○ ♦ ○

В ръба ще преоткриеш...

Седял ли си ти там -

напред е неизбежност, зад тебе - смърт...

В ръба - седял ли си...

Зак`опчените ти ръце се врастват

и ужасът на ветровете

ги вкоренява

из пукнатините.

Зак`опчен, враснат във ръба...

Седял ли си безсмислен, нечуващ

и невиждащ,

уморен...

С едно сърце в небитието...

Седял ли си в ръба...

При първият ти вдъх,

дихание от бездна,

крилете се отварят - неизбежно!