Стихчета
Художник
Днес ми е ден за рисуване.
Ще рисувам с цветни боички.
Ще рисувам мечтите си.
И чрез слънчеви облачета
ще ги подарявам на всички.
Ето с четката розово,
то е за нежното цвете.
Малко жълто и после от синьото,
Пеперуди и птички летете.
За сериозния бор е зеленичко
и водичка, поточе край него ще блика.
Таралежче и зайче подскачайте...
Щрих и ето – меченцето вече ви вика.
Ех, художник ще стане от мене.
Ще надниквам в прозрачното синьо небе.
Дето крие нови вселени
и дъга многоцветна расте.
На листа ми ще кацват и с радост
ще пътуват към други сърца.
Да рисувам е ново за мене
Радвам се, като малките, безгрижни деца...
Феникс
Все със упреци тичах по пътища.
Спорех с вятъра и го надтичвах.
От водата отпивах пречистена
И без условия до болка обичах.
Сам сама си влязох във огъня.
Пак сама и пречистена излязох от него.
И сама си решавам, осмислям задачките,
птица феникс възкръсна и политна във мене.
Някога в душите се влюбих. Зная вече,
че душата е птица. Нараниха я, позволих им,
ех, нали съм си такава-умница.
Тя душата, от пепел се ражда,
но не стои в пепелищата.
И съдбата сама си изгражда, и наволя
Свободна полита - Ето, вижте я...
Чудна песен
Това е песен за душите. Тя пълни времето с Любов.
И с радости осмисля дните, чертае Пътя ни - готов.
Тя в нощите звезди улавя, създава и възражда светове.
Мелодията и' вълшебна събужда спящи богове
Тя цветове, живот дарява, събужда огън и вода...
Душите, слети помирява и приказки разказва за това...
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване