В стъклописа...
В стъклописа на нелинейността
и проскърцващото време
се случва действителността,
всеки понесъл своето бреме...
Влажният от бяла мекота
пясък на пенливото море
по сънувана пътека еднота
води в мен усмихнато дете.
С ухание на търсения бряг
косите ми са вплетени цветя
ръцете ~ нежната трева
устните да пият Живата вода...
2 Коментара
Recommended Comments