Мисъл за деня-26.02.2013г.

Сам в света човек нищо не може да направи. Когато в даден случай вие

правите нещо по своя воля, вие не сте в закона на Любовта. Аз отричам,

че Любовта произтича от човешката воля. Любовта е един акт на

Божественото в човека. Когато ти се запалиш от Любов, това е

Божественото, което действува в тебе. Казва Писанието, че Бог е и в

животните, и в хората. Любовта се дължи на Божествения импулс, който

твори. Когато и животните дойдат до този Божествен импулс да работи в

тях, съвсем се изменя и тяхното естество.

Да обичаш и да те обичат

В ранната възраст младите вярват в Любовта, а старите не вярват. В това отношение младите са вярващи, а старите са безверници. Старите казват на младите: Опитайте я, ние я опитахме.

Младите казват, ние не искаме да опитаме Любовта, ние вярваме в нея. Те казват: Любовта е едно богатство, ние трябва да го опитаме. Като остареят и те казват като старите, че не вярват в Любовта и я отричат. Младите вярват в Любовта и искат да я опитат, старите я отричат. Кои от тях са на правата страна? – И двете страни са прави. Аз разсъждавам малко по другояче. Ние отричаме нещата в положителен смисъл и възприемаме нещата пак в положителен смисъл. За пример,ако поддържам че съм гладен, това показва, че съм млад. Някой казва: Аз съм сит, аз вече съм се наял. Това е старият човек, който отрича яденето. Старият човек отрича Любовта, той се е наял. А младият, който поддържа Любовта, той тепърва има да яде. Както виждате, моята философия е малко по-друга. Като срещнете един човек, вие ще го попитате, наяде ли се? – Да. – Щом си се наял,ти ще отстъпиш своето място на нас, ние да се наядем. Тъй щото, когато старият каже, че Любовта нищо не струва, младите ще му кажат: Бъди тъй добър да ни отстъпиш своето място, ние да опитаме тази реалност. Като се наядем! – И ние ще я откажем. Тогава младите ще дойдат да търсят Любовта, а пък старите ще я

отричат. Отричането на нещата не показва, че реалността не съществува, но тя е

вътре в тебе; старият казва, че Любовта е отвътре, а не отвън, когато младият казва, че Любовта е отвън. И тук пак се различават. Те се различават малко в Любовта. Старият казва, че Любовта я няма, а младият я търси. Старият казва: Аз тук ще спра. Младият казва: Аз бих дал всичко да позная Любовта. Понякога хората се опитват да подкупят някого да ги обича. По-глупава работа от тази няма. И бъдете уверени, че ако дадете пари на онзи, когото обичате, вие ще изгубите Любовта, която имате. Ако някой те обича, той не те обича нито за

парите ти, нито за къщата ти, той те обича за нещо друго, за нещо безкористно.

И ако ти речеш да му се разплатиш, ти ще изгубиш Любовта, която той има към

тебе. Ако искаш по някакъв начин да покажеш Любовта си, ще я покажеш по своему.

Не е въпросът да задължавате този, който ви обича, да ви прави услуги. Не

казвайте: Понеже ви обичам, направете ми това и това, и онова. Който има Любов

в себе си, той няма нужда от никакви услуги. Питам: Мислите ли, че онзи, който

ви обича, е сиромах човек? Аз разсъждавам малко по-другояче. За да обичате един човек, той трябва да съдържа някаква ценност в себе си. Повидимому той може да се показва прост, да няма някаква особена форма, да не е богат, но в себе си има някаква ценност.

Вие минавате покрай един камък, който няма никаква ценност, но го подхвърляте.

Защо? – Защото не разбирате неговата ценност. Обаче онзи, който разбира, взима

този скъпоценен камък и го излъсква, той знае, че този камък струва милиони. За

това го взима. Следователно онзи човек, когото вие обикнете, в даден случай

струва много, той има някаква ценност в себе си. Тази ценност с нищо не може да

се откупи. Любовта е нещо, което нито можеш да купиш, нито можеш да продадеш.

Тя е тъй свободна, както светлината свободно идва и си заминава. Тя никъде на

гости не остава. И ако ѝ речете да направи някаква услуга, тя не прави.

Любовта прави услуги от само себе си, но ако и речете да направи някаква

услуга, ако изисквате от нея, тя си заминава. Ако започнеш да мислиш върху

въпроса дали някой те обича, или не, ти вече си загубил половината от Любовта

си. Ако почнеш да философствуваш върху нея, тя след няколко време ще си замине.

Това психологически е вярно. Тъй щото за Любовта никой не мисли дали те обича

някой или не. Питам ви, от ваше гледище, кои са признаците дали някой ви обича

или не. Първият признак, че някой е обикнал една мома е този, че тя е станала хубавица.

Щом е грозна, никой не я обича. Щом почне да става хубавица, обикнал я някой.

Първият признак, че някой е почнал да ви обича, е това, че ставате хубави. Дали

знаете това или не, то е друг въпрос. Това е една от диагнозата. Вторият

признак, че е почнал някой да те обича е това, че ти вече не си заспал. Ти

започваш да се движиш натук, натам, да се мърдаш, да човъркаш нещата и не се

подчиняваш на никого, тогава ставаш особен, имаш особено мнение, не се

подчиняваш, не се подчиняваш. Тогава ти ставаш бамбашка човек. Третият признак,

когато те обикне някой, ти ставаш мекичък, приятен като някой ароматичен плод.

До преди да те е обикнал, ти си бил груб, но след това ставаш мекичък, нежен.

Следователно, ако не си мекичък, ако не се мърдаш, т. е. ако не мислиш и ако не

си станал красив, никой още не те е обикнал. Ако имаш тези три качества в себе

си, това показва, че те е обикнал някой. Кой е той, това не е важно, то не

трябва да се прави въпрос. Това са външните признаци на Любовта, които са

верни. Всички хора на Любовта са красиви. Когато те обикнат и когато обичаш,

винаги ставаш красив, само че в двата случая има разлика в тази красота. Когато

обичаш ще станеш красив по един начин, а когато те обичат, ще станеш красив по

друг начин. Когато обичаш, ще бъдеш мъж. Когато те обичат, ще бъдеш жена.

Когато обичаш, ще развиваш своя ум. Когато те обичат, ще развиваш своето сърце.

Това са донякъде разяснения върху Любовта.