Отдалечаване и приближаване

(Представете си, че имате правоъгълника ABCD (фиг. 1) и на върховете му се намира по едно същество – A,B, C, D. Ако ъглите A иC се стесняват, ъглите B и D ще се разширят, от прави ще се превърнат в тъпи. При това положение съществата A и C се отдалечават, а съществатаB и D се приближават. Колкото повече се стесняват ъглите C и A толкова повече се отдалечават съществата A и C, и толкова повече се приближават съществата B и D. И обратно: ако ъглите A и C се разширяват, съществатаA и C се приближават, а B иD се отдалечават. Като знае това, човек има предвид кога може да се приближава към своята цел и кога да се отдалечава. Приближаването и отдалечаването от целта е в зависимост от стесняването и разширяването на ъглите.)

Когато се говори за реалност, трябва да знаете, че вън от Любовта никаква реалност не съществува. Любовта е единствената реалност в света. Светлина без Любов не е светлина, но сянка на светлината. Ето защо, когато се говори за светлината на ангелите, ние разбираме вътрешна светлина, която има за основа Любовта. Обаче, когато се говори за Любовта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки.

Задача на всеки човек е да прилага Любовта в живота си като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Без Любов човек нищо не може да постигне. Любовта внася топлина в сърцето,светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик.Човекът на Любовта е разумен, добър, здрав и богат. Няма ли Любов в себе си, той минава за обикновен човек.

Един светия присъствал на един от вселенските събори, където разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мълчал.– „

Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси?“ – го запитали присъстващите. – „Нищо не мога да кажа, не познавам философията.“ – „Нищо ли не знаеш?“ – „Едно нещо зная.“ – „Покажи какво знаеш!“ – извикали всички в един глас. Светията взел един камък в ръката си и го стиснал силно. – Какво станало? –Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък. Питам: кое от двете неща е за предпочитане – да философстваш върху неразрешими въпроси, или да стиснеш камък в ръката си и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламък?

Следователно реално е само това, което никога не се изменя и не хвърля сянка.

Това, което се изменя във вас, не е реално. То хвърля сянка в живота ви. Съмнението, подозрението, неразположението са сенки. На тях не може да се разчита. – На какво разчита житното зърно? – На силата, която е вложена в него. На същото трябва да разчитате и вие. Силата, която е вложена във вас, е реалното в живота. Разчитате ли на неща, които са вън от вас, това показва, че уповавате на сенките. Какво сте имали в миналото, това не е важно; какво ще имате в бъдеще, и това не е важно. За вас е важно това, с което разполагате в настоящия момент.

Като слушате да говоря за реалността, вие очаквате да получите нещо. Прави сте, човек все трябва да получи нещо. Достатъчно е да отвори устата си, за да глътне малко вода, да се разхлади. Какво очаква тогава от приятеля си? И от приятеля си човек очаква нещо.Според мене приятел е онзи, който постоянно внася доброто в човека, а изнася навън злото. Бъдете приятели на хората, за да бъдат и те ваши приятели.

Мнозина се оплакват от хората, от съседите си, че постоянно ги безпокояли. – Как ги безпокоят? – Вечер късно седели,свирили и пели. Не знаят какво да правят, как да излязат от това положение. Проста работа! Сложете си памук в ушите и няма да чувате какво става около вас. Ако някой пее и свири добре, ще слушате и ще се наслаждавате. Щом се наситите, ще сложите памук в ушите си и ще си легнете да спите. Памукът е едно от най-простите средства. Има и друго средство – концентриране на мисълта. Ще съсредоточите мисълта си върху някой важен въпрос и нищо няма да чувате. Щом се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. Ако не мисли право, той сам се осъжда на смърт; ако не чувства право, той преждевременно остарява; ако не постъпва право,той никога не може да се подмлади.

Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето.

Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на Любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете носи ли той Любовта в себе си. Ако Любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека.

И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави.Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си,той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си,т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.

Следователно, ако искате да имате правилни отношения към Любовта и да се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите. Ако искате да се отдалечите от Любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно Слово от Учителя, държано на 10 февруари 1935г., София, Изгрев.