Планове и притеснения
Замислих се какво ме караше да се чувствам толкова добре преди и стигнах до извода, че е свободата. Свободата да знам, че мога да си сменям работата и да опитвам нови неща. Чувствах че имам контрол над събитията. С мъжа ми имаме една мечта или нещо такова - да се преместим да живеем на село и да гледаме животни и така да си се прехранваме - да не разчитаме на работодатели и да нямаме отпуски, ами както ние си го нагласим. Колкото повече си го представям обаче, толкова повече усещам едно особено чувство - нещо ме плаши в този план и уж ми харесва, уж не искам да се случи и намирам позитивите в сегашното положение. Мисля, че причината е, че се пристеснявам, че ще бъда в положение на зависимост, уж ще сме независими, но аз не умея да съм независима - пак ще имам задължения и ще се чувствам длъжна пред него. Това чувство за подчинение, направо изтръпвам. А ми е толкова близко - винаги съм се старала да изпълнявам на някого "заповедите", все съм се страхувала от нечие недоволство. Недоволството на майка ми, на учителите, после на онази "обичаща" ме приятелка, а сега и на мъжа ми. Незнам как все успявам да попадна в такова положение. Уж искам да съм независима, уж търся нечие крило. Трябва да реша този въпрос, защото ще стане още по-лошо в един момент. Някакси е много лесно да попадна в контрола на някого, все едно влизам в някакви релси и мозъка ми спира да мисли. Надявам се, че ще успея да направя нещо. Уж бях осъзнала, че хората не ме карат да изпитвам емоции, аз сама си ги изпитвам, но това са някакви проблясъци, които ми се случват, не е нещо постоянно. Освен това, хората не са идеални и подозирам, че не съм само аз причината за това положение - някои хора обичат да контролират другите и да ги вкарват в релси. Страх ме е, че ще стане като при баба ми - след като дядо почина изведнъж се оказа, че баба не може да се грижи сама за себе си, има нужда от някоя от дъщерите си дори и за да избере какво да си купи от магазина. Не е казано, че при мен ще стане така в крайна сметка, може и аз да не го позволя. Може и сама да изненадам себе си, колко силна мога да бъда, но незнам дали ще мога ако отидем на село... Е, ще видим какво ще стане.
4 Коментара
Recommended Comments