Един от дванадесетте

Облеклото не определя човека. По външните дрехи не можем да

съдим за културата на човека, доде са достигнали. Ако искаме да знаем

органически до де са достигнали хората, или това, което природата е създала,

или това, което хората са създали, трябва да изучаваме тялото на човека в

неговия естествен строеж. Понякога рисуват голи човешки тела. Според мене голи

тела не съществуват. Под думата гол човек разбираме някакъв дефект на човека.

Болният човек е гол, а здравият е облечен. Сиромахът е гол, а богатият е облечен;

невежият е гол, а ученият е облечен; грешникът е гол, а праведният, светията е

облечен. Това са положения в света. Казваме, че и Адам, и Ева били голи. Казва

се, че първият човек, когото Бог направил, бил гол. Той оголял, понеже, още

като го направил Бог, той съгрешил. Адам сгреши още като пожела да има жена.

Той имаше една жена в себе си, но пожела да има още една. И така станаха му две

жени, вследствие на което той съгреши. Човек не може да прокопса с две жени.

Дали това е вярно, но така говори преданието. Първата жена на Адама се казвала

Лилита, а втората Ева. Тези две жени се разсърдили, казва Преданието. Сега да

оставим този въпрос на страна, той е доста щекотлив, пък, ако Адам се научи

какво говоря за него, ще се обиди, че го излагам. Той е Отец на всички, а ние

си позволяваме да говорим за него такива работи. Пък и за старата майка да си

говорим това-онова и то не е позволено. Трябва да бъдем внимателни към тях.

Адам не харесвал първата си жена, тя е била много сприхава, постоянно се

карала, намирала му недостатъци. Тя била много учена и постоянно казвала на

Адама: Ти няма ли да се занимаваш малко с по други научни работи? Постоянно го

учила какво да прави. Той не бил свободен, от първата си жена. Той се обърнал

към Господа и казал: Господи, дай ми нещо по-близо до сърцето. Господ му дал

нещо по-близо на сърцето, Той създаде Ева, която била много красива и обичала

Адама. Първата му жена постоянно го учила, а втората – го обичала, но като

обичала него, тя започнала да обича (и) други. Като се намерил в чудо, Адам си

казал: Не зная дали Господ така създаде света или аз криво го разбрах.

Най-после Адам заченал и от двете си жени, напуснал рая. Такова предание има,

но за вероятността на това предание аз не гарантирам.

Ако вие се намирате в равновесие, ако сте разположени,

крайнините на носа ви ще се издигнат и слагат като физхармоника. Ако това

разширяване (не) става правилно, това показва, че в организъма ви има някаква

анормалност, която се дължи на някакво физическо неразположение или на това, че

сте сънували някакъв лош сън. Щом се яви някакво смущение в човешкия ум, то се

отразява и в дишането на носа. Това смущение се дължи главно на някаква

неправилност в малкия мозък отзад на главата. Всичките нещастия на хората се

дължат все в задната част на мозъка. И руснаците имат една поговорка, че човек

бил силен в задния си ум, в задния си мозък. Всичко каквото човек чувствува и

мисли в даден случай се отпечатва на лицето му. Ако неговите чувства и мисли са

възвишени, всяка такава мисъл или всяко чувство се украсяват с една Божествена

мисъл, с това, което Бог е създал. В тези форми именно днес влагаме своите

мисли и чувства. На всяка Божествена мисъл трябва да отговаря едно Божествено

чувство. Значи, във вашата мисъл отговаря друг един процес. Всичко онова, което

ние създаваме с нашата мисъл, за в бъдеще на това ще отговаря едно Божествено

чувство. Следователно, с нашите мисли ние сега ковем нашата съдба. Каквато форма

си създадеш сега, такова съдържание ще си влееш в бъдеще. Затова се казва, че

каквото си постелеш, това ще изпиташ.

Някои хора казват, че трябва да намерят реалността.

Реалността седи в това да намериш своето щастие. Щастието всеки ден го имаме.

Щастието нито аз го търся, нито ме търси, но ние се обичаме – и то ми пише и аз

му пиша любовни писма. Как ще разберете това? Вие писали ли сте любовни писма

на вашето щастие. Не е въпрос да ви кажа как аз съм писал писма на своето

щастие. Ако ви кажа: Това е вече профаниране на това нещо. Да напише едно писмо

на своето щастие, това е най-изящното нещо, което човек може да направи. Като

напишете едно такова писмо, то върви навсякъде с вас, никога не се губи. В този

смисъл според мене щастието представя външния облик на Бога, външната красота.

Псалмопевецът казва: Като видя лицето Ти, ще се зарадвам. Такова нещо е

щастието. То е външният образ на Бога, който виждаме навсякъде. Щом срещнете

своето щастие, нещастието моментално изчезва. Всички несрети в света изчезват

пред щастието. Щастието е магическата пръчица. Тя е най-хубавата форма, която

като се яви, всичко изчезва. Всички несрети в света изчезват пред щастието.

Щастието е магическата пръчица. Тя е най-хубавата форма, която като се яви,

всичко изчезва.

Представете си, че ви се дава една книга, която съдържа

всички тайни на природата, но вие не знаете да четете, носите тази книга под

ръката си. Какво ще се ползувате от тази книга щом не можете да четете? Това

показва, че вашето щастие е у вас, но досега сте го търсили само отвън. И като

го намерите, вие го прегръщате, милвате, но не знаете да четете по него, не

можете да го разгърнете, да видите в какво седи това щастие.

Казвате, че вашите погрешки са големи. Ако искате да

ликвидирате с тях, всяка вечер си давайте отчет какво сте правили през деня.

Само по този начин можете да ликвидирате с погрешките си. Сега ще запитате как

може да се постигне това. Аз ще ви кажа как може да се постигне. Сега ще ви дам

един пример. Вчера идва при мене една млада сестра и ми казва: Учителю, искам

да направя нещо за вас. Помислих (си) да ѝ

кажа да си гледа работата, но казвам: Явило се в нея едно добро желание, нека

да се прояви. Казвам ѝ да отиде горе в

стаята ми да поизмие прозорците. Тя отива горе, но на стъпалата имало едно

бурканче сладко. Като видяла сладкото, нещо ѝ

казало да го отмести настрана, но си помислила, че като бъде внимателна, няма

да го закачи. Обаче, като миела, тя забравила, че бурканчето е на стъпалото,

бутнала го някак си, то паднало и се счупило. Помислила си тя как да ми каже

сега, че направила такава пакост. Най-после идва при мене и ми казва, че

направила една голяма пакост. – Каква пакост си направила? – Счупих бурканчето

със сладкото. – Сега какво ще направиш? Гледа ме тя, не знае какво да прави. Да

отиде да купи някъде, не може, то е домашно сладко, донесе го една сестра.

Казвам тогава на младата сестра: Ще отидеш сега при сестрата, която донесе

сладкото и ще се извиниш, ще разправиш как си счупила бурканчето и ако тя има

още от същото сладко, ако иска може да даде още. Ако ти не си кажеш истината, с

това ще ме заставиш да кажа една бяла лъжа. Аз не обичам нито белите, нито

черните лъжи. Утре сестрата ще ме пита дали съм вкусил от сладкото. Трябва ли

да кажа, че съм го вкусил? Трябва ли да си послужа с бяла лъжа? По-добре е ти

да се изложиш пред сестрата и да си кажеш истината, отколкото аз да си служа с

бели лъжи. За тебе е по-добре да кажеш истината.

Казвам: Когато счупите буркана със сладкото, идете да се

изповядате, но не казвайте, че сте го вкусили без да сте го още вкусили.

Казвате: Откак съм се родил, бял ден още не съм видял. – Това е една бяла лъжа.

Или мене хората не ме разбират, аз не мога да бъда щастлив. Това не е вярно,

вие криво разсъждавате. Ако вашият баща не ви разбираше, ако вашата майка не ви

обичаше, вие нямаше да се родите на земята. Щом сте се родили, те ви разбират,

но вие не говорите истината. Най-после има и кой да ви обича. Ако не ви

обичаха, от невидимия свят не биха ви дали разрешение да се родите на земята. А

те ви подписаха паспорт и ви пратиха на земята. После казвате, че никой не ви

обича на земята, че сте дошли като чужденец. Това са бели лъжи, които трябва да

държите настрана. Аз не искам да ги държите в ума си. Силата на човека седи в

неговата права мисъл в дадения момент.

Казвам: Всеки трябва да познае Бога. Щом познае Бога, той ще

познае и реалността, ще познае същината на живота. Той ще познае реалността и

същината на живота. Без това не може да се познае Любовта. Който е познал Бога,

неговата Любов никога не може да се измени. И в Писанието е казано: „Написах ви

на дланта си“. Трябва да знаете тогава, че Бог никога няма да ви отхвърли.

Някой път вие се плашите дали ще ви обичат. Кой е онзи в света, когото вие обичате?

Онези хора, които не познават реалността, първо виждат хората, а после себе си.

Онези, които познават реалността, те знаят, че каквато и Любов да им покаже

някой, това е Бог, Който се проявява чрез този човек. Всеки човек, който крие

Любов в себе си към Бога, той е верен. Всеки човек съзнава, че има нещо в него,

което не е негово, а при това и той има малко Любов, но по отражение. Божията

Любов се познава по това, че тя е готова на всички жертви. Когато обичаш човека

по човешки, ти ще виждаш в него лошите страни, но ако го обичаш по Божествено,

ти никога няма да виждаш в него нещо лошо, ще виждаш само доброто в човека.

Всички недоразумения, всичко в живота се дължи на това, че хората вървят по

пътя на човешката Любов, а животът по този начин не може да се поправи. Досега

хората са вървели по пътя на човешката, на личната Любов, която е създала много

работи в света, но тя не може да донесе щастието на хората. А човек трябва да

дойде до така наречената космическа Любов или Любов на душата. Любовта на душата

трябва да се прояви, за да се оправи светът. Като говоря по този въпрос, вие се

натъквате на друго едно противоречие и казвате: Ние досега не сме познали

Любовта? Опитвали сте я, но реално е само това, което никога не остарява и за

което имаш възпоменание всякога. Запример ти имаш един приятел, който е жив, с

когото постоянно можеш да се обменяш, но може да имаш един приятел, който е

умрял. Живият приятел представя Божията Любов, а умрелият е човешката Любов. Ти

може да обичаш един мъж и да го считаш за божество, за приятел, което всякога

да е с тебе и да се обменяте. Казва се за Аврама, че бил приятел Божи. Това

показва, че Бог всякога може да ви бъде приятел със Своята Любов. Следователно,

за Бога трябва да имате съвсем ново понятие, да не считате, че Той е тъй

изменчив, както е човекът. Ако си съставите ново понятие за Бога, първо във

вашия личен живот ще се създаде такава промяна, каквато не сте сънували даже.

После в семейния, в религиозния, в обществения живот, в съдопроизводството, във

военщината, навсякъде ще настане голяма промяна. Не че в сегашния свят не

съществува никакъв ред на нещата, но тогава ще настане пълна справедливост. В

сегашния свят няма справедливост, съществува само една лична справедливост, в

която има пристрастие. Засега справедливостта съществува само към богатите

хора. Тогава ще има справедливост и към богатите, и към сиромасите. Тогава

сиромасите ще бъдат по-щастливи от богатите. При личната Любов богатите са

по-щастливи от сиромасите, а при Божията Любов сиромасите ще бъдат по-щастливи

от богатите. Сега аз разглеждам въпроса от друго гледище, понеже вие искате да

живеете на земята не като временен гост, но да живеете по-дълго време на

земята, да строите, да оставите нещо след себе си, да оставите нещо във вас,

след себе си, след вас. А сега вие мислите като заминете за онзи свят, дали пак

ще живеете. Важен е този въпрос. Когато ученикът свърши университета какво ще

прави? Ще продължава да работи в живота. Когато майката роди едно дете, нима тя

не мисли, че трябва да му даде условия да се развива? Трябва ли да каже тя, че

е дошла да си поживее на земята и да става каквото ще? – Не така мислят само

глупавите хора. Разумният човек трябва да разреши в себе си въпроса за

безсмъртието, той трябва да знае ще живее или не. Той трябва да знае ще бъде ли

щастлив за в бъдеще или няма да бъде. Според мене щастието е постижимо само в

Любовта. Без Любов никакво щастие в света не може да съществува. И когато някой

път ние сме щастливи, това се дължи на онова временно проглеждане през лъчите

на Любовта. Щом тези лъчи изчезнат, у нас настава пак същият мрак, същото нещастие.

Казвате, опасно нещо е Любовта, огън е тя, гори сърцата на хората. –

Никакво горение няма в Любовта. Любовта носи здраве, сили, щастие, знание,

богатство и т. н. Като дойдете до Любовта, вие казвате: Пазете се от нея,

защото тя увъртва умовете на хората. Според мене дето Любовта влезе, тя оправя

умовете на хората и всичко тръгва по мед и масло. Така е в Божествената Любов.

Щом нещата не вървят по мед и масло, ти не си в никаква Любов. Ние очакваме

онази Любов, която сега иде в света. Тази Любов е в Словото Божие, в Неговата

светлина. Тази Любов трябва да дойде в света. Трябва да видиш Онзи, Който те

обича, Който е минал от смърт в живот. Единственият, Който показва Любовта си,

това е Христос. На жената Той казва: Не се допирай до мене, защото не съм

отишъл още при Отца си. На Тома каза да тури пръста си в раната му. Любовта.

Любовта никого не отхвърля. Щом искате да намерите правия път, Любовта

непременно ще ви го покаже. Защо трябва постоянно да се тревожите, че няма кой

да ви обича? Вие по стар обичай казвате, че няма кой да ви обича, че баща ви не

ви обича, (че) сте останали сами. Вие си въобразявате, че майка ви не ви обича,

че баща ви не ви обича, или, че братята и сестрите не ви обичат. Не, вие

страдате от много Любов. Вие сте растенията, които страдате от много вода,

поливат ви повече, отколкото трябва. Трябва, обаче, да поизсъхнете малко, да се

освободите от излишната вода. Някой от вас страдат от голяма мокрота, а някои

страдат от голяма сухота. Какво трябва да направим? Ще вземем малко от мокрия и

ще дадем на сухия, а после да вземем малко от сухия и ще дадем на мокрия. И като

съберем мокрия и сухия на едно място, ще оправим света.

29. неделна беседа от Учителя, държана на 28 априли 1935 год. София, Изгрев

/Великден/

Един от дванадесетте