Благото в живота е в това – когато малкото се вмести във великото – тогава настава хармонията в живота. И тъй, като ученици на Всемирната Бяла школа, по закона на Мъдростта в даден момент трябва да знаете насоката на вашето движение. Животът може да се прояви в две величини, в две насоки, и то според това, в каква насока живеете – в движение към малкото или в движение към великото. Следователно ще имате два резултата. Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно – едно безсилие в живота, което не можете да си обясните на какво се дължи. Веднъж задвижени от великото към малкото, вие не можете да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото така малкото ще ви даде една нова идея. От друга страна, щом усещате веселие и Радост – вие се движите към великото.

Сега няма да се спирате да питате защо са тия страдания или защо са тия радости. Радостите и страданията са резултати от тия две насоки. За да можете да живеете, за да има каквото и да е съзнание във вас, непременно трябва да имате или едната, или другата насока. И всеки философ, който се е опитал да коригира тия два закона, всякога е полудявал. Според тия два закона ти ще приемеш страданията такива, каквито са. Нищо повече! Защо и за какво – философия там няма. Там има само едно мнение. Когато седиш при абсолютно малкото, ще страдаш; когато дойдеш до крайния предел и минеш от абсолютно малкото към абсолютно голямото, веднага твоето състояние ще се измени. От гледището на хората тук, на Земята, абсолютно малкото произвежда всичките нещастия в живота. В Небето законът е обратен – великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас на Земята е най-голямото нещастие, на Небето то е най-голямото ни щастие; и туй, което за Земята е най-голямото щастие, за Небето то е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега? Вие сте нещастни, понеже нямате нищо, а като направя паралел – един велик Дух в Небето става нещастен, когато е богат. Тогава в него се ражда желание всичко, което има, да го раздаде, за да стане щастлив. Вие ще кажете: „Ама защо да е така?“ Аз ще ви задам друг въпрос: защо да не е така? Колкото единият въпрос е силен, толкова и другият е силен. Това не е разрешение на въпроса. Защо е така или защо не е така – тия въпроси не разрешават същността на живота. Ако обясним едното или другото положение, ни най-малко няма да изясним самия живот. Туй, че ние скърбим – това са наши субективни схващания. Ако някой човек страда, то се дължи на частично състояние на индивида. Ако у един велик Дух се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човечество, защото животът сам по себе си няма тия съотношения. И тъй, тази философия е необходима за вас. Щом идват страдания, значи вие се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази абсолютно малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всичките неща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютно малка величина, вие сте господари на всички положения.

Абсолютно малкото и абсолютно великото