○ ♣ ○

Утихнала, приела сивотата,

на ъгълчето на деня,

се срещнах със смъртта.

Погледна ме грижовно,

надникна в дън-душата

и ме отмина - непозната.

След нея - сивото изчезна.

Дъгата в цветовете заискри.

Сърцето ми съблече куп лъжи.

Сега съм ведра и спокойна.

Приемам изгреви и дни -

лъчисти, нежни, по-добри.