5. Моисей и Христос

Днес прочетох тази интересна неделна беседа,изнесена на 7 ноември 1926 година.Днес също е 7 ноември,но 2012 година.Беседата ме привлече с акценти като:

Размишления за науката ,за учените и това ,което правят.Те са Мойсей в света,казано на символичен език.Другият акцент е характеристиката на нас -българите.Винаги,когато срещна в беседа нещо по тоя въпрос,аз си го отбелязвам.А на финала на беседата има пророчество за държавното устройство на съвременна Европа,по специално ЕС,което вече е факт,т.е изпълнено.

Беседа от Учителя, държана на 7 ноември, 1926 г. в гр. София.

„Защото, ако бяхте вярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа.“ (Йоан 5:46)

Често, като говоря в беседите си за учените хора и за науката, мнозина мислят, че аз отричам тяхната работа, че не ги признавам и т.н. Който мисли така, той не ме е разбрал добре. Според мене, учените хора представляват планински върхове от различни височини. И като планински върхове, те събират енергията от живата природа - от снеговете, от атмосферата, от светлината, от топлината и от ветровете и я изпращат в долините. Например, те изпращат енергията от снеговете в потоци жива вода, като напояват долините и развиват всякаква култура по тях. Планините дават направление на изворите. Следователно, в умствения свят учените хора представляват високи планински върхове, отдето слиза Божествената енергия. Те сами не създават тази енергия, но събират я, задържат я в себе си и когато дойдат благоприятни условия, тя слиза надолу и напоява долините. Ние не искаме да освободим света от снега, както някои хора искат да освободят живота си от всякакви противоречия и да живеят като ангелите. Чудни са хората! Те били ли са при ангелите, за да знаят, как живеят? Ангелът живее добър, красив живот, защото е крайно разумно същество. Ангелът обръща внимание на такива малки неща, които и най-досетливия човек не може да забележи. В това отношение ангелите се отличават с висока култура. Ако постъпите в някой ангелски университет, вие нищо няма да разберете от техните теории. И те имат теории за създаване на света, за духа и материята, за разните светове и т.н. Техните теории, обаче, се различават от нашите. Понякога в ангелския университет засягат земния живот и научно разрешават въпроса, защо хората грешат, защо страдат и се мъчат, и т.н. Между всички учени не се е срещнал досега нито един такъв, който да е обяснил истинските причини на злото в света. Обаче, има учени хора, които нищо не са писали по този въпрос, но знаят причините за злото в света и могат да ги обяснят. Онзи, който знае причините за произхода на злото, той ще може и ще знае, как да го поправи. Всеки лекар, който може да обясни причините за развиване на някоя болест, той ще знае, как да я лекува.

Днес много ученици са по-учени от своите учители и много деца са по-учени от авторите на някои хубави стихотворения. Защо? Например, някой автор напише едно хубаво стихотворение и след време го забрави, а едно малко дете, като научи това стихотворение наизуст, дълго време го помни и може да го декламира. Децата имат силна памет и като научат нещо, не го забравят лесно. Извикайте някой виден поет и вижте, дали помни това, което е писал. Някой ученици, със силна памет, запомнят всички формули по математика и при случай корегират своите учители. В този смисъл казвам, че някои деца са по-учени от своите учители. Днес знанието е механизирано, всеки може да го придобие. Истинско знание е това, което има приложение в целокупния живот, външно и вътрешно, и може да преобразява човека. Ако е въпрос за такова знание, в това отношение плочите на фонографа също тъй могат да минат за учени. Ако изпеете една песен пред фунията на някой фонограф, тя ще се отбележи върху неговата плоча с всичките си подробности. И ако пожелаете да се повтори ще я чуете безпогрешно. Ще може ли един съвременен музикант при първо слушане на песента да я повтори тъй, както грамофонът? Ами колко пъти трябва да се повтори песента на човек със слаби музикални способности? - Най-малко 5-6 пъти и пак няма да я схване точно.

Сега учените хора изучават бактериите, микроорганизмите, които причиняват вреда за човечеството. Обаче, задачата на науката е да изучава не само вредните микроби, но и тия, които подобряват живота. В природата има такива микроби, от които ако се внесат само две в организма на човека, те са в състояние да го подобрят. В своята практика бъдещите лекари ще използват благородното влияние на тия микроби. Те знаят, че охтиката не е нищо друго, освен отслабване на човешкия матрикс, вследствие на което организмът се лишава от необходимата за него енергия. Следователно, ако в организма на такъв човек се внесат само два такива микроби, те ще представляват един вид противотуберколозен серум, който в 24 часа ще внесе оживление в болния. Микробите, изобщо, се размножават с магическа бързина, и като попаднат в организма, ще му доставят необходимата прана. Те приемат праната отвън и после я предават на човешкия организъм. Вредните микроби пък са от друго естество, те имат друг род вибрации и като попаднат в тялото на човека, постепенно го изсушават; те внасят в него особен род динамическа сила, подобна на електричеството, във вид на малки топчици. Тия топчици, като се разнасят из целия организъм, предизвикват пропукване, малки експлозии между тъканите и в кръвоносните съдове. Някои хора казват: “Зле ми е нещо.” Причината на това състояние се дължи, именно, на тия вредни микроби.

Та когато хората започват да стават нервни, трябва да знаят, че неприятелят е влязъл в тях със своите бомби, със своите оръжия и топове и предизвиква пукане, вътрешни експлозии. Войниците знаят, какво нещо е пукане на бомбите, какво нещо са експлозиите. Учените хора на запад и на изток се занимават с микробите, искат да ги впрегнат в полезна работа. Ще дойде време, когато те ще успеят в това, но то няма да стане по механически начин, а по начин напълно съобразен със законите на живата, разумна природа. .

И тъй, ще вярвате в Моисей и във всичко онова, което учените хора са казали, защото те ще ви дадат подтик. Когато изучавате произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По този начин, именно, учените оказват влияние върху всички хора. По същия начин, когато изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка и с Христа. Когато изучавате живота на мъчениците и на пророците, вие се свързвате и със самите тях. Сега в света, във всеки човек съществува вътрешна борба, причините на която няма да обяснявам, но казвам, че тя е резултат на две велики състояния на човешката природа: едното състояние е човешкото, а другото - Божественото. Когато човешкото състояние вземе надмощие върху човека, и той започва да вижда всичко наопаки, в него настава голяма тъмнина и мрак, и цялата природа се обръща надолу с главата. За каквото и да се говори на този човек: за поезия, за музика, за изкуство - нищо не го радва. Такъв човек се нарича “песимист”. Песимизмът е излязъл от хаоса на живота. Обаче, природата има един важен закон, който тя спазва строго. В какво седи този закон? Природата не търпи безверници, нито болни, нито глупави хора. Всички тия хора тя е осъдила на смърт. Тя ще заличи всички противоречия, които израждат човешкия род. Според тази разумна природа бъдеще има само оптимистът, човекът на вярата; бъдеще има само човекът на Любовта; бъдеще има само човекът на Мъдростта; бъдеще има само човекът на Истината; бъдеще има само човекът на Правдата; бъдеще има само човекът на Добродетелта. Всички останали хора са осъдени на смърт.

Някои питат: “Какво трябва да правим сега?” Ще започнете с Любовта. Ами после? Ще повикате Мъдростта. После? Ще се свържете с Истината. - Ние знаем тези работи. Как ги знаете? Като онзи учен, който демонстрирал пред учениците си свойството на цимента и турил крака си в циментовата каша, та едва могъл после да го извади. Това не е правилно преподаване. За да покаже свойствата на цимента, този учител не трябваше да туря крака си в циментовата каша, а трябваше да постави в нея някой мъртъв предмет, като дърво, камък или друго нещо. Той искал да преподаде урока си по-нагледно. Съвременните хора не правят ли същото? И те поставили главата си в такава циментова каша и не могат да я извадят. Те казват: “Ние трябва да вярваме в старото.” Да вярва човек в старото, значи да тури главата си в цимента и да не може да я извади от там. Това наука ли е? Под “наука” се разбира великата Истина, която работи за общото благо на човечеството. Ако тази наука се проявява в даден народ, тя трябва да работи за благото на своя народ. Ако тази наука се проявява в религията, тя трябва да работи за благото на цялото човечество. В каквото направление и да се проявява дадена наука, тя трябва да работи еднакво и за стари, и за млади.

Казвам: Само така може да се изпита отзивчивостта на човешката душа. Човек трябва да бъде чувствителен, отзивчив и състрадателен към нещастията на околните. В този дух, именно, трябва да се възпитава младото поколение. Не е достатъчно само да изслушаш някого, но трябва да се вслушаш, да влезеш в положението му и да разбереш, защо страда. Разбереш ли, защо страда, ще можеш да му помогнеш. И за това казвам: Малко говори, повече мълчи; малко се тревожи, повече мисли! За подкрепление на тия думи турците имат следната поговорка: “Дето стигнеш, там вържи конеца!” Това е отлична философия. Съвременните хора се тревожат много. Те искат да придобият много знания, да свършат четири факултета. За да свърши човек четири факултета, той трябва да живее 999 години. Защо му е нужен толкова дълъг живот? За да може да приложи знанието, което е добил от тия четири факултета. Какво виждаме днес в живота? Някой току-що свършва по математика и веднага се записва в друг факултет. Такава наука, тъй набързо придобита, не допринася много нещо за човека. Науката има смисъл, когато може да се използва и приложи в целокупния живот на човека. Човек трябва постоянно да освежава своите знания. Мнозина от съвременните хора като придобият висше образование, едновременно с това развиват и една лоша черта в характера си. Те започват да гледат на всички останали работи, като на унизителни. Някой казва: “Аз свърших университета, не мога да работя вече на нивата, не съм способен за тази работа.” Чудно нещо! Докато не беше свършил университета, тази работа му подобаваше, а сега, като учен човек, намира, че тя не е достойна за него. Сега, именно, като учен човек той трябва да работи на нивата. Ще впрегне един модерен плуг с електричество, ще вземе книгата си в ръка, ще се качи на плуга и едновременно ще чете и ще оре земята.

Много религиозни хора разсъждават като тия съвременни учени. Те казват: “Ние трябва да се молим на Бога, не можем да работим на нивата.” Кое пречи на религиозния човек да се качи на модерния плуг и да се помоли на Бога, да Му благодари, че го е освободил от тежкия труд, да изтощава силите си? Той едновременно ще се моли на Бога и ще оре нивата си. Кой е казал, че човек може да се моли само в църква или у дома си? Що е молитвата? Молитвата е общение с Бога. Като дойдеш до известно противоречие, кажи: “Господи, дай ми малко от твоята Мъдрост и светлина, от твоята Любов и топлина, да продължа живота си, да свърша работата, която Си ми определил. Днес хората спорят, теоритизират, кой е на правата, и кой е на кривата страна в живота. Всички хора са и на правата, и на кривата страна.

Много от съвременните хора казват: “Ние не искаме да станем на пара.” Искате, не искате, ще се превърнете на пара. В Писанието се казва: “Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.” В хората има вътрешен страх да не изгубят живота си. Обаче, има един велик закон, който изпъжда навън всякакъв страх. Той е законът на Любовта, който контролира нашето тяло. Един ден, когато станем господари на своето тяло, ние ще познаваме всички свои клетки, и те ще ни познават и служат. Съвременните хора са анархисти: те измъчват клетките на своите дробове, на стомаха си, на ума, на сърцето си - на цялото тяло. Тия клетки са живи душички, които някога ще образуват организма на едно велико братство, в което и вие ще живеете по любов с тях. Те ще могат да влизат и да излизат от този организъм, когато пожелаят. Организмът на такъв човек ще бъде съвършен и ще се подчинява на неговият ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Такъв човек може да се нарече разумен, той разбира науката, както трябва.

Питам: Каква наука се изисква днес от хората? Такава наука, която да контролира всички удове в човешкия организъм и да ги подчинява на Божественото в човека.

Ще кажете: “Това са заблуждения.” Нашата цел не е да заблуждаваме хората, но да ги поставим в Божия път. Всички хора на земята са свързани и трябва да се обичат, понеже и Бог ги обича. Бог обича хората, понеже са функции от неговия организъм. Казвате: “Може ли Бог да ни обича така грешни, каквито сме и да дохожда при нас?” Всеки може да се освободи от греха. Кога? Когато се научи да отделя ръката и крака от тялото си. Може ли човек, без ръка и без крак, да върши престъпление? Не може. Когато един човек тръгне да убива някого и след това реши в себе си да не го убива, ръката на този човек не е ли отделена от тялото му? Отделена е. Когато човек отиде да краде от касата на някой богаташ и веднага след това се откаже от желанието си, този човек не е ли отделил кракът от тялото си? - Отделил го е. Не схващайте нещата в техния буквален смисъл, но го разглеждайте като символ.

По природа българинът е символист. Той рядко предава мислите си направо, в буквален смисъл, но повече в алегорична форма. Например, българите често употребяват в езика си следните изрази: “този човек обича чашата”, “аз лукова глава ли съм?”, “бяга, като стрела”, “светкавица човек”, “ангел човек”, “душа човек”, “човек и половина”. Питам: Може ли човек да бъде лукова глава, може ли да бъде светкавица, стрела; може ли да бъде ангел, душа; може ли да бъде човек и половина? Българинът разбира, че важните числа в живота са дробите. С това той иска да каже, че за да бъде човек добър, трябва да бъде човек и половина, да знае рационалните числа, да знае правилно да дели. Дробите подразбират закона на даването. Дето има дроби, там е доброто. Който знае да дроби, знае и да сърба; който не знае да дроби, той не знае да сърба. И за това, когато българинът каже за някого, че е човек и половина, той подразбира щедър, учен човек, който знае да дава. Когато каже за някого, че е човек на единицата, това значи, че при този човек няма дроби. Който иска да получи нещо, нека отиде при такъв човек, когото всички наричат “човек и половина”. Той знае да дава. Човекът на половинката знае да дава, затова него търсете. Не търсете човекът на цялото, на единицата, той не знае да дава. Тъй се разбират българите помежду си.

Това, което спъва днес българите, е тяхното вплитане в материята. Обаче, в тях има силно вътрешно желание да се освободят от материализма. Отличителна черта на българина е неговата подозрителност, мнителност, която го спъва в развитието му. Ако те улови веднъж в лъжа, не ти вярва вече, даже и светия да станеш. Затова у българите съществува пословицата: “Според наш Ивана, намразих и свети Ивана.” Тази пословица посочва една психологическа черта, дълбоко проникнала в българския бит.

“Защото, ако бяхте повярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа.” Казвам: Съвременният християнски свят трябва да вярва в Христа! Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: “Не съдете, да не бъдете съдени!” Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин. Затова Христос казва: “Идете да проповядвате на целия свят!” Който проповядва на другите и ги учи, той ще бъде спасен.

Мнозина християни питат: “Вярвате ли в троеличието на Бога?” Те проповядват, че Бог е в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух.

Отец е емблема на Мъдростта. Той е силният в света, Който защищава всички същества.

Синът е Истината. Синът е Христос. Да вярваме в Христа, значи да придобием свободата. Днес всички хора, всички народи търсят свободата. Който търси свободата, той обича Христа. Прави ли са хората, когато търсят свободата. Що е свобода? Това, което включва правата на всички хора и ги учи да живеят братски помежду си, ние наричаме свобода. Учителят, ученикът, лекарят, свещеникът, държавникът - нека всеки седи на своето място, но всички единодушно трябва да разрешат икономическия въпрос. Този въпрос може да се разреши правилно само тогава, когато хората започнат да работят малко, а да придобиват много, да има голямо плодородие; след това благата да се разпределят справедливо между всички хора.

Духът, това е Любовта. В Писанието се казва: “Плодът на духа е Любовта.”

Повечето от съвременните хора живеят по Мойсеевия закон. Време е вече да се приложи Христовото учение, да се живее по закона на Любовта. Мъжът и жената трябва да разрешат този въпрос индивидуално, всеки за себе си, а после, всички заедно ще го разрешат за държавата. Тя трябва да се постави на такава висота, на каквато е поставена Божията държава - Царството Божие. В държавата трябва да цари абсолютна Истина и Правда, за да могат всички нейни поданици да бъдат равноправни. Всеки гражданин трябва да има свобода, да прояви способностите и дарбите, които Бог е вложил в него. Всеки гражданин трябва да бъде идеален човек, за да се създаде и идеална държава. Нека всеки човек търси в себе си вината за всички неуредици в света, за да може той сам да се изправи. Постъпва ли така, той ще стане идеален човек. Има идеални хора в света!

Питам: Каква цел гонеше Христос с идването си на земята? Той искаше да въдвори Царството Божие на земята. Можа ли Христос да постигне своята цел? Времето ще покаже. Някои казват: “Всичко, което са казали пророците, се е сбъднало.” Един ден ще кажат същото и за Христа. Неговото учение е за Любовта. Когато Любовта дойде в света, всичко ще се изправи. Ако говорите с Любов, искрено и чистосърдечно на най-лошия, и той ще ви разбере и обикне. Съвременните хора са умни, трезви: засегнете ли техните интереси, те се затварят пред вас; отнесете ли се братски с тях, те се отварят и споделят с вас своите трезви мисли и чувства. Днес учените хора приготовляват пътя за идване Царството Божие на земята. Всички хора пък са работници в този път. Много работници са нужни в този път! Хиляди и милиони хора трябва да се обединят в една велика обща идея, за да изчезне от всички вътрешното користолюбие, взаимното изнудване и да се създадат истински отношения на братство, на фамилии, основани на Любовта. Постигне ли се това, Царството Божие ще дойде на земята. Ще кажете: “Това се отнася до далечното бъдеще.” Не, ние сме вече в предверието на Царството Божие. Христос е дошъл вече в света! Целият свят е обсаден от милиони войници от невидимия свят. И България специално е обсадена с кордон от 500 милиона такива войници. По колко войници се падат на всеки българин? Тия същества, които идат от невидимия свят са разумни; те искат да въдворят навсякъде ред и порядък, Правда и законност. Те казват на съвременните хора: “Праведно ще съдите! Има правда в света!” Правдата ще застави всички хора да живеят чист и свят живот. Тя ще им покаже, че никой няма право да отнима нито синът, нито дъщерята, нито мъжа, нито жената на кого и да е . Трябва ли да има блудни синове в света? Трябва ли да има вдовици и сирачета в света? Трябва ли да има нещастници в света?

Питам българите: “Не трябва ли българското сърце да затупти, да покаже, че има ред и порядък, има Истина и свобода, има Правда и законност в света?” Време е вече българските сърца да трепнат за всички страдущи, за всички бедни вдовици и сирачета. Ще кажете: “Добър е Господ, Той ще се погрижи за всичко.” Добър е Господ, но и българите трябва да бъдат добри. Не само един човек трябва да бъде добър, но всички хора трябва да бъдат добри.

Казвам: Няма да се минат и десет години, и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията, и в науката, и в обществения живот.

Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава, между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация; съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения. Сега, ако отиваш от една държава в друга, на десетина места ще те преглеждат, да не носиш нещо; в хотел отидеш, все ще те подозират в нещо; ако наблюдаваш вечерно време небето, ще те проследят, да не кроиш някакъв заговор; ако имаш дълга коса, ще те вземат за анархист, или за комунист. Като ме слушате да говоря така, някои ще кажат: “Този човек говори така, защото зад него има нещо друго.” Да, зад мене има нещо, но какво? Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора. Често казвате: “Дошъл е един човек, който иска да заблуди народа ни.” Никой не може да заблуди човека. Всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и няма да бъде! Човек трябва да вярва в Христа и в Христовото учение, което е Божествено, т.е. учение на Бога. Бог иска да подигне всички хора и да ги освободи от страданията им. Какво донесоха Моисей и Буда на света? И те, като Христа, донесоха Божественото учение.

И тъй, вярвайте в Божественото и Го зачитайте във всички хора. Гледайте на всички с уважение и почитание. Ако човек е стражар, метач или какъв и да е, уважавайте го за Божественото в него.

Казвам: Важно за всинца ни е да вярваме в Христа!

Беседа от Учителя, държана на 7 ноември, 1926 г. в гр. София.