Ако един лъч падне по права линия в човешкото око, може ли той да бъде видян, ако не стане някъде пречупване? Все таки трябва да се образува един малък микроскопически ъгъл, за да бъде лъчът видян. Или виждането на лъча, показва, че има своя сянка. Виждането на лъча не е нищо друго освен сянката на лъча. Всеки лъч, който не хвърля сянка, остава невидим. Всяка мисъл, която не пуска сянка, остава неразбрана; всяко чувство, което не хвърля сянка, остава непознато.

Тогава идваме до изяснението, що е страданието? – Една сянка, за да бъде разбрана радостта! Сянка е това, но ако тази сянка не съществува в света, тогава самият лъч ще мине и замине. Той ще бъде непознат, той ще бъде недостъпен за човешкото съзнание един ден, ако си замине. Значи каквато и да е светлината, Трябва да има сянка! Следователно, от това гледище, когато един лъч се пречупи и даде цвят, когато цветовете изникнат, какво представлява цветът? Как разглеждат физиците пречупването на известен лъч, от който излизат цветовете, разлагане на цвета, елементи ли са цветовете на светлината? Като се разлага светлината, елементи ли са цветовете? Питам тогава, как е възможно 7 цвята като ги съедините в едно да образувате светлинния цвят, бялата светлина? Да образувате светлина? Светлината мяза ли на цветовете? (не). Следователно, от това гледище как ви гледам, цветовете не са елементи на светлината, това са сенки на светлината.

... Защо гледа човек? За да види. Ако нямаше желанието да види, нямаше да има желание и да приема светлината. Светлината е гостенка. Щом дойде, човек трябва да има една стая и ще седне на кревата. Щом дойде светлината, тя е господарка, а човек е слуга. Докато я няма светлината, ти седиш на едно място, щом дойде тя, ти почнеш да обикаляш наоколо. Защо? Сега аз не изнасям противоречие, аз изнасям само неразбиранията, които съществуват в живота; и вследствие на това има цяла една галиматия във философията, в научните разбирания, в изясненията на търсене смисъла на живота.

Дали има задгробен живот, има ли душа, няма ли, духове има ли? Досега толкова години не са узнали хората дали има душа, дух и го правят голям научен въпрос. Или ако вземем от това гледище, има ли човешката душа сянка? Има ли човешкият дух сянка? Има, разбира се!Сянката на Духа е умът, сянката на Душата е сърцето. А сянка на ума какво е? Мисълта. Сянка на сърцето, това са чувствата. А сянка на мисълта кое е? (О кажи: Не зная). Не знаеш ли? Сега това е само един начин за изяснение.

Когато говорим за физическия свят, трябва да вземем предвид сенките. Без тях на физическия свят не можете да обясните живота. Без сенките, то няма да бъде пълното обяснение; на един физически свят, за да разберете нещата трябва да имате сянка. Щом имате сянка, ще дойдете до самата Истина. И щом имате в ума каквото и да е противоречие, вие трябва да го снемете на физическото поле.

Вие се питате, защо трябва да страдаме? Е, какъв отговор ще дадете на този въпрос? От две злини човек трябва да избере по-малката. Страданието – това е най-малкото зло в света. Следователно, трябва да приемеш по-малкото зло, за да не дойде голямото. Не си свободен от да не страдаш. Какъвто и да е животът на физическото поле, не може да се прояви в света без страдание. Това е невъзможно.

Ако може тогава онзи, който казва, че може, нека покаже живота на физическото поле, дето няма страдание. Птицата поглъща комара и казва: Така е наредил Господ. Дойде соколът, изяде нея и казва: Така е казал Господ. И човек хване птицата и каже: Така е казал Господ. Дойде друг, изяде човека и той каже: Така е казал Господ. Изядат се един други.

Има един закон: Умният гълта глупавия. Любящият гълта кого? Любовта гълта безлюбието. На общо основание го гълта. И като го глътне, то стане любов. А радостта гълта страданието. Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна. Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта. Радостта се храни със скръбта. По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни. Това е начин.

Идвате до едно разсъждение, казвате: Светът не е направен разумно. Или светът не е направен разумно, или вие разумно не го обяснявате. Така аз съпоставям нещата. Ако вие разумно направите или обясните света, в света има противоречие – светът не е направен разумно; щом вие разсъждавате по-добре, отколкото е светът, щом светът не е направен разумно, тогава вие можете да направите един разумен свят, нищо повече! Аз ви давам право да го направите. Вие казвате: Нещастен е моят живот. Щом знаеш, че е нещастен, направи по-добър живот.

... От сегашния живот вие трябва да излезнете. Трябва да знаете най-първо кои са елементите на щастието. Аз ще ви обясня елементите на щастието. Представете си, че вие имате една кибритена кутия вътре в джоба си, но сте забравили, че имате кибрит. Зимно време, седите в една хижа, треперите и сте цял вкочанясал, казвате: Да има огън. Дърва има, всичко друго има и казваш: Как не са наклали огъня? Защо са направили тази хижа? Седите и философствувате, но са вкочанясали ръцете ви. Но бъркате в джоба си, да стоплите малко ръцете си и виждате кибрит! Веднага трас и запалвате. Казвате, намерих го в джоба си като се намирах в противоречие и бръкнах в джоба си.

Та като се намираш в противоречие ще бъркаш в джобовете си. Като бръкнеш в джобовете на сърцето или на ума си, все ще намериш една запалка, с която да се освободите от голямото противоречие в света. Наоколо са вложени много блага в човешката душа. И всеки един от вас трябва да намери ония блага в себе си. Те няма да дойдат отвън. В дадения случай казвам, няма да дойдат отвън. Може някой път някой друг да дойде отвън да носи своя кибрит, да ви запали огъня, но в дадения случай когато сте сами вие, при неблагоприятните условия все трябва да имате няколко клечки кибрит в джоба си, да си запалите огън, а може да дойде някой отвън да ви помогне.

Та най-първо ще създадете една обхода. Вие мислите, че природата е нещо неразумно. Природата това е най-разумното, което съществува засега в света! Най-разумното същество е тя! Аз мога да ви представя природата като есенция, събрани съзнанията на всички разумни същества! Едно същество е тя, която ги свързва над тях. Всички имат отношение към него. Природата създава съзнанието на най-разумното същество, което вземе предвид, когато вие страдате. Това същество влиза във вашето положение и се стреми да намерите вашето най-малко щастие. Вашето щастие е щастие на това същество.

И някой път, ако ние страдаме, нашите нещастия са необходми за Бога; някой път нашите глупости са необходими за Бога и греховете, и те са необходими; всичко е необходимо за Него. И следователно, Той като го приеме в себе си, от другата страна ние излизаме радостни и честити. Друго яче, ако не страдахме, това съзнание не би ни приело в себе си. Някъде Писанието казва тъй, когато човек се намери в голямо противоречие, Писанието казва, Бог казва: Обърнете се към мен. Разумните хора са взели това: „Потърсете ме в ден скърбен“. Ние казваме как да Го потърсим? Как ще търсиш светлината? Какво ти струва да си отвориш мигачите? Питаш: Как да я намеря? Казвам, отвори си мигачите и тя сама ще влезне вътре. Няма защо да плащаш 10 и 20 бъклици на тази светлина. Щом си отвориш очите, тя ще влезне и ще ти представи света такъв, какъвто трябва да бъде.

из "Сянка на нещата", МОК, 22 януари 1932 г.

▲

По някой път във вашия ум се заражда мисълта: „Искам да зная реалността, да я попипам.” Вие искате да бъдете господари на реалността. Вие може да бъдете господари на сянката на нещата, но на самите неща не можете да бъдете господари. В туй отношение реалността е недостъпна за човека. Какво подразбирате под думата недостъпна? Вие не можете да я овладеете.

...живата реалност в света е достъпна по три начина за човешкото съзнание, по три начина може да се приближиш при нея, при реалността. То е пътят на истината. Само чрез истината може да имаш достъп. По пътя на мъдростта може да имаш достъп и по пътя на любовта може да имаш достъп. Единственият път, по който хората може да имат достъп до реалността, е любовта. Вън от този път реалността е недостъпна за хората.

Някой от вас може да каже: „Аз зная нещо за реалността.” Може да знаете. Представете си, че вие имате слънцето, нарисувано на една картина. Ако туй слънце го имате вкъщи, ще имате ли всички ония придобивки, които реалното слънце дава? Каква полза ще принесе това слънце? Най-после това слънце отговаря ли на същинското слънце? Даже слънцето, което виждате по небето, отговаря ли на самата действителност? - Не отговаря. Вие виждате слънцето такова. Но колко пъти трябва да увеличите това слънце, за да съответствува на самата реалност? Това е закон на съзнанието: колкото човек е по-невежа, толкова предметите за неговото съзнание са по-малки. Че слънцето ние го виждаме малко, това е, защото нашето съзнание не е в състояние да схване по-голяма форма на слънцето, понеже по-голямата форма ще даде по-голяма енергия, по-голяма светлина, която човек не може да възприеме. Неговата нервна система не е в състояние да я възприеме.

...След като извадите от джоба си портрета на един ваш приятел, всеки път, когато го поглеждате, вашият приятел знае ли туй положение, че сте го погледнали и сте го турили в джоба си? Той даже не подозира колко пъти сте го погледнали, колко пъти сте помислили заради него, защото в дадения случай той си има друг портрет, който той гледа. Всеки гледа някого. Обаче когато самата реалност дойде в съприкосновение с него, вие никога не можете да го видите по един и същи начин.

Да кажем, че майката има едно дете. Все същото дете ли вижда тя? Най-първо детето е на един месец. На втория месец детето същото ли е? Такова ли е? Ако го претеглите, то вече се различава по тежест. На четвъртия месец се различава, на петия, на шестия, на осмия, на годината, на двете години, на трите години, на четирите. Ако съберете всичките образи, ще видите, че има различие. Има растене в реалността. Расте в нашето съзнание.

Туй, което не расте в съзнанието, то не е реално, то е сянка на нещата. Ако имаш една реалност в себе си, която не дава никакъв подтик за мислите, никакъв подтик за чувствата и никакъв подтик за постъпките, това е сянка на реалността. Това е образ, който носиш в джоба си. Но за него не може да се самозаблуждаваш, че е реалност, че може да ти помогне, на него не може да разчиташ.

Може ли да разчиташ на един образ в джоба си. Нападне те една мечка в гората. Ако ти й покажеш образа на приятеля си, тя ще те нападне. Приятелят ти не може да ти помогне. Следователно туй, което може да помогне на човека, то е реалното. Туй, което не може да помага, то не е реално. Туй е като правило. Ако една мисъл в даден случай не може да ви помогне, тя не е реална. Ако едно желание в даден случай не може да ви помогне, то не е реално и ако една постъпка в даден случай не може да ви помогне, тя не е реална. Тя е реална като картина, но не е нещо реално, на което ти може да разчиташ.

Това са психологически процеси, но неразбрани психологически процеси, които спъват сегашното човечество, сегашните учени хора. Някой ще разправя за реалността, за някоя реалност в света. Но реалността има отношение към човешкото съзнание. Щом сте в съприкосновение с тази реалност, тя всякога може да ви помага, ако имате право отношение към нея. Ако нямате право отношение към нея, тази реалност не може да ви помага. Може да имате само сянка, може да имате само фотография на слънцето, фотографията на Слънцето не може да ви помага, както самото слънце. Казвате: „Аз мисля за Бога.” Мисълта за Бога не може да ви помага, тя е само едно външно условие. Моите крака не може да ми помогнат да ида на Слънцето. Може само да ми помогнат да изляза вън от къщи, да видя изгряващото Слънце, да се ползувам от него.

...всичкото нещастие на всинца ви седи във вашите понятия, на големите бръмбари, които имате в главите си, и на малките бръмбари, които не може да видите. Вие седите и мислите, дали някой ваш приятел ви обича или не. Целия ден разрешавате един въпрос: обича ли ви или не ви обича. Целия ден седите със затворени прозорци и мислите дали слънцето грее или не грее.

Представете си, че доказвате, че слънцето грее, но кепенците са затворени. След като докажете, че слънцето е изгряло, какво се ползувате от изгрялото слънце? Когато се търси истината, онази велика истина, която хората търсят, едновременно с този процес трябва да се отворят всички кепенци.

Човек трябва да дойде в право отношение с реалността. Такова самовъзпитание на ума ще даде вече друга конструкция на човека и друг един подтик. Той няма да има сегашните илюзии. Защото при сегашния живот един ден ти мислиш, че можеш да направиш нещо, а втория ден мислиш, че не можеш да направиш нищо. Един опит, който всеки може да направи, и вие можете да го направите. И друг може да го направи с вас.

...не може да постигнете каквото и да е, докато нямате едно правилно разбиране, едно правилно ядене. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб и който ме яде, има живот”, разбирайте вътрешната реалност. Ние трябва да бъдем в съприкосновение с реалността. Отношенията трябва да бъдат такива, както между живото същество и хляба. Христос казва: „Който ме яде, може да бъде жив.”

Казвам: Онова разбиране, което не носи сила в човешката душа, то не е реално разбиране. Ти вярваш в Бога, обезсърчен си. Не обичаш Бога - не можеш да обичаш другите хора. Човек, който обича Бога, може да обича всички други същества. Това е качество на Божията любов. Когато на един човек кажат, че имат вяра към Бога и любов към Бога, а не показват тази любов към другите, то е едно заблуждение. Най-първо различавайте реалността.

... всичко онова, което е вложено в тебе, трябва за тебе да работи. Днес да опиташ тази реалност, която Бог е вложил в душата ти.

из "Сянка и реалност", МОК, 27 юли 1934 г.

▲

Как ще намерите сенките в живота? – Чрез наблюдение. – А реалността? – Чрез изучаване. Следователно, искате ли да разберете смисъла на живота, наблюдавайте сенките, изучавайте реалността. Не мислете, че сте придобили Любовта. Това, което наричате любов, не е нищо друго, освен прояви на живота. Както запалената свещ, огънят и слънцето са проявления на светлината, така и чувствата на човека са проява на Любовта.

... Всички се състезават кой повече блага да получи. Не се състезавайте. За всички има преизобилно. Когато слънцето залезе, човек трябва да обработва енергията, която е приел от него. Ако само приема, без да обработва, той ще се натъкне на големи нещастия. Страшно е състоянието на човека, който само придобива, без да обработва придобитото.

Задачата на човека е да бъде доволен от това, което му се дава. – Кога може да бъде доволен човек? – Когато дойде до положение да различава сенките от реалността. Сенките гният ли? Гниенето е процес на раздаване. Където е щедростта, там става гниене. В сенките няма щедрост. Следователно в сенките не става никакво гниене. Плодът гние, защото дава нещо от себе си. Където има състезание, там всякога става гниене. Плодът гние, понеже мнозина се състезават за него, кой да го притежава, кой да получи нещо повече. Ето защо, където има спор, състезание, там става гниене. По какво познавате, че някъде става гниене? По миризмата.

За да не се тровите от газовете, които се отделят при гниенето, бъдете будни, да не предизвиквате този процес. Не се състезавайте за благата, които природата раздава щедро, за да не предизвиквате гниене. Не спорете за идеите си, кои са прави и кои – криви. Правата идея сама си пробива път. Тя не се нуждае от доказване на нейната правота. Докато не спорите за идеите си, те остават здрави и сами си пробиват път. Започнете ли да спорите около тях, те се развалят и започват да гният. Докато няма спор за плода, той остава здрав. Щом започват да спорят за него, той се разваля.

...Като ученици вие трябва да дойдете до онази мисъл, която произвежда светлина. – Коя мисъл произвежда светлина? – Правата мисъл. Кривата мисъл произвежда тъмнина. Правото чувство произвежда топлина, разширяване. То внася живот в човека. Кривото чувство произвежда студ. При него нещата загасват. Правата постъпка прави човека силен, бодър, смел, а кривата постъпка го обезсилва. Добрите и прави постъпки развиват сърцето и човек става силен. Добрите постъпки имат отношение първо към самия човек, а после към другите. От благото на своите добри постъпки се ползва първо онзи, който ги прави, а после неговите ближни и окръжаващи.

...наблюдавайте сенките на нещата, изучавайте реалността. Наблюдавайте човешкия живот и ще видите защо хората не успяват. Виждате, някой изоре нивата си, посее я и я оставя на произвола на съдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплеви житото и се връща в дома си, като го оставя; трети го ожъне и пак го оставя; четвърти го прибере в хамбара си и не мисли повече за него. Най-после идва някой, изнася житото от хамбара и една част занася на воденицата, да се смели на брашно, а друга част отново посява на нивата. Като занесат брашното, един се заеме да го омеси: меси го няколко минути и го оставя; дойде втори, омеси го докрай, остави го да втаса и повече не се връща, третият го направи на хлябове и го занася на фурна, да се пече. Когато хлябът се опече, всички се измиват, обличат се в чисти дрехи и се нареждат около трапезата, с разположение да ядат.

Какво показва този пример? Оттук виждаме, че всеки иска да бъде щастлив, но не знае как да придобие щастието. Щастието е краен резултат. Всеки трябва да върши съзнателно работата си. Един човек не може да свърши всичко сам, но той трябва да бъде буден, да предаде в ръцете на опитен човек това, което сам не може да направи. Между всички процеси трябва да има съзнателна връзка. Всеки човек има право да яде, всеки има право да се стреми към щастлив живот, понеже е взел участие в работата на цялото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работил, толкова по-лесно ще придобие щастието.

из "Сянка и реалност", Рилски Беседи, 17 август 1940 г.

▲

...каква е разликата между постоянното и променливото в Живота. Постоянно в Живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също; променливо е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени. Каква е разликата между Реалността и сенките на Живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Какво ще видите в огледалото? Запалената свещ. Реална ли е свещта в огледалото? Не, тя е отражение, сянка на истинската свещ. Значи запалената свещ е реална, а отражението на тази свещ в огледалото е сянка на тази реалност. Да допуснем, че някое същество заема известно положение пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално. Това същество наблюдава промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност. Свещта ту загасва, ту се запалва и това същество вади заключение, че в Природата настава ден и нощ. Това вижда в огледалото и започва да издирва причините за образуването на деня и нощта. Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга. След известно време този човек затваря книгата и загасва свещта. Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото. По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него. Тази е причината, задето хората често приемат сенките на нещата за реалност.

Въз основа на това ние вадим заключение, че каквото става в Духовния свят, по отражение същото става и на физическия свят. Някое същество в Духовния свят е запалило няколко свещи и на физическия свят някое същество се ползва от светлината на тези свещи. Съществото от Духовния свят започва да загасва една по една свещите – същото става и на физическия свят. Най-после, когато горе се изгаси и последната свещ, човекът на физическия свят се намира в тъмнина и казва, че е настанала нощ. След дванадесет часа съществото от Духовния свят започва да запалва свещите една след друга, а съществото на физическия свят казва, че е настанал ден. Следователно теориите, които човек на физическия свят създава за явленията в Природата, не са нищо друго, освен теории, които съществото пред огледалото създава за промените и явленията, които наблюдава в огледалото. Това същество запознато ли е добре с Реалността на нещата? Не е добре запознато. Защо? Защото вади своите заключения от сенките, от отраженията на Реалността. Тъй щото, можете ли да кажете за електрическата светлина, че е реална? Електрическата светлина не е реална, тя е отражение на Слънцето – ако Слънцето изгасне, и тя ще изгасне. В този смисъл електрическата светлина не е нищо друго, освен кондензирана слънчева енергия.

Въз основа на тези разсъждения питам човек реално същество ли е? И човек не е реално същество, и той е отражение, сянка на нещо по-високо от него. Не само това, но човек е отражение на две същества още. Значи, той живее едновременно в три свята.

Представете си, че човек е светещо тяло (Фигура 1), което се намира пред огледалото С. Като наблюдавате какво се получава в огледалото С, ще видите в него образа на човека. Лъчите, които излизат от образа в огледалото С, падат върху второ огледало D, в което образът повторно се отразява. Този въпрос се разглежда и във физиката. Вие трябва да го изучите добре, за да не попадате на илюзорни знания. Знания, придобити чрез отражение на образите в огледалата, сковават психическото и умственото развитие на човека. При това положение човек минава живот, подобен на този, който се извършва в неорганизираната материя. Ако черпите знанията си от отраженията в първото огледало, и тогава не можете да се развивате. Следователно, за да придобиете истинско Знание, трябва да попаднете в реалните лъчи на Битието. Тогава ще можете правилно да се развивате. Но за да се ползвате от тези лъчи, вие трябва да сте дошли до положение да различавате Реалността от сенките или отраженията на нещата.

из "Гордост и тщеславие", МОК, 24 януари 1923 г.

▲

...всички говорите за Любовта – отвлечено понятие, – но сте доволни. Никой не е виждал Любовта, нито я пипал, нито я вкусвал, но е доволен, когато се говори за нея. Казвате, че чувствате Любовта със сърцето си. – С кое сърце? С обикновеното? Това, което трепти в човека, не е сърцето му. Ето защо, ние казваме, че Любовта не се възприема чрез сърцето, а по особен вътрешен път, незнаен и за самия човек. Обаче реално е тъкмо това, което човек не знае. И добро е това, което човек не познава. Човек познава само ония неща, които хвърлят сянка. Само тези тела хвърлят сянка, които имат дължина, широчина и дълбочина или височина.

Казвате: „Как е възможно да бъдат реални неща тези, за които нищо не се знае?“ Вие считате незнанието за невежество. Според мене в известно отношение невежеството е за предпочитане пред знанието. Добре е човек да бъде невежа в лъжата, в кражбата, в обидите, в престъпленията и т.н. Добрият човек е невежа в правене на зло. И да иска да направи пакост или зло на някого, не знае как да постъпи – невежа е човекът. По-добре ли е да срещнете човек, който знае да обижда, да лъже, да краде, да върши престъпления, да осъжда хората? Ще кажете за някого, че бил голям художник. В какво проявил майсторството си? В сенките, много сенки поставял. Това не е истинско художество. Изкуството не се заключава в многото сенки, но в умението на човека да поставя сенки и да знае колко силни или слаби трябва да бъдат те.

Днес се говори за светлини и сенки не само в художеството, но и в самия живот. Човек трябва да знае ролята на сянката и на светлината в живота и да знае къде да ги поставя. При това той трябва да различава сянката от реалността. За пример, каква разлика съществува между дървото и неговата сянка? Понякога човек намира реалността на нещата в техните сенки. В това отношение сенките са необходими. Понякога и без сенки се отива към реалността. В този случай дойде ли до сенките, човек казва, като Соломон: „Суета на суетите, всичко е суета“. За да не извадите криво заключение за живота, по-добре е да вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките.

...Когато се говори за реалност, трябва да знаете, че вън от Любовта никаква реалност не съществува. Любовта е единствената реалност в света. Светлина без Любов не е светлина, но сянка на светлината. Ето защо, когато се говори за светлината на ангелите, ние разбираме вътрешна светлина, която има за основа Любовта. Обаче, когато се говори за Любовта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки. С други думи казано: Любовта съдържа в себе си мисли с удължени линии, чувства с удължени и разширени линии и постъпки с линии, които имат дължина, широчина и височина. Следователно, ако мисълта не е удължена, не е права; ако чувството няма дължина и широчина, не е Божествено; ако постъпката не включва трите измерения, не е възвишена.

Задача на всеки човек е да прилага Любовта в живота си като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Без Любов човек нищо не може да постигне. Любовта внася топлина в сърцето, светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик. Човекът на Любовта е разумен, добър, здрав и богат. Няма ли Любов в себе си, той минава за обикновен човек.

Един светия присъствал на един от вселенските събори, където разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мълчал. – „Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси?“ – го запитали присъстващите. – „Нищо не мога да кажа, не познавам философията.“ – „Нищо ли не знаеш?“ – „Едно нещо зная.“ – „Покажи какво знаеш!“ – извикали всички в един глас. Светията взел един камък в ръката си и го стиснал силно. – Какво станало? – Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък. Питам: кое от двете неща е за предпочитане – да философстваш върху неразрешими въпроси, или да стиснеш камък в ръката си и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламък?

Следователно реално е само това, което никога не се изменя и не хвърля сянка. Това, което се изменя във вас, не е реално. То хвърля сянка в живота ви. Съмнението, подозрението, неразположението са сенки. На тях не може да се разчита. – На какво разчита житното зърно? – На силата, която е вложена в него. На същото трябва да разчитате и вие. Силата, която е вложена във вас, е реалното в живота. Разчитате ли на неща, които са вън от вас, това показва, че уповавате на сенките. Какво сте имали в миналото, това не е важно; какво ще имате в бъдеще, и това не е важно. За вас е важно това, с което разполагате в настоящия момент.

...отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.

из "Отдалечаване и приближаване", Утринни Слова, 10 февруари 1935 г.

▲

Какво нещо е истината? Аз съм готов да кажа истината, но не даром. Питат ме какво е нашето учение. – Нашето учение е реалността на живота. Нашето учение е на Любовта. Значи единственото реално нещо в живота е Любовта. Всичко друго, вън от Любовта, не е реално. Любовта е една, а проявите ѝ са безброй. Тази реалност има само един път. – Кой е той? – Той е пътят на Мъдростта. Реалността има само една форма, в която тя може да се прояви. Това е Истината. Това е философията на живота. Следователно реалността е една – Любовта. Пътят на реалността е един – Мъдростта. Пътят на Любовта е връзка между Мъдростта и Истината. Формата, в която Любовта се проявява, е Истината. Като говоря за пътя на Любовта, т.е. за пътя на живота, разбирам Мъдростта. Всичко останало, вън от Любовта, това са нейни отражения. Пътят има само едно отражение, а формата има много отражения. И сенките на реалността не могат да изчезнат. Ако изчезнат сенките, и реалността не може да съществува. Също така, докато съществува Любовта, и сенките съществуват. Изучавайте законите на сенките. Сенките могат да съществуват няколко часа и след това се изгубват. Вие трябва да знаете причините: защо съществуват сенките и защо изчезват.

из "Свещеното сърце", МОК, 16 юни 1933 г.

С "подбудителното съдействие" на Велина Василева