„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни”.

Послание към Римляните 12: 12

"В надежда бивайте радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно

от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини.

„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия.

„В надежда бивайте радостни”. Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес?” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала. И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.

„В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?

Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен. Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел. Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари. Нищо друго не искам, освен здраве. Не ми трябват пари, не ми трябват моми – здраве искам.”

Днес всички хора, като болния момък, искат хляб. Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме! Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.

"В молитва бивайте постоянни.”

Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек?” – Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.

Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път, и затова не успявате. След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.

– „Дали, наистина, Бог ни е посещавал?” – Той е влизал много пъти в сърцата ви.

Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.”

„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.

Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.

Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка. Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.

Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора. Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи.

Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове. Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.

Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.

Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша. Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му. Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи.

Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.

И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.

Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат.

„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто.

Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото. Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.

Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването. То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича?” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.

Това значи, да бъде човек в Надежда радостен, в скръб – търпелив, а в молитва – постоянен.

Неделни Беседи 21.07.1918 Неделя, София