Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински.

Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности.

Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон.

Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум.

Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.

~

Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява.

И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма.

Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме.

Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.

Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот.

И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост.

Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си.

Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.

~

Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят.

Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко.

Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава.

~

Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло. Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е. не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.

Христос казва: „Онзи, който търси славата“. На кого? – На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните.

В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите.

Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад.

Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем.

Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи.

Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света.

Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност.

Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.

~

Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва.

Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи!

Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи.

Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни.

Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях.

Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин.

Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то? – Учудване. Бре, чудна работа!

Та, казвам: Време е вече да отворим душите си, за да намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели. Тогава ще ни се отвори тази велика завеса, да видим Славата Божия. Псалмопевецът казва: „Предпочел бих да прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“

Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен.

из "Който иска славата", Неделни Беседи, 25 януари 1925 г.