Когато някой човек намисли да извърши едно добро дело в името на любовта, всички разумни същества по лицето на земята, които се намират на еднаква степен на развитие с този човек, взимат участие в това дело. Те всички му помагат, одобряват постъпката му и го благославят. Те гледат на тази постъпка като на тяхна. В този смисъл доброто представлява цвят, който завързва и дава плод. Човек живее в Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза в човешкото съзнание и изгубва радостта си. Когато човек се подаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Това значи човек да спечели доверието на своите напреднали братя, на ангелите, на светиите и на Бога. Да спечелите доверието на всичко възвишено в света, това е идеал, към който всеки трябва да се стреми. Който не следва този идеал, той е на крив път в живота си.

Да имате доверието на Бога, това е идеал за човешката душа. Какво по-голямо благо може да иска човек от това? Щом се обърне с молба към Бога за нещо, веднага ще получи отговор. Обаче, човек никога не трябва да злоупотребява с това доверие.

Създаване на нови органи

Източник: Мисли от Учителя за доверието