всички болести, е създаден от човека, а здравето е дадено от Бога. Следователно, ако останеш в човешкия порядък, ще страдаш, ще се огъваш на леглото от различни болести; ако влезеш в Божествения порядък, ще бъдеш здрав, ще живееш с радост и веселие. И тъй, работете върху себе си, да се освободите от мускулния ревматизъм, наречен „ревматизъм на класическите движения“. Това се постига чрез правата мисъл, която е подобна на чистата, кристална вода. Където тече тази вода, тя чисти всичко.

Следователно мисли право и чисто и не се страхувай. Говори Истината навсякъде, за да се освободиш от ограниченията. Където прониква Истината, всичко расте, цъфти и зрее. – „Какви ще бъдат последствията, като се прилага Истината?“ – Прилагай Истината и не мисли за последствията. Щом носиш Божественото в себе си, ти си на прав път. Напуснеш ли този път, ти влизаш в човешкия порядък, в областта на страданията, болестите и мъчнотиите. Човешкият порядък носи противоречия, които, неразрешени правилно, водят към престъпления. С това се обяснява защо човек краде, лъже, убива и т.н. Кога краде човек? Когато изгуби слънцето на своя живот. Буквата „К“ в думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце. Щом е така, пазете се да не забулите слънцето си. Докато грее слънцето, докато е ден, човек вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина и той не вижда къде ходи. Който живее в тъмнина, той страда, мъчи се, прави погрешки и престъпления.

Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване.

Следователно не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, в което човек трябва да учи, да решава задачите си и да върви напред. Който мисли да почива и да се удоволства на земята, той е на крив път. Земята не е място за щастие. Който търси щастието на земята, ще намери нещастието. Човек е щастлив само тогава, когато намери това, което е изгубил. – Какво търси човек? – Ключът на живота. Големи са мъчнотиите и изпитанията на онзи, който е изгубил ключа на живота. Какво прави човек, когато изгуби ключа на къщата си? – Остава вън, докато направи нов ключ. За да не го губи, той трябва да го пази.

Същото се отнася и до лошите наследствени черти. Колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите, обаче, растат и се развиват все повече и повече. Някога, в далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника: вечността и времето. Злото има само един помощник – времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъват, да знаят как да се справят със злото и как да усилват доброто. Временните неща не трябва да ви спъват. Защо не се спъвате от въпроса какво ще стане с вас, как ще се прехраните, откъде ще вземете пари и т.н. Яденето и парите са неща от временен характер. Всички временни неща носят известни опасности след себе си. Например, ако бърза и не яде внимателно, човек може да се задави. Ако е много гладен, може да открадне хляба на първия човек, когото срещне на пътя си. И за парите се вършат големи престъпления.

Значи, когато доброто в човека се пробуди за живот, злото отстъпва мястото си и умира. Не плачете за злото, но поддържайте доброто в себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши определената работа. Злото трябва да стане ученик и слуга на доброто, за да изправи погрешките си. Само така човек ще се научи да живее правилно. Велико изкуство е да знае човек как да живее. Това се постига чрез правата мисъл, правите чувства и постъпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на съществата, които живеят на небето. От всички се иска права мисъл, право чувство, право действие.

Това значи съзнателен живот. Ние трябва да живеем съзнателно, за да заслужим вниманието на съществата от разумния свят. Те се интересуват от нас, изучават ни, както ние изучаваме растенията и животните. Колкото по-добре се развива една дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постъпват и възвишените същества с нас. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голям интерес имат те към нас.

Човек се нуждае от знание и сила, които никога не изчезват. Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява. Разсъждавайте добре, за да не изпадате в заблуждение.Правете разлика между временните и вечните неща, да не изгубите времето си напразно. Ако придобивате знание, стремете се към положителното знание, което прави човека силен

Няма човек на земята, който може да избегне страданията. Днес всички хора страдат. Светията страда не за своите погрешки и престъпления, а за чужди. Обикновеният човек страда за своите грехове. Обаче и единият, и другият страдат за изкупване на погрешки и грехове. Когато страда, светията казва: „Такава е волята Божия“. Когато обикновеният човек страда, той се запитва постоянно защо Бог му изпратил толкова страдания. Чрез страданията човек върши някаква работа. Който се отнася съзнателно към страданията, свършва работата си според Божествения план. Който няма съзнателно отношение към страданията, в първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрез страданията изкупва греховете си. Тогава се помирява с мъчнотиите си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за греховете на хората, светията ще ги научи да живеят добре. Когато човек плаща за своите грехове, в края на краищата пак ще се научи да живее добре. Христос дойде на земята да понесе греховете на човечеството. Като дойде втори път на земята, Той няма да плаща дълговете на хората, но те ще минат през огън, за да се изчистят. Който е чисто злато, ще светне без да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепел ще се превърне. Сегашните хора се стремят към придобиване на блага, но смисълът на живота не е в благата. Можеш да имаш много блага, а да нямаш възможност да ги използваш.

Когато Адам яде от забранения плод, Бог го попита: „Защо наруши заповедта ми?“ Адам отговори: „Господи, жената, която ми даде, ме накара да ям от този плод. Аз мислех, че тя ще бъде умна, а не излезе така“. После Бог попита Ева защо яде тя от забранения плод. Тя отговори: „Змията ме изкуси“. Най-после Той попита змията защо е накарала първите човеци да ядат от забранения плод. И тя се оправда, като каза, че искала да ги направи учени. Тогава Бог прокле змията, от този ден да се влачи по корем и да се храни с пръст. На човека каза: „От пръст си направен, и в пръст ще се превърнеш“. Какво представлява пръстта? – Смъртта. Змията ще се храни с пръст, т.е. ще мине в смъртта. И хората изкарват храната си от пръстта.

В широк смисъл на думата „пръст“ означава месоядството. То води към страдания, нещастия и болести. За да се излекува от тях, препоръчват на човека вегетарианска храна. Следователно вегетарианството не е нищо друго, освен метод за лекуване. Докато се излекуват, хората и народите трябва да се хранят с листа, т.е. с растителна храна. След това ще дойдат до истинската храна – плодоядството, което беше първата храна на човеците в рая. Другояче казано: Истинската храна на човека се заключава в светлите мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Това са плодовете на живота, с които хората трябва да се хранят в бъдеще. Само така те ще разберат Словото Божие и ще се ползват от Него. Не се ли хранят с тези плодове, придобивките и успехът им ще бъдат временни. При това положение те ще бъдат като катерицата, която спечелила много орехи, но нямала вече зъби да ги яде. При временния успех все ще придобиеш някакво благо, но понеже нямаш вече зъби, други ще се ползват от твоето благо. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Съзнаваш ли, че Бог е истинен, ти си придобил истинската свобода. Бог е образец на всичко, към което ние се стремим. Бог е идеалът на човешката душа. Ще кажете, че се стремите към съвършенството. Само Бог е съвършен. Следователно вие се стремите към Него. Не е важно дали всички съзнават това. Важно е, че съвършенството е идеал на човека. Той е недоволен, безпокои се постоянно, че не е дошъл до съвършенството, не е постигнал идеала си. Като се наблюдава, човек сам вижда за колко неща се безпокои и смущава. Той е подобен на онзи, който има лотариен билет и очаква тегленето на лотарията. Намира се още в положението на човек, канен на голямо угощение или на концерт, и очаква да види мястото, което му е определено. Всеки иска да бъде на първо място. Всъщност най-доброто място за концерта е трето място. Въпреки това, когато ходи на концерт, обикновено сядам на второ място. Това число, двойката, ми е дадена за работа. Аз работя с числото 29. Като събера цифрите 2+9=11. Като събера двете единици, получавам числото две. Това е най-недоволното число в живота. И досега още не съм му намерил мястото. Където и да го сложа, все не е доволно. То прилича на красива мома, която никой не може да задоволи. Единственото нещо, с което може да се задоволи, е женитбата. Затова съм решил да оженя двойката. Като се ожени и роди дете, тя ще се задоволи. Да се говори на хората за числата, за техния вътрешен смисъл, това е малко смешно и невероятно. – Кога се смее човек? – Когато нещата не могат да станат. Всяко нещо, което повидимому не може да стане, всъщност става.

Когато ангелите казаха на Сара, че ще роди син, тя се засмя и си помисли: „На млади години не е станало, че сега ще стане“. Човек се смее пред реалността, която се проявява. Където не се смее, там загазва. Числото две показва, че човек трябва да мисли, чувства и действа правилно. Може ли да мисли, чувства и постъпва правилно, човек е доволен вече, решил е задачата на числото две – строгото и недоволно число в живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е в състояние да го задоволи. Като види числото три – число на Венера, Сатурн се усмихва, става весел и доволен. Той е недоверчив, на никого не дава кредит. Види ли Венера, той отваря сърцето си за нея и казва: „Има едно добро в света“.

Кое е доброто в света? – Любовта. Отворете сърцата си за това добро и работете с него. Желая всеки да даде път на Любовта в себе си и да я прилага навсякъде в живота. Любовта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете Любовта и вървете напред.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.