Нищо особено
Entry posted by maniuni ·
1287 прегледа
Малко гузна се чувствам да продължавам да се оплаквам, след всичко което написах последните дни, но в крайна сметка това си е моя дневник и явно ще го използвам най-вече за мрънкане. Все още се мъча много, май най-вече ме мъчи това, че постоянно се опитвам да променям нещата. Опитвам се по някакъв различен начин да погледна ситуациите, да се успокоявам. Отвреме навреме си напомням, че тази маска не е нещо, което ми пречи, а нещо което сама съм избрала да нося по някаква причина. Напомням си, че мога да споделя с мъжа ми всичко само да реша и че ако не споделям значи нямам нужда да споделя. Изобщо вече незнам какъв ми е проблема, но сигурно има някакъв за да продължавам да се тормозя, но някакси не мога да видя какъв е наистина. Много съм объркана от себе си. Все си мисля, че има някакъв начин, който ми убягва. Чувствам се виновна, че съм толкова погълната от себе си и се притеснявам, че само си измислям проблеми, но пък от друга страна защо да го правя просто така... Бях стигнала до извода, че трябва да се разейвам с някакви реални неща, за да не мисля толкова, но пък сега вече не съм сигурна, че в това има смисъл. Защо трябва да бягам от мислите си все едно за вредни или нещо ще ми стане. Омръзна ми да се плаша от себе си и да си мисля, че кой знае какво ще стане, ако си позволя нещо - какво имам да губя в крайна сметка... Чудя се дали и другите са така като мен, струва ми се че няма много хора, които да са така погълнати от себе си.
3 Коментара
Recommended Comments