В Божественото училище

Днес сутринта прочетох тази беседа.Тя е последна от книжката със съборно слово,която се чете тази година в ЛДШ.Съборните беседи за мене носят голям заряд.Концентрирана мъдрост.

Днешната беседа е кулминация на всичко,което четохме през последния месец в Портала и горе на Рила в ЛДШ.

Всеки ден носи в себе си условия за щастието, а не самото щастие; всеки ден носи в себе си условия за нещастието, а не самото нещастие. Всеки човек носи в себе си условия за разумността, а не самата разумност; всеки човек носи в себе си условия за доброто, а не самото добро.

Грешките произтичат от невежеството. Учете се, придобивайте знания, за да не грешите.

Какво представлява човек? Много нещо може да се каже за човека, но това, което го спъва, е неустойчивостта му. – Защо не устоява човек? – От страх.

Един граф се влюбил в една германка и често й казвал, че не може без нея, че е готов на всички жертви, с които да покаже любовта си. Една вечер графът отишъл при своята възлюбена, да я покани да се разходят до едно от нейните имения. За да отидат дотам, трябвало да минат през една река. Графът извикал един от нейните слуги да ги прекара с лодката си през реката. В услуга им дошъл тъкмо този слуга, който бил влюбен в господарката си, но старателно криел любовта си. Той приготвил лодката и спокойно загребал с веслата си. В това време разбойници ги нападнали, с цел да ги оберат. Графът скочил пръв на брега и хукнал към града. Слугата успял да изкара лодката на брега. Възлюбената останала сама и започнала да плаче. Слугата се нахвърлил върху разбойниците. Той ударил единия, втория, третия и така ги прогонил. Като се видяла вън от всякаква опасност, господарката се успокоила и престанала да плаче. След това слугата я придружил с лодката обратно до дома й. На другия ден графът пристигнал в дома на възлюбената си, да я поздрави за благополучното спасение. Той й казал: Аз отидох в града, да търся помощ и когато се върнах на брега, не намерих никого. – Благодаря ти, аз нямам вече нужда от твоята помощ. Графът представя неустойчивото човешко естество, а слугата – устойчивото.

Казвам: Ние не се нуждаем от такава любов, която не е готова да страда заедно с нас. На всеки, който не е готов да вземе участие в твоята съдба, ще му кажеш: Нямам нужда от твоята любов. Ние не се нуждаем от хора, които не са готови да споделят нашата участ. Нито Бог се нуждае от хора, които не са готови да вземат участие в Неговото дело. Това е общ закон за всички хора, за всички живи същества по земята. Че е така, виждаме по това, че Бог взема участие във всички положения на нашия живот. Той е първият, Който ни се притичва на помощ във всички трудни положения. Той не се явява в някаква величествена форма, но като последен слуга. Той не се явява пред нас като граф, да пее химни на любовта, а в момент на опасност да бяга от нас. За да ни помогне, Бог си служи и с хората, и с животните, и с растенията, и с въздуха, и с водата. Всичко е в Негова услуга.

Като не разбирате този закон, вие искате да се яви Бог пред вас, да застане в своето величие и да ви пита: От какво имаш нужда? Ако имаш нужда от пари, пари да ти даде. Ако имаш нужда от къща, къща да ти направи. Това никога няма да стане. Бог е вложил в човека едно чувство, сам да открива, къде има злато в природата. Само в океаните има около десет милиона разтворено злато. Който има любов към златото, той може да го намери. И при това положение, обаче, всеки ще получи толкова злато, колкото може да носи без да пъшка, без да се пригърбва от тежестта му. Следователно, човек има право да иска от благата на живота само толкова, колкото е необходимо за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Човек има право да иска от благата на живота само толкова, колкото може да употреби. Казано е в Писанието: "Всичко, каквото просите в мое име, ще ви се даде". Това подразбира само необходимото.

И така, стремете се към новото, което може да ви направи щастливи. Приложете онази вяра, в която няма никакви съмнения и колебания. Приложете онази любов, в която няма никаква промяна и измяна. За променливата любов, именно, Павел казва: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." За да се домогнете до великата любов, вие трябва да изучавате нейния език. Някой казва, че от любов не може да говори. Това не е вярно. Той не може да говори от безлюбие, а не от любов. В света на любовта човек не може да каже една любовна дума, ако преди това не е помислил и едновременно почувствал тази дума. Докато е на земята, човек може да говори, каквото иска и колкото иска, без да мисли и чувства това, което говори. – Защо? – Защото считат, че е малък още, има много да учи, докато влезе в света на любовта. Обаче, влезе ли в света на любовта, там може да говори само реални неща. Когато любовта посети младия момък или младата мома, те имат право да говорят за всичко, но не и за любовта. Поне една година те трябва да мълчат, да не говорят за любовта. Най-много им се позволява да си кажат по една дума, и то в краен случай. Също така и в писма не се позволява да се пише за любовта.

Сега, като наблюдавам живота на хората, виждам, че те са актьори, които играят различни роли на сцената. Дали се карат, бият, или примиряват, те са актьори, дават представление. Техните деди и баби седят на столове и гледат, как играят ролите си. Като се свърши представлението, те започват да ги примиряват. След това виждате, че мъжът иска извинение от жена си, децата – от родителите си и т.н. Щом актьорите се примирят, работите им се уреждат.

Докато не изменят начина на мисленето си, хората няма да разберат благото, което се крие в злото, вследствие на което искат да се освободят от него. Човек никога няма да се освободи от злото, но трябва да го разбере. Злото крие в себе си известни сили, които трябва да се използват разумно. Всичко, което става в света, е потребно, когато е на мястото си. Всяко нещо, което не става на време и на място, е лошо. Ако говориш не на време, не е добре; ако учиш не на време, не е добре. ......

Всички неща, които не стават навреме, са причина за неестествения живот на хората.

Ще кажете, че за да се избягнат споровете, нужно е послушание. Не, за избягване на споровете човек трябва да служи от любов. Това е новият начин на служене. Правили ли сте опит, да видите, можете ли да служите от любов на някого? Един ден отивах в града. Един млад господин ме настигна и ми каза: Моля, връзката на обувката ви се е развързала. Едва изрече тези думи, той веднага се наведе и внимателно върза връзката на обувката ми. Аз се усмихнах и му благодарих. В себе си мислех: Колко хубаво ще бъде, ако този господин е готов да услужва на всички, които се нуждаят от неговата помощ.

Време е вече всички хора да служат от любов. Христос казва за себе си: "Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи." Ако е въпрос за господаруване, Христос щеше да остане горе, да Му служат, но Той дойде на земята да приложи изкуството на служене. Да слугуваш, това е единственият път, по който можеш да проявиш своята любов. Без служене любовта е неразбрана. Всяка любов вън от служенето е любов на теория, външна любов. Външната любов е кратковременна. Вечната любов се основава на служенето. Тази любов наричаме Божествена. В майчината любов има елементи на Божествената любов. – Защо? – Защото майката служи на детето си. Любовта на майката е толкова по-велика, колкото е по-безкористна.

Сега ние говорим за новите хора, за новото човечество. Нов човек е онзи, който служи на Бог по любов. Той познава Бог вътрешно, не иска да му Го доказват по външен начин. Той не иска да му проповядват за Бог от времето на Адам. Той търси Бог в ума си и там Го намира. Понякога Го търси в сърцето си и там Го намира. Понякога Го намира и в тялото си, проявен чрез неговата воля.

Следователно, вярвайте в онова, което Бог ви говори чрез вашите умове. Това, което е във вашия ум и в ума на всички хора, е вярно. Когато работите за благото на своите ближни, и когато те работят за вашето благо, и двете страни вършат волята Божия. Обаче, ако всеки работи само за себе си, никой не върши волята Божия. Благославяйте и най-малкото добро дело. Така постъпва и Бог, но Той едновременно дава свобода и на злото. – Защо? – Защото злото е сила, която работи едновременно с доброто. В този смисъл, Бог възпира злото, да не се прояви повече, отколкото трябва, но не го спира. Ако злото се спре, в света ще стане нещо по-лошо.

Човек е дошъл на земята като ученик, да се учи. Ако жената не се научи да обича мъжа както трябва, и ако мъжът не се научи да обича жената, както трябва, те нищо не могат да постигнат. Това е задача, която мъжът и жената трябва да разрешат още днес, а не в бъдеще. Ние говорим за динамичната любов, която се проявява в даден момент, а не в бъдещия. За мене е важно да проявя любовта си към човека в дадения момент, когато той има нужда, а не в бъдеще. Всяко бъдещо проявление на любовта подразбира "статическа любов". Ако дойде при мене някой гладен човек, аз трябва да го нахраня още в момента. Като го нахраня, ще му дам възможност да свърши работата си. Всеки човек може да помогне на своя ближен, макар и с най-малкото.

Някой казва, че няма пари, не може да помага на бедните. Помощта не седи само в парите. Има много начини, по които можете да помогнете на човека. Ако е въпрос за пари, по принцип и аз съм против паричните помощи. Към паричната помощ прибягвам в крайни случаи. Не е добре човек да очаква на парична помощ. Ако пък трябва да помогна на някого с пари, бръквам в джоба си и колкото извадя, всичкото давам. Ама повече съм дал отколкото трябва – не се колебая и не съжалявам. Ще кажете, че така ще се опропастите. За да не се опропастите, носете в джобовете си дребни пари, да имате на разположение. Важно е, каквато монета извадите първия път от джоба си, дайте я на бедния човек, без съжаление и колебание. Знайте, че каквото се случва в живота ви, то е за добро и на място. - Ама дали всичко, което вършим, е съгласно с волята Божия? Това е друг въпрос. Не е лесно човек да знае, в какво седи волята Божия. Мнозина искат да изпълнят волята Божия, но по незнание, те грешат. И това не е лошо. Като грешат, те ще се домогнат до познаване волята Божия.

Като ученици, вие трябва да работите, да се упражнявате, да развивате своите способности и чувства. Като работите съзнателно върху себе си, вие имате възможност да развивате чувството на приятелство, на любов към Бог, към музиката, към науката и т.н. Колкото повече чувства и способности развива човек в себе си, толкова по-големи възможности има да даде нещо и на ближните си. Колкото повече дава, толкова повече сърцето му се разтваря за любовта. Любовта е буйно, силно течение, което бързо прониква в човека и го обхваща изцяло.

Какво, всъщност, представлява духовният свят, или, както го наричат, онзи свят? Онзи свят е място на възвишен живот. Да мислим добро на ближния си, да се обичаме, да правим добро, това е онзи свят. Който не е готов за доброто и за възвишеното, той не е проявен още за онзи свят. Следователно, искате ли да живеете добре на земята, започнете първо от онзи свят. Щом се проявите за онзи свят, вие ще живеете добре и на този свят.

Мнозина казват, че докато не видят нещата с очите си и докато не ги пипнат с ръцете си, не вярват. Значи, докато не пипне парата в ръката си, човек не може да повярва. Това не е вяра. Вярвайте само на онези неща, които са дадени с любов. Само те имат сила. Всяко нещо, дадено без любов, няма сила в себе си. Щом няма сила, не може да му се вярва. Това е закон, който всеки може да опита. Дайте на човека четвърт или половин хляб с любов, или два хляба без любов, и вижте в кой случай ще се нахрани по-добре. Макар и по-малко хляб, но в първия случай той ще се нахрани по-добре, отколкото във втория случай. Той ще изяде и двата хляба, и пак гладен ще остане. Един лев, даден с любов, е за предпочитане пред хиляда лева, дадени без любов. Единият лев носи такова благословение, каквото хилядата лева не носят. Като знаете, че Бог ви изпраща всички блага с любов, благодарете за тях. Още със ставането си от сън, благодарете за светлината, за въздуха, за водата, за хляба, които ви са дадени. Знаете ли, колко същества са работили, за да приготвят тези блага? Знаете ли, колко слънчева енергия е погълнало житото, докато узрее? Знаете ли, какво нещо е светлината, която слиза отгоре?

Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." И на вас казвам: Станете малки деца, които постоянно да растат, без да остаряват. Учете се, без да роптаете. Плачете, без да ви чуват хората. Работете с любов и поставяйте всяко нещо на своето място. Обличайте се добре и с вкус, като ангелите. Ако срещнете един ангел, ще видите, че в него всичко е в пълен ред и порядък. Той е спретнат и облечен по вкус. Ангелите, светиите, трябва да дават пример на хората по живот, по отношения и по облекло. Ще кажете, че светията може да бъде облечен както и да е, но важно е да свети. Ние не вярваме в светии, които са облечени със скъсани и нечисти дрехи. Светията не може да бъде нечист. Неговото тяло е динамо. То изхвърля и най-малката нечистотия навън. Нищо нечисто не може да се държи на тялото му. Лицето на светията е светло и красиво. Някои мислят, че светията е жълт, с хлътнали очи. – Защо трябва да бъде такъв? – Защото пости. – Не, светията не пости. Докато стане светия, той е постил. Щом стане светия, всякакъв пост престава. Светията яде всичко, което му се дава, с любов. Щом нещо не е дадено с любов, той го туря настрана.

Сега и на вас казвам: Всяка мисъл, която ви се дава с любов, приемете я. Всяко чувство, което ви се дава с любов, приемете го. Всяка постъпка, направена с любов, приемете я. Всяко нещо, което ви е дадено с любов, носи в себе си Божието благословение. Благодарете за всяко нещо, което ви е дадено от Бог, за да се ползвате от благословенията, които идват тази година.

Желая ви да имате любвеобилни сърца и умове, пълни със светлина, да благовествате новото, което иде вече в света!

30. Беседа от Учителя, държана на 22-ри септември, 10.00 ч. пр.об., 1940 г. София – Изгрев