Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота. Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.

Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота. Идеите са живи неща. Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.

Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре. Ако остане живо, човек умира. С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там. Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън. Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.

Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън. Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си.

Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват.

~

Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях. Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща. Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.

Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека. Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно.

Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори.

~

...докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен. Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“.

Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете.

~

Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта. Който познава Любовта, той познава и Бога. Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. ...Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта. Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.

~

Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.

И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни.

Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си. Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.

Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си. Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат.

Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл. Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.

из Проява на Любовта,

ООК, 8 януари 1930 г.