Плодът на Духа

(Йоана, 13 гл.)

Радости и страдания като два полюса на човешкия живот

Щом са дошли на земята, всички хора – праведни и грешни, страдат. Когато грешникът страда, всички намират, че страданията му са на място, но те се питат, защо праведният трябва да страда. Като страда, грешникът изправя погртешките си, изкупва греховете си. Като страда, праведният пък се подига. Значи, едни хора страдат, за да изплатят дълговете си. Други страдат, за да се подигнат. Има трета категория хора, които не искат да страдат нито по единия, нито по другия начин. Обаче, за тях не е предвиден никакъв бюджет. Не прави ли същото и държавата? Съвременната държава е предвидила бюджет за две категории хора: за ония, които се изправят, които са готови да изплащат дълговете си, и за ония, които искат да се подигат. За първата категория хора тя е построила затвори и болници; за втората категория е построила училища. За ония пък, които не искат да лежат в затвори и в болници, и които не искат да се учат, държавата не отпуща никакъв бюджет.

Днес всички хора се стремят към щастие. Всеки иска да осмисли живота си, но не знае как. За да осмисли живота си, човек трябва да си създаде една философия, с която да се съобразява в всички случаи. Той трябва да знае, отде иде и къде отива.

Щом е дошъл на земята, създаден по образ и подобие Божие, човек трябва да учи. Ако е дошъл с по-велика мисия, да помага на човечеството, той трябва да учи за себе си, да придобива знания, а същевременно да помага на ближните си. Не направи ли същото и Христос? От една страна Той се учеше, а от друга – помагаше на човечеството.

Като живее, човек трябва да се ползува от уроците на живота – от радостите и от страданията. Радостите и страданията представят двете страни на живота. Мнозина не знаят, защо трябва да се радват и да страдат. Без страдания и без радости, животът не може да се прояви. Дето няма радости, няма и страдания; дето няма страдания, там няма и радости. Това са полюси на живота, без които той не може да се изяви. Смърт и живот не вървят ли заедно? Смъртта е опаката страна на живота, а животът – неговото лице. Да натовариш коня, това е правата страна на живота – неговото лице; да разтовариш коня, това е опаката страна на живота. Следователно, докато живее, човек постоянно се товари; щом умре, той се разтоваря.

За храната която човек употребява

Ако би запазил спомените и впечатленията си от страданията, човек би правил по-малко погрешки и престъпления. Който не е запазил спомена от страданията, които е преживял, той е в положението на месоядно животно. Запример. вълкът напада овцете, изяжда ги, без да мисли за страданията, които им причинява. Той мисли, че Бог е създал овцата за него. Иначе, той е осъден на смърт. Вълкът сам си е присвоил правото да яде овце. Той е забравил първоначалната храна, която е употребявал. На овцата и на вълка е било определено да се хранят с трева и с корени. Вълкът впоследствие се е отклонил от правилния начин на хранене. И човек се е отклонил от правилния начин на хранене. Бог е определил на човека да се храни с плодове, а той сам е нарушил този закон.

От гледището на хигиената месната храна е нечиста. В клетките на животните има много нечистотии, микроби, извержения, вследствие на което човек често боледува. Невъзможно е човек да се храни с месо и да бъде абсолютно здрав.

Съвременните физиолози и хигиенисти казват, че човек трябва да промивни храната, която днес употребява. За да промени храната си, човек трябва да има убеждение. При това, той трябва да знае, каква храна да употребява. Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче, тъй както днес мелят житото и приготвят хляб, голяма част от хранителните му вещества се губят. За да може да използува всички хранителни вещества на житото, човек трябва да изоре нивата си с любов, да посее и да ожъне житото с любов. При това, като впряга добитъка си на работа, той трябва да се отнася към него с любов. Малцина вярват в това, но един ден всички хора ще се убедят в истинността на моите думи.

За смисъла на живота ни и още нещо

Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, защо е дошъл. Той е дошъл на земята да се учи, да придобие вечния живот – животът на безсмъртието. За да придобие безсмъртието, той трябва да воюва, да се освободи от робството, от ограниченията на смъртта. Засега никой човек на земята не е свободен. За да бъде свободен, човек трябва едновременно да е господар и слуга на себе си. Не е ли постигнал това, той не разбира свободата, не разбира и законите на живота. За да бъде слуга в духовния свят, човек трябва да е свършил поне четири факултета. За най-обикновената и проста служба там са нужни четири факултета. Дойдете ли до някаква висока служба, там се изисква специализация. Не е лесно да заеме човек никаква служба в духовния свят.

Затова Христос казва- „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие". За да стане гражданин на земята, човек трябва да се роди от майка и от баща. За да стане гражданин на духовния свят, човек трябва да се роди от вода и от Дух. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Това, което водата, въздухът, светлината, животът и Духът могат да извършат за човека, никой друг не е в състояние да го извърши. Духът дава най-великото на човека. Казано е, че плод на Духа е любовта. Докато не дойде в съприкосновение с Духа, докато не се храни с неговия плод – с любовта, човек не може да се домогне до тайните на Царството Божие.

Завета на Учителя от тази беседа

Желая на всички да се храните с плода на Духа – с любовта, която единствена освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Хранете се с любовта, за да станете господари и слуги на себе си Като станете господари и слуги на себе си, вие ще станете слуги и на Бога. Бог иска слуги, които да слугуват с любов, и господари, които да господаруват с любов.

Вслушвайте се в поучението на Духа, Който говори отвътре и отвън.

9 август, 5 ч. с.