Jump to content
Порталът към съзнателен живот

maniuni's Блог

  • постове
    12
  • коментара
    16
  • прегледа
    8489

Облекчение, засега...


maniuni

1179 прегледа

Установих, че проблема не е бил толкова сериозен. Той си дойде и си поговорихме, първоначално бях малко нервна, но много бързо осъзнах, че той е просто човек, не предизвиква чувствата в мен. Просто от отдавна съм се осланяла на него да ме кара да се чувствам добре - като не се чувстваш сам е едно такова топличко. Но вече не се получава, както преди - незнам, сигурно съм свикнала много, но не работи вече тази схема - да бъда харесвана и това да ме прави щастлива. Това е колкото радващо, толкова и създаващо ми отговорност - сама да си изграждам щастието. Най-малкото ме освобождава от това постоянно опитване да върна нещата, както преди. Все се чудех как така не съм вече толкова щастлива - ами, като очаквам от нещо външно да ме прави щастлива има голяма опасност от разочарование. Аз естествено продължавам да разсъждавам, тъй като не станах автоматично щастлива след това хубаво осъзнаване :) Поне вече смятам, че не е задължително да споделям с него всичко това. Поне не и на сила. То ще си стане по естествен път, ако е писано. Предполагам, че все още имам такива задни мисли - че нещо може да ме направи щастлива външно от мен, но не ги осъзнавам тези неща в момента. Надявам се, че някога ще ги осъзная.

4 Коментара


Recommended Comments

Чудесно!

Зачетох малко от блога ти, защото имаме общи черти с теб :)

Добре вървиш!

Един въпрос - наистина ли сега откри, че искаш да си идеална? Или отдавна ти се върти в главата, но едва сега си имала смелост да го признаеш и то пред хора? И малка корекция - идеални хора няма, вкл. олимпийските шампиони, вкл. най-успешните и всеотдайни лекари, пожарникари и т.н. Не гледам телевизия, но покрай семейството виждам и аз малко от олимпиадата. Наблюдавам хората - състезатели, треньори - те са ми по-интересни :) И виждам различни съдби, но най-вече притеснение, угриженост, мобилизация, стегнатост ... Няма го този олимпийски дух, за който сме чували и за който говорим. Състезателността, борбата за постижения/надмощие са го "изяли".

Докато продължаваш да си мислиш, че такива силни, спокойни, напълно осъзнати хора има, ти неизбежно ще се стремиш и ти да станеш такава и ще се "ядеш" вътрешно, че не си такава и не успяваш да станеш, което ще те комплексира и прави неудовлетворена.

Перфекционизмът не е довел никого до нещо друго, освен до фрустрации и комплекси.

Линк към коментар

Здравей :)

Не е от сега това осъзнаване, че искам да съм идеална, съвсем правилно си усетила - сега открих, че мога да споделя тук и това много облекчава душата.

А относно олимпиадата и на мен ми е малко странно. От една страна е така, както съм писала - явно много вярват, в това което правят за да влагат толкова усилия, но от друга страна и прекалено много влагат в тази битка да победят. Много ми е странно и не го разбирам добре това състояние на ума. Може би и те очакват като мен нещо външно - постижения, медали - да ги направи щастливи.

А пък мисля, че има спокойни, напълно осъзнати хора, не за друго, а защото аз бях такава за един много кратък период. Това най-вече ме кара да страдам и понякога даже се ядосвам защо трябваше да ми се случи, ако не беше станало нямаше да знам какво изпускам. Сигурно паметта ми изкривява нещата, но какво да се прави... Като търся в другите да открия такъв човек - напълно осъзнат и спокоен не откривам, наистина няма никой, който напълно да се вписва в идеала ми, но като знам че аз съм била такава не мога да си го изкарам от ума. Спирам със словоизлиянията и благодаря, че се спря да ме "видиш" :)

Линк към коментар

Ами то осъзнаването, ако го е имало, остава за постоянно. Не е така - ту го има, ту го няма.

Спокойствието - да, приятно е човек да е отпуснат, спокоен ...

И аз мисля, че паметта ти идеализира малко нещата.

Сигурна съм, че хората около теб те възприемат като човек, на който всичко му е наред.

Ти също така възприемаш другите. Както един друг участник беше писал - като че ли всички знаят някаква тайна, която само аз не знам; тайна, как да живеят, че точно така трябва да правят и т.н. А в действителност не е така. Всички хора не са сигурни в това, което правят, всички си имат своите си страхове и колебания, които повече или по-малко успешно крият, а понякога, някои от тях, дори показват; пред другите хора най-често се представя една маска на усмихнат и дори доволен човек. Нека това не те заблуждава.

Линк към коментар

Аз така си обяснявам нещата - преди в този период аз бях налучкала някакъв по-подходящ метод за справяне с проблемите си и най-накрая съм разбрала къде трябва да търся решението и съм го намерила. Лошото е че преди това доста време съм действала по друг начин и това е било като навик, който по-късно пак ме е завлякъл.

Всичко изглеждаше толкова просто в онзи период, чудех се на себе си как така преди съм страдала - искаш да мълчиш пред другите? - ами мълчи, искаш да кажеш нещо? - ами кажи го. И аз се чудя какво ме върна към старото състояние на страх и неувереност.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...