○ ♠ ○

Някога, когато съм имала думи,

съм могла да извайвам водата -

пенлива и бистра, и тиха, вълниста...

Някога, когато съм имала думи,

съм ваела въздух - на трели, на шепот,

на тишина и тътнеж...

Ваела съм дъгата във облачен скреж.

Някога, когато съм имала думи...

...съм извайвала себе си в струна.

Днес думите вая!

То е,

като да се завърнеш

във рая!