Имаше някой человек. Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия.

Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.

~

Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Следователно, когато природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Когато злото дойде дотам, и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.

~

Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо, но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум.

В смъртта чувствата на човека се прекратяват, и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е. Обаче, ако този умрелият човек го турите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни инстинкти. След като грешният умре, той си остава пак същият. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя, когато мине само от другата страна на смъртта, а именно, в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно, докато умът не дойде в човека и той не почне да мисли, той не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е неговият ум.

~

Думата Бог в български език няма глагол, от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход. Нашият Господ е английският Бог. Ние казваме: „Господи, Боже наш.“ Бог има два принципа. Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта. Бог е онова, което съдържа в себе си мъдростта. Това са два принципа. Единият носи абсолютната любов в себе си, а другият носи абсолютната мъдрост в себе си. И двете се съединяват в едно и дават абсолютното понятие.

Сега хората застават и казват: „Няма Господ в света, няма никакъв Бог в света.“ Всеки, който отрича Бога в себе си, той е безумен. И животните нямат никакъв Бог, и те не вярват в Бога. Те вярват в човека, който ги впряга и ги бие. Като видят това божество, те бягат от него. Единственият Господ за животните, това е човекът. Но какво понятие имат те за своето божество? Те казват: „Да те пази Господ от това божество. То знае само да те вряга, да те гони, да те бие.“ Ужасно е това божество за животните. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. То е друг въпрос вече. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли.

Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата?“

~

Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят. Той е създал цялата Вселена с един замах. Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.

Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие.

~

Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?“ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.

Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него.

~

Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира. Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.

~

Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.

Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.

~

Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“

Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм.

~

Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от божествената азбука. Който е добил ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките богатства. Той знае де може да се получи най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае де се намира еликсирът на живота.

Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те дигнаха от това цял въпрос и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, то е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като намерих колко е дебела българската глава, отказах се, това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тряска главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам нещата, както никой не ги вижда. Аз съм голям реалист, аз виждам нещата ясно. И аз зная за всеки даден случай това, което е добро за мене. Ако това, което зная аз, е добро за мене, то е добро и за другите. Всяко нещо, което опитвам и виждам, че е добро за мене, то е добро и за другите хора. Ако ти вървиш по този път, и ти ще имаш същите резултати.

~

...у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии.

~

Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.

Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение?“ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той?“ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той?“ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.

~

Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек.

Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.

~

...обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре. И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.

~

...ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така?“ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.

Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи.

~

В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна.

И аз се чудя, че при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура българите живеят в невежество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства. Та казвам сега на сестрите и на братята, които искат да служат на Бога, които искат да служат на човечеството, те се нуждаят от ум, от знания. С това знание, което сега имате, вие ще отидете дотам, додето са отишли баба ви и дядо ви, вие ще имате същите постижения, каквито са имали те, и не можете да отидете по-далеч от тях.

~

Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя?“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?“ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.

~

Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него.

Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия. Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.

Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в тази непреривна Мъдрост и във всичките нейни наредби. Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство.

из "Имаше някой человек", Неделни Беседи, 27.11.1932 г.