Веселие и радост, ОК - 05.12.1934
Entry posted by Розалина ·
883 прегледа
Като един възпитателен метод Бог оставил хората да грешат, за да могат сами да се измият после. Грешенето е един външен процес. Ти си оцапал краката и после ти отиваш при Господа и Той ще ти каже: „Влез в реката и си измий краката.” Помислил си нещо лошо - можеш веднага да изчистиш своята мисъл. Всеки може да изчисти своята мисъл. Турете си в душата следното правило - да постъпвате така, както Господ постъпва. Или си турете в ума така: „Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи Той?”
Вие казвате сега за някого: „Той е от нашите. А пък онзи не е от нашите.” Но коя е мярката? Христовата мярка е тази: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той Ми е брат, баща, майка, той Ми е всичко. А пък всеки, който не изпълнява волята на Бога, нищо нe Ми е той.” В тази мярка е изпълнението на волята на Бога. Всеки, който изпълнява волята Божия - тях като писани яйца трябва да ги държиш в ума си и не трябва да ги буташ. А пък този, който не изпълнява волята Божия, той никакъв не ти е.
Казано е: „Любете враговете си.” Този закон спада към друга категория. Врагът трябва да го любиш. Трябва да воюваш с врага. Ще воюваш с него и трябва да го победиш. И не само че този разбойник ще го хванеш за врата и ще го държиш хубаво, и ще го питаш: „Колко пари ти трябват? Две хиляди лева? И още веднъж, като дойдеш вкъщи, ти ще ме питаш ли, или произволно ще вземеш? Ако произволно вземеш, няма да те пусна. Но ти ще ме питаш.”Това значи да обичаш врага си”. А не да го разбереш така. В дадения случай, да любиш врага си, то значи да го учиш. Любовта не една наука за забави. Любовта е една наука за младите. Тя е наука за влюбване, но разумно ще любиш. Ти, като любиш в света, ще внесеш един нов порядък на нещата. Това влюбване значи следното - ще внесеш хляб, вода, знание. И всякъде, където ти чрез своето влюбване не внесеш това, тогава ти вървиш по обратния път. Какво значи да обичаш врага си? Трябва да го победиш. И като го победиш, няма да го убиеш, но ще му кажеш: „Трябва да знаеш, че аз не съм от слабите. Аз не съм баба. И да знаеш, че аз не съм завеян. Аз зная повече, не само това.” Като дойде той и като го срещнеш и погледнеш, онзи да падне на земята. Някой казва: „Аз като духна, той ще падне.” Но я направи това. Това е човешката мисъл.
Вас ви е страх и се молите на Бога да не дойдат разбойници и ви оберат. Да концентрирате вашата мисъл, пратете противоположни движения. Сегашните физици правят такива опити. В голям съд слагат злато и пускат силен електрически ток. Вода има там вътре. Апашът, като дойде, казва: „Има келепир тука.” Той барне и изведнъж мине токът в ръката му, и той падне, парите не може да вземе. Де можеш да пуснеш такъв силен ток, че не само един полк, но и двайсет полка, ако дойдат, ще паднат.
Този човек, който се инати, липсва му нещо. Дайте му това, което му липсва, или най-малкото - предизвикай у него от чисто научно гледище един нов интерес. Ти можеш да предизвикаш такъв нов интерес. Човек, за да възпитава хората, трябва да бъде градинар - трябва да знаеш как да отбиеш теченията на човешката кръв и да поливаш човешкия мозък. Ти можеш да пуснеш кръв в центъра на човешкото тщеславие и да дойдат съвсем нежелателни явления. Ти не можеш да възпиташ един човек в това, което няма в тебе. Ти не можеш да накараш един човек да вярва, ако ти не вярваш. Само това, което е в тебе, само това можеш да предадеш. Само един човек, който разбира музиката, който знае повече музика, само той може да научи другите на музика. Да дойде един човек, който не знае музика, и да ме научи на музика, това е невъзможно.
Сега вярата в какво седи? Да вярвам, че всичко онова, което става в света, става по волята Божия. Вярвате ли в това? Вие вярвате дотолкова, доколкото светът върви в съгласие с вашето разбиране. Щом стане нещо, което не е в съгласие с вашето разбиране и с желанията ви, вие казвате: „Това не е право.” Това, което направи вашата загуба, някой път е печалба за други.
Та верующият не е в пасивно състояние. Той трябва да вярва, че всичко онова, което става, е за негово добро. Това е една философия, в която няма изключение. Важното е, докато се научим, че всичко става за добро. И Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които обичат Бога, всичко се превръща в добро.” Апостол Павел казва така, и Христос казва така. Казва Му апостол Петър: „Да бягаме, да не стане това.” Христос му казва: „Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли пия?” Христос му каза още: „Не мислиш ти - онова, което Бог иска да Ми даде, то може да е страдание, но е за добро.” Смирение ще имаш. Бог може да те лиши от богатство и прочее. Любовта има много образи. Вие не трябва да учите само тази любов, която дава.
Вие седите сега и мислите, че сте нещастни, че другите хора са по-добри от вас. Ако някой човек се е качил горе на планината, по-високо ли седи от мен? Това е физическото. Или ако някой човек е слезнал в долината, по-ниско ли седи от мен? Това е физическото. Ако един човек е станал пръв министър на България, по-високо ли седи от тебе? Ти можеш да кажеш така: „Защо да не съм аз?” Не е въпрос дали ти ще бъдеш министър, или друг, но който и да е министър обаче, работите да вървят добре. Въпросът не е нашето лично нещастие в света, то е второстепенен въпрос. Христос казва: „Търсете първом Царството Божие, и Неговата правда, търсете интересите на Царството Божие, а пък другите неща за личния живот после ще дойдат.” Значи Христос казва: „Ако търсите вашата воля, вашето благо - нищо няма да получите.”
Вие имате една слабост, от която трябва да се пазите. Вие искате да имате плодородие, без да сте сели. Ти искаш да забогатееш. Ти никога не можеш да забогатееш, ако не даваш. Ти никога не можеш да получиш от другите, ако не им правиш услуги. Ако на десет-двайсет души направиш услуги, те ще ти услужат. Ти искаш да бъдеш богат. Като изпълняваш волята Божия, тогава, като се молиш на Бога, Бог ще те послуша. Ти не си изпълнил волята Божия, и като дойдеш после в трудно положение, ще се молиш, но Бог не те слуша. Как ще те слуша Бог? Бог слуша тези, които Го слушат. Бог не слуша тези, които не Го слушат. Ти казваш: „Да разбера какво Бог иска от мене.”
Вие слушате. Сега ще накарам тази лекция да я платите. Един купон ще платите за лекцията. От вас ще дадете една подписка, кой колкото обича. Една подписка за всички. Да видим кой колко ще запише за лекцията - единствената лекция, която ще бъде с пари. И после, ще гласуваме за какво да употребим тези пари. Можем да направим един банкет или за назе си да ги употребим, или за каквото решим. И най-после, да видим колко пари ще съберем от тази лекция и от нея ще ви кажа как ще ви вървят работите. Който даде, е разбрал лекцията, а пък който не даде, не е разбрал. Сега си определете една комисия за тази лекция, за да се види кой колко ще даде. Но не да искате да се покажете. Ще се вглъбите в себе си и колкото ви се каже отвътре, колкото може да дадете, толкоз дайте. Някой ще каже два лева, три лева, пет лева, двайсет лева, четирийсет лева, петдесет лева - колкото желаете. На това вътрешно чувство ще се подчините. Туй чувство ви казва колко може да дадете.
Сега искам да ви кажа колко пари ще се съберат от тази лекция. Колко предполагате, че може да се съберат? („Хиляда лева.”)Предполагам, че хиляда лева могат да се съберат. Но ако са сто и петдесет души тук, по десет лева, колко правят? По пет лева? Ако дадат всичките сто и петдесет или двеста души по пет лева, колко ще се съберат? Писанието казва: „Законът е - давайте, и ще ви се даде.” Човек в сърцето си всеки път трябва да е отворен. Сърцето му да дава. Никога не го стягайте. Свободен трябва да бъде човек в желанията си, за да изпълни волята Божия. И той трябва да дава. И като нямаш пари, давай, и като имаш, давай. И като нямаш, давай - нямането не те спъва. Ти тури в ума си да дадеш толкова и толкова. Ти, като изпращаш онзи, който идва при тебе, кажи му: „Сега не мога да ти дам.” Но тук - една сума, която ще му дадеш, е да му пожелаеш доброто. И тогава това добро ще се реализира. Даването не е само до материалната страна. Писанието казва: „Давай и ще ти се даде.”
Ние сега искаме да дадем от изобилието. А пък аз ви казвам моралния закон - сега трябва да дадеш. Ако човек не възприеме неща умни и ако възприема, и възприема, и ги държи в себе си, пак ще има. Ние имаме в дишането онзи хармоничен закон на даването и вземането, и колкото вземеш отвън, толкова и даваш пак навън. Това е по отношение да изпълним волята Божия. И всякога човек не трябва да има предвид хората, но това, което направи човек външно, да го направи като едно деяние, което е благоугодно на Бога. Някой път майката ще даде на детето си една ябълка и после ще му каже: „Дай ми я сега.” И майката иска да го опита разбира ли я. Любовта изисква изпълнението волята Божия. Божията мъдрост изисква придобиване на знанието и прилагането в живота. Божият Дух изисква истината, която е в нас, да се изрази в свободата, която имаме, че да бъдем всички свободни, и да се радваме на свободата на другите.
Ти казваш: „Разбирам.” Ти ако под думата „разбирам” разбираш изгрева на слънцето и залязването на слънцето, и след залязването му ти запазваш това, което си придобил, тогава ти си разбрал. Или казваш: „Да се весели и да се радва.” Трябва да разбираш смисъла на думата „веселие”. При веселието всякога трябва да разбираш онова, което ти направиш - за него можеш да се веселиш. А пък под думите „да се радваш” трябва да се разбира следното - да се радваш само на това, което ти се дава. Радостта произтича, а веселието зависи от това, което направиш. Например нарисуваш една картина и ти се веселиш. А като ти дадат нещо, ти се радваш. На децата като се даде нещо, те се радват. Защо? За онова, което Бог ти дава, ще се радваш, а за онова, което направиш, ще се веселиш. Сега ще се веселите и ще се радвате, и ще ви се дава. Като ти се даде нещо, тогава радостта е един процес, който ще дойде от благата, които Бог дава. А пък веселието е от онова, което ние сме направили. Ние ще се радваме от добрия живот, който ние предлагаме като една жертва, да изпълним волята Божия. И плодът, който даваме, ще се върне на нас и ние ще се радваме. Това ще бъде радостта.
Сега определете си колко души да съберат подписката. Не можем да се освободим от това. Всичко се забравя, но това не се забравя. Аз вярвам - най-малко двеста лева ще се съберат, най-малко двеста лева ще има. Аз поставям най-малко двеста лева.
Сега слушайте. Следващия път като дойдете, тук ще има една кошничка и всеки ще си донесе и вложи в кошничката сумата, която е определил. За следващата сряда да си донесете пликче и ще си вложите сумата, като запишете и името. Пишете: 2 лева, 3 лева, 5 лева и турете името си. Тук не е въпрос за количеството, а това, което дадете, да бъде от сърце. Искам да направите една жертва, която да е съгласна с вашата мисъл, която да е съгласна с вашето сърце и с вашата воля. Един опит ще бъде това. Малките неща са по някой път велики работи. Като съберем парите, не мислете, че много пари можем да съберем, но тези пари да са благословени и всеки да остави една добра мисъл при влагането. Колкото вложите, да вложите най-хубавата мисъл с парите. Ще направим нещо с тях. Някой ще се оплаче, че няма пари, ще му създадем работа да извади пари. Онези от вас, които нямат пари, нека да ваксат едни обуща или да донесат едно буре с вода, или да отиде в града да направи нещо и така да си изкара пари. На заем няма да се взема за тази цел, не да каже: „Я ми дай пет лева.”
1 Коментар
Recommended Comments