Облекчение, засега...
Установих, че проблема не е бил толкова сериозен. Той си дойде и си поговорихме, първоначално бях малко нервна, но много бързо осъзнах, че той е просто човек, не предизвиква чувствата в мен. Просто от отдавна съм се осланяла на него да ме кара да се чувствам добре - като не се чувстваш сам е едно такова топличко. Но вече не се получава, както преди - незнам, сигурно съм свикнала много, но не работи вече тази схема - да бъда харесвана и това да ме прави щастлива. Това е колкото радващо, толкова и създаващо ми отговорност - сама да си изграждам щастието. Най-малкото ме освобождава от това постоянно опитване да върна нещата, както преди. Все се чудех как така не съм вече толкова щастлива - ами, като очаквам от нещо външно да ме прави щастлива има голяма опасност от разочарование. Аз естествено продължавам да разсъждавам, тъй като не станах автоматично щастлива след това хубаво осъзнаване Поне вече смятам, че не е задължително да споделям с него всичко това. Поне не и на сила. То ще си стане по естествен път, ако е писано. Предполагам, че все още имам такива задни мисли - че нещо може да ме направи щастлива външно от мен, но не ги осъзнавам тези неща в момента. Надявам се, че някога ще ги осъзная.
4 Коментара
Recommended Comments