Реликва

Не всяка къща може да е дом.

Реликвите не са камари с вещи.

Душата търси другаде подслон -

в землянките на обичта човешка.

Там няма позлатени богове

и думи с диамантени обшивки.

Едно поле с пшенични класове

е храмът и молитвата на всички.

Една ръка напукана от труд

разчупва хляба с аромат на детство.

Човекът там не знае що е студ,

понеже е човечен по наследство.

Надвисне ли над него облак чер,

настигне ли ума му тъжна есен,

човекът взима своя бял тефтер

и цялата му скръб осъмва в песен.

И всичките му радости са там-

в непреходната мъдрост на душата:

не всяка къща може да е дом,

забравим ли на прага добротата!